Умберто Еко: Кой се страхува от книжните тигри?

| от | |

Screenshot_9

Италианското издание „Еспресо” публикува статията „Кой се страхува от книжните тигри?“ от Умберто Еко. Препечатваме я от БГНЕС.  Еко е и философ-семиотик и медиевист, почитан от академичните институции в целия свят.

Безос и Бъфет залагат на вестниците. Независимо от това дали решението им е продиктувано от бизнес съображения, политически спекулации или защита на демокрацията, едно нещо е ясно – пророчеството за изчезването на печатната продукция не се сбъдва.

В началото на 60-те години на миналия век канадският културолог Маршал Маклуън обяви за големи промени в начина ни на мислене и общуване. Той разработи концепцията за „глобалното село“ и с появата и разпространението на интернет много от неговите предсказания се сбъднаха. Но след анализа на влиянието на печата върху културната и човешка еволюция в „Галактиката на Гутенберг“ Маклуън обяви в „За да разберем медиите“ и другите си трудове за залеза на писмената култура, над която ще преобладава многоизмерното възприемане на живота, осигурявано с помощта на електронните средства за комуникация. Медиите изведоха от неговите трудове извода, че „хората повече няма да четат, те ще гледат телевизия и ще получават информация с помощта на изображенията“.

Маклуън почина през 1980 г., когато се появиха първите персонални компютри (първите експериментални модели се появяват в края на 70-те години, но масовият пазар започва да се развива през 1981 с появата на Pc Ibm). Ако той беше успял да поживее още няколко години, тогава щеше да му се наложи да признае, че в света, в който преобладават изображенията, започва да се утвърждава нова писмена цивилизация: ти можеш да работиш с персонален компютър, ако умееш да четеш и пишеш, в противен случай едва ли ще постигнеш нещо. Факт е, че днешните деца могат да използват iPad още в предучилищна възраст, но цялата информация, която ние получаваме от интернет, електронната поща или СМС-те се базира на умението да четем и пишем. С появата на компютрите се повтори на нов етап ситуацията, описана от Виктор Юго в „Парижката Света Богородица“: свещеникът Клод Фроло първоначално сочеше книгата, а след това църквата, която се виждаше от прозореца и която бе украсена от изображения и символи, и казваше, че „това ще убие това“. Естествено, компютрите с помощта на които можем моментално да получим всякаква информация, доказаха ролята си на инструмент на „глобалното село“. Те са способни да възродят пред очите ни даже готическа катедрала, но при всички положения тяхната работа се основава на новите гутенбергови принципи.

Азбуката е необходима, както и преди. С изобретяването на електронните книги се появи възможността да се четат писмени текстове не на хартия, а на екран. В тази връзка възникна нова серия предсказания за изчезването на книгите и вестниците. В някаква степен те се основават на променените продажби на техните тиражи. Много лишени от фантазия журналисти обичат да задават на писателите въпроса, какво те мислят за изчезването на напечатаните на хартия текстове. За тях не е достатъчно твърдението, че книгата все още е важно хранилище и средство за предаване на информацията. Ние разполагаме с научно доказателство, че книгите, напечатани преди 500 години, продължават да съществуват, докато феромагнитните носители имат живот само 10 години. Това може да се твърди, защото днешните компютри не са в състояние да прочетат дискетите от 80-те години.

Вестниците съобщиха за чудотворни събития, значението и последствията, на които ние все още не сме осъзнали. През август Джефри Безос, президент и основател на компанията Amazon.com, купи вестник „Вашингтон Пост“. В същото време Уорън Бъфет, който провъзгласи бъдещия залез на печатната хартиена продукция, включи неотдавна в своята колекция 63 местни вестника. Както неотдавна отбеляза във вестник „Република“ Фредерико Рампини, Бъфет е гигант на страната икономика, а не новатор, но той притежава уникален усет в областта на инвестициите. Изглежда, че около вестниците обикалят и други акули от Силициевата долина.

Рампини задава въпроса, дали в бъдеще няма да сме учудени, ако Бил Гейтс или Марк Зукърбърг купят „Ню Йорк Таймс“. Даже ако нещо подобно не се случи, едно е ясно, че цифровият свят отново открива хартията. Какво означава това: бизнес съображения, политическа спекулация или желание да се запази печата в качеството на инструмент на демокрацията? За момента не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Но интересното е, че ние станахме свидетели на опровергаване на предсказанието. Може би, Мао Цзедун е грешал, и трябва сериозно да се отнасяме към книжните тигри.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.