Умиращата история на Варна

| от |

Боян Георгиев*

Преди няколко дни проведох акция, като символично залепих устата си по предизборните билбордове във Варна, върху които се мъдреше наконтена моя снимка в анфас. Колкото пъти минех покрай мой билборд, толкова пъти се дразнех, че това не е истинското ми аз, но няколко „опитни играчи” ми казаха, че така се правело по избори и не било желателно да съм много различен. Реално погледнато обаче, в този си облик не можех да изразя десетките си идеи и посланието си към хората и така, за онези, които не ме познават бях: „Ясно, поредният.”

Изминаха няколко дни, в които така и не успях да се примиря с ролята си на част от статуквото. Нещо вътре в мен ме душеше. В един момент ми писна и реших да променя нещата. Посегнах на лицето си в знак на протест срещу мен самият, срещу предизборното празнословие на политическите фигури и най-вече, срещу отсъствието на Варна като предизборна тема.

Като кандидат за народен представител от Варна, исках и искам кампанията ми да е свързана с проблемите на родния ми град. Искам, в крайна сметка, да има някаква полза за Варна. Затова призовах съгражданите си да се включат с мнения и позиции по отношение на това, което искат да бъде променено. Провокирах ги да се активират и им дадох трибуна чрез блога си и Фейсбук.

Варна е занемарен град и всеки местен има какво да каже. Често с мои приятели – архитекти, юристи, блогъри и журналисти, си говорим за местните проблеми, но тези разговори не стигат до политиците. Нямаше да мога да погледна варненци в очите ако и аз бях неглижирал наболелите теми на града ни по време на предизборната си кампания.

В крайна сметка акцията даде резултат. Много варненци се свързаха с мен и получих доста предложения на мейла си. След като обобщих сигналите се оказа, че сред най-наболелите проблеми на Варна са инфраструктурата и окаяният облик на града, който само на думи се определя като туристически.

Оказа се, че стотици стари варненски сгради, издигнати от именити архитекти, са оставени да се рушат, а някои вече ги няма. Това са онези типично варненски сдания, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Тези сгради са историята на Варна и ако не се вземат спешни мерки за опазването й, сме на път да я загубим безвъзвратно.

Видно е, че Община Варна не си е мръднала пръста за спасяването на нито един паметник на културата, а вината е както на изпълнителната власт в София, така и на местната администрация. За целта проведох няколко срещи, разровихме архивите, изчетох законите, свързах се със специалисти и описах проблема в една статия, която озаглавих „Умиращата история на Варна”. Коментарите, споделянията и хилядите й прочитания доказаха, че темата е от изключително значение за варненци. Сега на ход са властите и ако пак кажат, че не са запознати с проблема, съм се ангажирал да отида в Общината и лично да им предоставя една папка, в която ще събера статистика, достатъчна за свикване на местен референдум с мненията на хората и фактите, подкрепени със снимки.

Ще ви държа в течение.

* Боян Георгиев е кандидат за депутат от листата на Реформаторския блок в град Варна. За повече информация можете да посетите сайта му www.varnasummer.com или да го следвате в Twitter (@varnasummer). Това НЕ е платена публикация, а е част от инициативата на Chronicle.bg да дадем думата на политици и граждани по теми, които смятаме за важни. Всеки може да ни изпрати свой текст на office@chronicle.bg


 

Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от тях зависи обликът на един град, неговият дух. Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Наполи, Флоренция, Виена, Будапеща и още много европейски градове. Всички те имат един общ белег – специфичното чувство, което те обладава, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората. Другото общо нещо в тези градове е старанието на местната и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.

И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града  е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем. Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненци архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността. И така…

1. Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков.  Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.

DIGITAL CAMERA

Арх. Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. В периода 1906-1940 г., за 34 години, той има 350 реализирани проекта. Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел – Гранд хотел „Лондон“, Аквариумът, х-л Мусала, който е умален модел на Flatiron Building – иконата на Ню Йорк.

2. Софийската банка, проект на арх. Дабко Дабков от 1922 г. (ул. „Преслав“ № 24)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дабко Дабков проектира двата варненски френски колежа – мъжкият френски колеж „Сен Мишел“ и девическият колеж „Сент Андре“. Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. „Петко Каравелов“, а Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорени корнизи, наречена „Landmark Centre Varna“.

Детайл: скулптурната творба, дело на Кирил Шиваров

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

3. Хотел „Париж“, преустроен в последния си вид през 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков (ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“):

5

Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище — днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър. Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили. Последната – брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион. А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща арх. Дабков във варненският Гауди, а наследството му – безценно.

4. Някогашното Турско консулство, италиански проект от 1899 г. (вече не е със статут на недвижима културна ценност) на бул. „Приморски“ № 21:

DIGITAL CAMERA

Тази стара сграда на бул. „Приморски” 21 се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните вляво, в посока от ЖП гарата към х-л „Панорама“. Какво ли не е преживяла – пожари, пропадане на покрив, наводнения… Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна, по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти. Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. Приморски, който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват. Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. Приморски, остава едно стеснение, точно пред х-л Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението. Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.

Хубаво е да се знае, че някога бул. „Приморски“ е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа.

 5. Гранд хотел „Империал“ на пл. „Независимост“, проект на инж. Йосиф Х. Стоянов от 1932 г. Някогашният  Гранд хотел става Военно окръжие и дълго време остава такова. Къщата, известна сред по-старите варненци като „Къщата с гълъбите”, сега се определя като къщата до дюнерите. Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собствебност на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен „Аполо билдинг” като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда.

7

6. Къщата на братя Симеонови, бул. „Приморски“ № 127 (срещу Морската градина), австрийски проект от 1928 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Братя Симеонови от Бургас по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики. Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда. Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма „Една жена на 33” на режисьора Христо Христов от 1982.

Публикувам тези шест ценни за Варна сгради с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт. И така, къде е проблемът?

Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им. Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице – собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН). И именно в това се състои и проблемът – процедурата е тромава и сложна.

Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания. Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда – паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. „Алабин“.

В членовете от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура. Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение. В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни  действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор. С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало. По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних. В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради – паметници на културата във Варна, не е пипната.

Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура – попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш – документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата. Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта. Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи. Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта „Княгиня Надежда”, бившето сиропиталище Цонко Цонков”– двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. „Кракра”. Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено. Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица  Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект, който от своя страна, го изпълнява безплатно, както е правил много пъти. Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 г.

Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план. По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.

Някога е имало българска нация, български дух и българско общество. Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.

Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи. Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият. Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването. Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите,  не с капещи дюнери.

И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим:
„Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците.“

При нас, политиците са на път да я унищожат…

Специални благодарности на Християн Облаков – секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата „Стара Варна“. Човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който ми разказа много по темата и ми предостави факти и снимки на застрашените сгради.

P. S. Един добър пример от столицата, за това, което може да се направи и във Варна, за да се помни историята е тази статия.

Боян Георгиев, 7/8.

Варна,
23.09.14г.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.