Ужасът от смъртта още е в очите им

| от |

Част от историите на сирийските бежанци, които Мария Георгиева разказва в новия брой на ELLE, пускаме само в chronicle.bg ден преди списанието да излезе!

Можете ли да си представите какво е бомба да срути къщата ви, докато спите? А бебето ви да е в съседната стая, откъснато от вас, а може би и от живота… И два месеца да живеете на транквиланти в банята, защото само тя е останала с четири стени? Докато на улицата избиват приятелите ви, чичо ви, братята ви… Никой не може да си представи този ужас, от който бягат сирийците, никой! А Линда, с която ELLE България се среща в София, е една от тези, които са го преживяли…

Fatima

Всъщност, историята, с която ще започна, я няма в ELLE. Защото я чух оня ден. От известно време неделите си ги посвещавам на стари и нови приятели от Сирия. Няма конкретна причина, просто така се случва. И след поредното неделно кафе с мои дългогодишни приятели от Дамаск отново настръхнах! И отново плаках, и отново сънувах кошмари цяла нощ…

Та виждаме се в неделя с Хусам и Саусан, за да си говорим за обичайните неща – децата, времето, положението в България… България ли казах? Не стигнахме даже до времето, защото пустият ми мазохизъм само въпроси за Сирия ми натрапва на езика! Тук ще отворя една скоба, че Хусам и Саусан физически са далеч от събитията в родината им – Хусам живее от трийсетина години в България, съпругата му – почти 15 (именно тяхната сватба, завършила в гей-бара „Спартакус“, ме вдъхнови за разказа ми „Отвъд мас(к)ите“ от сборника „Истории от бутилката“, който може да видите и тук ) Но сега няма да ви разказвам за тях, а за случката с 12 сирийски деца от Дараа, с която те ме оставиха безмълвна, хълцаща и в пълен шок!

Историята е от март 2011 година. Няколко седмици по-рано по „Ал Джазира“ излъчват репортажи от събитията в Египет, довели до свалянето на Хосни Мубарак. Децата са чули песен от протестиращите в Кайро, харесали са мелодията, но едва ли са вникнали толкова дълбоко в посланията от текста – били са едва десетина годишни, все пак. Един следобед, прибирайки се от училище, те запяват песента от египетските протести по улиците на Дараа. „Една песен, чута по телевизията, не позволи на 12 деца да се приберат от училище, представяш ли си?!“, пита ме в яда си Хусам, без да очаква отговор от мен. В този момент аз вече виждам как очите на жена му се насълзяват и тя безмълвно му се моли да спре с историята дотук, защото продължението е… няма думи, с които може да се опишат зверствата над деца!

След като арестуват учениците от Дараа, бащите им отиват да се молят за освобождаването им. В отговор чуват само: „Забравете ги! Доведете жените си, ние ще ви направим нови!“

Няколко месеца по-късно все пак пускат децата от ареста. Три от тях ги няма. Завинаги! Останалите са живи трупове. Измъчвани и изтезавани едва ли са най-точните думи, с които могат да се опишат зверствата, които изтърпяват тези десетгодишни деца – пребивани, кълцани, горени, с извадени нокти… Родителите на едно от момчетата намират начин да избягат в Лондон, за да го лекуват. Хусам дори е гледал филм по една от британските телевизии за това дете, което в детайли е разказвало какво са правили с тях в ареста. „Едно от момчетата е умряло по жесток начин – отрязали му половите органи и го оставили в агонията си в килията при останалите…“

Тук аз вече моля Хусам да спре. Не мога, не искам, не издържам! Паля цигара след цигара, опитвам се да намеря успокоение в погледа на мъжа ми, но и неговите очи всеки момент ще се предадат на сълзите… Хусам обаче е свикнал с тези истории, които всеки ден чува от близките и роднините си, останали в Дамаск. „Наскоро брат ми трябваше да пътува с колата извън града. Армията го спряла за проверка на документите в местност, в която са направили барикади с трупове. Войниците били с маски, за да не усещат миризмата от разлагащите се трупове на бунтовници, но всеки, когото спирали, се опитвали да го задържат максимално дълго – ей така, за назидание да гледа какво може да се случи с него и семейството му, ако се противопоставя на Башар Асад…“

Тук някъде нашето неделно кафе приключи. По-горчиво от обикновено, но кой е казал, че животът ни поднася само бонбони?! За финал се усмихнахме, защото едно от сирийските момичета, които познаваме, е в „Музикална академия“ от няколко дни. Казва се Линда, има българска баба и участие в новия брой на ELLE България. Ето част от текста, който ще излезе утре в списанието:

Linda&Fatima „Ракета уби петима“, „Две трети от сирийския град Хомс са необитаеми“ „Танкове са открили стрелба в Хомс“, „Взрив в Хомс – 40 са загинали, а 120 са ранени“… Това са заглавия, които няма да се появят в сирийските медии, но са ежедневие за световните. Вече твърде дълго… От март 2011 г, когато в Сирия се надигнаха протести срещу режима на Башар Асад. Черната статистика показва, че над 110 000 са жертвите на гражданската война до момента. Над 2 милиона са бежанците, които са успели да напуснат страната от началото на конфликта, а близо 6 милиона са мигрантите в страната по данни на Сирийската обсерватория на човешките права.

„Значението на думата бежанец идва от бягащ! Бягащи в добрия смисъл на думата са само тези, които тичат за здраве. Останалите бягат за самосъхранение. От страх. Сирийските бежанци бягат от ужас!“, написа преди месец режисьорът Нидал Алгафари. Добре известен факт е, че майка му е българка, баща му – сириец. Един от братята му – Басел Алгафари – наскоро се спаси от затвора и бомбардировките в Сирия. Арестуван в края на април, той е изтърпял жестоки побоища. Спасил се е от смъртта, благодарение на усилията на брат си от България, и днес заедно със семейството си е сред сирийските бежанци у нас. Нидал Алгафари пък е от онези достойни хора, които помагат не само на близките си, но и на десетки други бежанци във всяка свободна минута, без да го изтъкват. Благодарение на него, се срещнахме с две сирийски жени, които идват от „столицата на революцията“ – град Хомс. Не идват, а бягат. За да оцелеят!

Линда е християнка от Хомс. Името й обаче е португалско и означава „красива“. Кръстена е на баба си по бащина линия, но и тя не е португалка – сирийка е. Другата й баба обаче е българка. „Невероятна жена, от която се надявам да съм наследила поне малко – говори седем езика, била е доктор, има изключителен талант да шие гоблени и един от най-ерудираните хора, които познавам“, хвали я Линда, която близките й на галено наричат със сирйското име Лулу. Сега тя е от щастливките, на които не им се налага да са в бежански лагер – живее в София при баба си, която е жива и здрава, на 75 години.

Линда е само на 19, но отдавна ги е надраснала. Може би заради ужаса, който е изживяла в родния си град. „Преди да дойде армията Хомс беше истински пример за мир и разбирателство между религиите с население от равни части на мюсюлмани сунити, християни и алавити. Всички живеехме щастливо. Когато дойде армията на Асад, започна да насажда религиозна омраза. Избиваха семейство от християнски квартал и тиражираха лъжата, че е дело на мюсюлмани. И обратното“, обяснява Линда. За да докаже думите си, че в Хомс не е имало религиозно напрежение, тя ми разказа и една история от последния Великден, който е празнувала в родния си град: малко след началото на конфликтите един от християнските свещеници е изпратил официално писмо, за да помоли поне за час армията на Асад да спре бомбардировките в Хомс и спокойно да бъде отслужена Великденската литургия.

Linda1

„Светът едва ли е виждал друг Великден, в който християнският храм да приюти хора от всички религии… Просълзих се, когато свещеникът, молейки се за мира в района, благослови всички в църквата и поднесе чашата с вино на всички. Просълзих се и защото дори забулени жени, на които религията не им позволява да пият, отпиха глътка вино, за да демонстрират, че всички сме заедно!“

В района на Хомс живее и още един християнски духовник, който дава подслон в манастира си на всеки, който е преследван от режима на Асад, независимо от религията. „Сигурна съм, че дори всички да избягат от този град, подложен на яростни разрушения от армията, отец Паоло ще остане последен! Той е светец!“, казва Линда.

Тя напуска Хомс преди две години. Заедно с майка си. Те са от малкото късметлийки, които успяват по легален начин, защото имат български паспорти. „Последните седмици преди да тръгнем за София бяха кошмарни. Конфликтът се разрасна много бързо. Аз бях на първия протест в Хомс заедно с всичките ми връстници и приятели“, спомня си Линда.

„Първия ден демонстрациите бяха мирни, но на следващия вече стреляха по нас. Започнаха също да арестуват, безпричинно… Най-добрият ми приятел го държаха 11 дни в претъпкана килия, в която не е можел да мръдне, камо ли да седне или да легне. Когато го пуснаха, не можеше да говори. Влезе в болница… В града вече имаше армия, която стреляше не само по демонстрантите, но и по случайни хора. Майка ми се уплаши и въпреки, че аз настоявах да бъда на протестите заедно със съучениците ми, тя не ме пускаше. Много скоро училището, в което бях, остана празно… Децата не ги пускаха да излизат навън и всички се въоръжаваха, защото трябваше да се защитават по някакъв начин от армията.“ Докато Линда ми разказва това, явно погледът ми в един момент е станал толкова красноречив, че и без да я питам с думи как тя, крехкото момиче, носи автомат или пистолет, бърза да ми отговори: „Не, не – спокойно, аз нямах оръжие. Не исках мама да се притеснява. Брат ми беше заминал да учи кинематография в Ливан при татко и аз бях единствената й утеха в този момент. Иначе щях да продължа да излизам на протести…“

Няколко седмици след началото на конфликта Линда и майка й изживяват истински кошмар. „Имахме голяма хубава къща в центъра на Хомс. Една вечер, както спяхме, започна бомбардировка. Не помня много ясно какво се случи и дори не знам как оцеляхме, защото бомбата, която падна върху къщата ни, я срути почти до основи… Остана ни само банята – единственото помещение с четири здрави стени! Можеш ли да си представиш, че два месеца с мама сме живели в банята на транквиланти, за да оцелеем не само физически, но и психически?“, пита ме Линда с треперещ глас. Не само, че не бих могла да си го представя, но никой, който не го е изживял, не би могъл! Никой!

И в мига, в който погледите ни с Линда отново се срещат, виждаме напиращите сълзи – нейните заради спомените й от Хомс, моите – заради факта, че едно младо момиче в XXI век вместо да се вълнува с каква рокля ще е на абитуриентския си бал, е принудено да мисли за оръжия, да трепери за живота си и да погребва приятели. „Всеки ден убиваха хора… Изчезваха хора… Всяка седмица губех приятел… Завинаги…“, промълвява Линда

Странно ми е как след такива кошмари човек продължава живота си. Майката на Линда, която е с нас, ми го обяснява така: „Представи си журналиста, който има камера между него и събитията. В живота идва момент, в който и ти трябва да поставиш камера между психиката си и трагедията, за да продължиш напред. Винаги повтарям на дъщеря ми, че има и по-лошо!“

Сега Линда учи Политология в Нов български университет. „Исках да продължа да се развивам в областта на изкуствата, но заради събитията в Сирия интересът ми към политическите науки надделя“, обяснява ми чаровното къдрокосо момиче, което има нежен и красив глас. Оказва се, че се е занимавала с пеене, а откакто е в България, е участвала в музикален фестивал в Балчик. Освен че учи, Линда работи и като преподавател по изкуства в палестинското училище в София, където повечето от децата са сирийски бежанци. В Сирия майка й също е била учителка в начално училище.

„Мечтата ни е един ден да се върнем в Хомс“, казва ми Линда. „Макар че и тук се чувстваме прекрасно. Българите са много мили. С мама сме ходили в Германия, където брат ми продължава обучението си от няколко месеца. Там хората се отнасят един към друг така, както им подсказва главата, а не сърцето. Вярно е, че западните политици са по-гостоприемни в изявленията си, но в действията на обикновените хора това гостоприемство не се усеща – те са бедни на емоции. Докато българите имат топли сърца“, убеждават ме Линда и майка й. След няколко минути ще чуя това признание още веднъж – от другата ми събеседничка, която съвсем наскоро е успяла да избяга от кошмара в Сирия – 23-годишната Фатима ал Мухабени, мюсюлманка и майка на две деца от Хомс…

 1

Разтърсващата история на Фатима може да прочетете единствено в новия брой на ELLE!

Още от новия брой на ELLE:

  • Уникални кадри с Нети от парка „Гези“ и площад „Таксим“ в Истанбул – най-горещата точка на Балканите от това лято след сблъсъците на протестиращи с турската полиция. Въпреки чувствителността на управляващите в страната към събитията от лятото, ELLE България получи разрешение за снимки, благодарение на Културно-информационния център към Турското посолство у нас!
  • Лесно ли му е на Симо от БГ Радио да прави спаринг интервю с блондинка, но не коя да е, а 15-кратната европейска шампионка по таекуондо и световен шампион с женския национален отбор в дисциплината „Отборен спаринг“ Албена Малчева?
  • Фотошоп кремовете и всички революционни разработки, които ще влязат в бъдещето на козметиката.
  • Без задръжки за секс курсовете, които все по-често привличат жени на средна възраст, с добро образование и кариера.
  • 100 страници допълнително с навигация за Коледния шопинг и интересна провокация за подарък според зодията!Neti_2
 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

CHR Хороскоп: какво ни очаква около Новолунието?

| от Селена Астро |

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. Много е вероятно през периода да сме доста критични и изискващи, както към себе си, така и към другите. Ще търсим съвършенството навсякъде около нас и не е изключено поради тази причина да се вкараме в ненужни конфликти или пък да се преработваме и изморяваме прекомерно.

Дните са добри за обръщане внимание на здравето, ходене по лекари или процедури, променяне на диетата или визията ни, но не са подходящи за подаване на документи, занимания с бюрокрация или изясняване на гледни точки.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Телец, Дева и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да имат важни срещи и да получат дълго чакани предложения. При всички случаи ще успеят да изпъкнат със свои заслуги и умения, пред хора, които са важни за тях.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, като в четвъртък в 22.00. часа вечерта настъпва Новолуние в същия знак. Тогава градусите на Слънцето съвпадат с тези на Луната.

През периода около Новолунието е възможно да сме много едностранчиви и склонни към излишни драми. Поради тази причина е важно да не стартираме важни неща, да не правим скъпи покупки, да не водим сериозни разговори, да не се подлагаме на прегледи и операции.

Най-напрегнат се очаква да е периода около Новолунието за кардиналните знаци Везни, Овен, Рак и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможно да изникнат непредвидени ситуации, които да им попречат на първоначалните планове. Добре е да не падат духом и да се стараят да са адаптивни и целеустремени. Така най-лесно ще преодоляват препятствията и ще имат напредък с намисленото.

От петък до неделя включително Луната ще преминава през знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме доста песимистични, черногледи и подозрителни. Ще сме склонни да изкривяваме нормални житейски ситуации, да си доизмисляме истории и да търсим скрити подбуди в действията и думите на околните.

Добре е да използваме периода за банково дело, работа с чужди финанси, изхвърляне на стоки, дрехи и мебели и замяната им с нови.

За сметка на това тези дни не са подходящи за операции, правене на зъби и взимане на важни решения.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях има риск доста бързо да палят и да се изнервят от най-незначителните неща, което може да ги вкара в излишни разправии и да развали отношенията им с иначе важни за тях хора.

На тях им се препоръчва да използват периода за почивка, разчистване на дома, творчески дейности, спа или разкрасителни процедури.

 
 

Kia, Renault, Dacia и Nissan показват най-новото от гамата си в София

| от chronicle.bg |

Kia, Nissan и Dacia залагат на най-новите си модели на Автомобилен салон София 2017. Посетителите изложението в столицата ще могат да видят модели, които през тази есен записаха своите световни премиери.

Един от тях е KIA Stinger – най-мощният автомобил в историята на корейския бранд. Това е автентичен грандтурер, спортен седан за вълнуващи пътувания на дълги разстояния.

В София KIA Stinger е показан в своята топ-версия с 3,3 литров twin-turbo V6 бензинов двигател с мощност от 370 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, 8-степенна автоматична трансмисия и 4×4 задвижване.

KIA Stinger1

Само месец след Международния Автосалон във Франкфурт своя дебют у нас прави и KIA Stonic. Дизайнът на компактния кросоувър на Stonic моментално разкрива произхода на модела – асоциираната с КИА радиаторна решетка тип „тигров нос” е подчертана от хромирана обкантваща рамка, a „Targa“ стилът, който Stonic предлага, дава възможност на клиентите да избират между 20 двуцветни комбинации, загатнати още в прототипа на модела – Provo.

KIA Stonic

В Nissan на свой ред залагат на най-популярния електрически модел в света. Новият Leaf е първият автомобил на компанията в Европа, който ще въведе първи части от най-модерната технология за подпомагане на водача.

Eлектромобилът е оборудван с последните иновативни решения като e-Pedal, позволяващ да шофирате и натискате педала на спирачките по един напълно нов и безпроблемен начин. Пробегът на хечбека е 378 км, като това се дължи на по-мощния задвижващ агрегат – 110 кВт и 320 Нм въртящ момент.

Nissan LEAF

На софийския автосалон своя дебют направи и Dacia Duster.

Новият Duster е първият модел на Dacia, който предлага автоматична климатична система. С пет вентилационни отвора (три по средата и по един във всеки край на арматурното табло) студеният или топъл въздух се обдухва по оптимален начин в купето. Климатичната система е модернизирана за употреба в по-топли климатични условия.

Dacia Duster 2

Новият Duster е достъпен и с безключов достъп – технология, която се използва и тества от няколко години в цялата група Renault. Тази ергономична система отваря автоматично всички врати, когато водачът се доближи до автомобила, и предлага дистанционно заключване (допълнено със звуково потвърждение) при отдалечаване автомобила. Не се налага водачът да изважда ключа от джоба си, за да стартира двигателя, тъй като това става чрез старт/стоп бутон.

Моделът стартира на цени от 21 990 лв. Технически той е запазил гамата двигатели от своя предшественик, като ще продължи да се предлага с 1,6-литров бензинов атмосферен мотор със 115 к.с., като и с 1,2-литров с турбо, развиващ 125 к.с. Дизелите си остават два – с обем 1,5 литра, които предлагат 90 и 110 к.с. При версиите с предно предаване се залага на полунезависимо окачване, а при тези със система 4х4 има независима електромагнитна муфа отзад.

На щанда на Renault голямата атракция е новият Megane RS. Хот-хечът е получил 1,8-литров турбо мотор, зает от възродения Alpine A110, завиващи задни колела и трансмисия с два съединителя. Megane RS запазва предното предаване, а моторът на хотхеча е с мощност 280 к.с. и има максимален въртящ момент 390 Нм.

Renault Megane RS

Колата ще може да се поръчва и с 6-степенна механична трансмисия, а не само с 6-степенна EDC кутия. Моделът получава и система за избиране на различни режими за управление на електрониката Multi-Sense – вариантите са Comfort, Normal, Sport, Race и Perso, при който водачът избира индивидуални за него настройки. На борда присъства и мултимедийната система R-Link 2, която осигурява високо ниво на свързаност с външни устройства, както и функцията R.S. Monitor. Тук е наличен и режим Expert, който дава възможност за включване и камера към системата – отлично решение за всеки трак дей.