Умирай трудно (в софийския градски транспорт)

| от | |

Почти всички типажи сте ги виждали. Може дори и да се познаете в някой от тях.
Ама хайде де, поне за един от списъка си признайте!

Нека започна с мястото или подготовката за качване, на което дружно му викаме „Спирката“:

Наивните:

Хахахах, понякога през спирките транзит минава празен автобус или тролей. Виси там някаква табела на предното стъкло, но кой ти я гледа. Винаги хората, пропуснали замацаните с масло букви „За ГАрАж“ са точно тези, които се готвят за мигновената инвазия. Саблен удар. А пък транспортното средство си продължава по пътя без грам внимание към чакащата на отбивката тълпа. В този момент е много забавно да гледате учудените физиономии на хората. Някои точат врат подир автобуса, други още не вярват, че ги е подминал, а трети шумно псуват.

Мишка в капан:

110718-img_0767

Обикновено този тип вместо през изхода, излиза…….през входа. Той досега е дремал на седалката и скача като ужилен. Има желание да слезе. А вие кротко се качвате и дори вече сте стъпили здраво на второто стъпало, подобно на астронавт на марсианска базова станция. Успехът ви да се натъпчете е почти гарантиран, но господин Мишка в капан настоява да му отстъпите. Че даже и се налага да слезете обратно на спирката. Напълно естествено е и всички накачурени зад вас да направят същото за да сторят път. Тутакси вие и останалата група агресори сте обвинени за всички първородни грехове. Анатема за вас, чудовища- казва с необичайна за тъпанчето ви интонация господин Мишка в капан. А пък вие сте един главен монстър, монстър, монстър! Ето това сте вие!

Тихата стъпка:

Вие слизате, тя е пред вас. Бавно, напипвайки стълбите, подпирайки се на бастунче. Обаче засега се е подпряла на перилото-дръжка, разделящо вратата на две, единия крак стърчи и се кани да стъпи на горното стъпало. Няма как да я заобиколите, защото от другата половина на вратата вече се качват кръвожадни агресори. Ще се наложи да я изчакате. Чакате, поскръцвайки леко със зъби, защото пък баба-Тихата стъпка не ви е чула, когато сте и предложили да и помогнете. Не вие чула и и предложението да я държите за ръка. Какво да се прави, търпението е единственото ви спасение!

 

Любопитния:

Бързате да се качите от последната врата, а някой без да вижда това – ви се пречка. Изведнъж, Любопитния вижда нещо интересно на павилиончето и като ястреб се спуска към него.
Но….пътят ви е преграден за секунда-две. Не успявате, защото има и други блъскащи се хора, ама в отсрещния поток. Автобуса отплува. А вие тъжно гледате червените габарити. Поглеждате и с упрек в душата към туткавия любопитко: той е наведен пред ниското прозорче и преговаря с продавача. В крайна сметка, задава още куп въпроси и не си купува нищо. Поглеждате и към електронното табло: вашия автобус идва след 21 минути. Спокойно бе!

Войводата:

Той блъска блокираната задна врата с надеждата да излезе. Да, ама НЕ. Защото вратата е завинтена от шофьора така, че да не се отваря. Вероятно, защото е развалена. Не че водача на автобуса се е сетил да сложи бележка. Ама кой ти гледа, дори и да има бележка голяма метър на метър? Блъскай, блъскай юнашки!

Тутката:

780040-d092a09a-e22c-11e2-9cbe-408f7aae04ba

Обикновено това е заболяване на средната възраст, най-вече на представители от слабия пол. Макар, в природата да се срещат и едри екземпляри от силния пол. Характерното е, че и двата вида рядко се возят на метро. Къде точно в чантата им или в скъсаните джобове се намира електронната карта или билета за метрото – никога не е ясно. Естествено, претърсването става в час пик, пред турникета. Вие обикновено бързате, даже закъснявате. На тези екземпляри никога ли няма да им хрумне да се дръпнат настрани, докато трае вътрешния одит? Защо пък, те са сами на този свят. Забрави да ги чакаш. По-добре се премести на съседния турникет, но пък там вече има опашка. От трима, най-малко.
Гардероб: изсипваме се от ескалатора. А той е бил малко по-напред, вече е слязъл от пътеката, но сега като истукан. Гледа като препариран указателните табелки и чете ли, чете. Накъде да тръгне все пак!? Накъде!?

Вратарите:

photo_verybig_425994

Тези най-ги обичам: стоят като стриптизьорки по пилоните, обикновено до вратите .Държат кръгова отбрана. Имат остри лакти. Прикриват всички входове и изходи за отстъпление. Едновременно с това, някой нов пътник не си е купил билет и понечва да мине между мен и Вратарите. За да стане това, някой от нас трябва да е тънък, например като вестник. Ама няма такъв. Тия, Вратарите обикновено създават тълпа на равно място. Могат дори и на празно място.

Меломана:

Headphones-on-Bus

слуша „цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс“. Най-забавно е, когато някъде дълбоко в джоба му звъни телефона. Но, той не чува.Телефона звъни. Продължаваме с Цъкасс- цъкасс- цъкасс.
Освен това, най-благия момент настъпва, когато на следващата спирка се качат три тийнейджърки. Които естествено и неизменно слушат чалга. И цъкасс- цъкасс-цъкасс звучи отдясно на ухото ми, а отляво започваме с чанг рак–ракачан-чанг-рак–ракачан-чанг рак–ракачан-чанг рак-ракачан. Ай сектир!

Моряка:

Той не е стар морски вълк. Но, стабилно стои на краката си и никога не сяда на освободеното под него място. Вълнението на тълпата не му пречи. Устоява на напора на вълните. С което допринася за поддържането на налягането в претъпкания трамвай.

1 (1)

Като се заговорихме за морската тема, да не забравяме и Дядото-сомалийски пират:
Той скача бодро в превозното средство, без значение какво е то. Учудващо за възраста и белите си коси, влиза в оспорван дуел с някой друг бързак. Завзема седалки. Разполага се. Нека видим кой е по-по най. Сомалийски пират гледа и сякаш вика: Who is the boss now?

Мацка с iPhone:

p1120218Тя просто пътува. Държи играчката в ръка. При това не слуша музика, не чете, не играе на Angry Birds, не влиза в чатове, не отваря Facebook, не отваря Twitter. Никой не и звъни. И тя не звъни на никой. Не чопли в настройките на айфона. Просто го държи и го показва.

Фалшивия просяк:

Той върви към вас. Наближава. Мирише ужасно. Всички му правят място. Налягането в слепоочието ви става неудържимо. Тълпата ви притиска, никой не иска да се докосне до него. Но, вие сте залостен. Чакате съдбата си. Той иска пари. И най-много се задържа при вас. Надеждата го крепи. Не мога да издържам толкова много без въздух. Най-сложното в този момент е да запазиш своя покер-фейс и да не му даваш надежди. Не трепваш. Той отминава и ти си отдъхваш…..
Има един Фалшив просяк с акордеон, той е ужасно проклет. Защото свири, надува ти главата само за една минута, а после псува подред – никой не му е уважил труда с нито една дребна монета. А миризливия Фалшив просяк съм го виждал на Раковска – как си спира такси, докато аз чакам тролей. Как и каго ще му дам жълти стотинки – точно никога. На този бизнес съм дал пълно ембарго.

А вие се возите в коли и джипове. Будали, пропускате егати купона.

Николай Крижитски

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Рецепта за кашкавалени пръчици

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на бирата е тук! Запретвайте ръкави и пригответе мезетата! Това тук е перфектното допълнение към следобедните хапки.

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 ч.л. кафява захар
1 с.л. сол
5 яйца
1 голяма чаша настърган кашкавал
3 с.л. настърган пармезан
микс от семена – мак, сусам, слънчогледови семки

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник.

DSCN8821

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва да продължава да си е доста топло. Добавете кашкавала и разбъркайте добре.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане хомогенно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.

Поръсете със семената, пармезана и може би малко черен пипер.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 мин., но в моята фурна стават за около 45, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка.

Не е нужно да са пръчици, може да ги направите и като хлебчета – перфектни за бургери!

DSCN8817


 

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.