Украйна: Ефектът на пеперудата

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Може ли размахът на крилата на пеперуда в джунглите на река Амазонка да предизвика торнадо във Флорида? По-импулсивните хора с проблемно малък брой прочетени книги незабавно ще отнесат този въпрос в графа „откровени глупости“. Други ще се замислят, но смущението ще надделее и мисълта им ще прескочи на по-познати теми като „всички политици в затвора“, „да не разпродаваме земята на дедите ни на чужденците“ или най-любимата напоследък „кой, кой, кой?“.

big

Допускам обаче, че има и едни 0,8%, които ще приемат провокацията по темата „Ефектът на пеперудата“. Става въпрос за следното. В теорията на хаоса чрез този метод се измерва зависимостта между промяната в началните условия и огромните последствия, които настъпват в състоянието на системата на по-късен етап. Този ефект се изследва от Едуард Лоренц и има пряко приложение най-вече при прогнозиране на времето.

Нека за момент да си представим Карл Маркс в ролята на пеперудата или пък Джон Атанасов. Какво щеше да стане обаче, ако мечтата на Карл Маркс бе да стане футболист на „Лудогорец“, а пък тази на Джон Атанасов – да се отдаде на писане на любовна лирика? Впрочем, ако човек се замисли настина сериозно, всичко започва от „крилата на пеперудата“.

През последните дни пеперудата размаха неистово крила и ефектът достигна до Киев. Не знам дали е консумирала в непремерени дози енергийни напитки, но голямо махане падна. Толкова голямо, че някои политически анализатори го нарекоха „малката студена война“. Разбира се, че е възможно възникването на спор по отношение на това „кой е пеперудата“. Янукович или хората от площада. Ето, виждате ли, че навсякъде по света в един момент въпросът „кой?“ води до смяна на властта. Дали обаче самата пеперудата не пита: „Кой е пеперудата?“ Ами ако около нея няма огледало, как ще разбере, че трябва да размаха собствените си крила, без да ги вижда?

Спомняте ли си как се лови пеперуда? Или с бързо движение в шепите, или когато е кацнала и хващате крилата й само с два пръста. Руският президент заяви, че няма да напада Украйна, но запази правото си на военни действия. Ако отново бъдат застрашени интересите на руските граждани – щип с двата пръста за крилата. Сигурен съм, че едно от любимите, но несподелени хобита на президента Путин е да лови пеперуди. Ама много обича, на лицето му е изписано.

От крилата на пеперудата се развихри тотално цунами на фондовите пазари по света. През последния работен ден на миналата седмица големите борси заличиха средно между един и два процента от пазарната си капитализация. Чак когато „ловецът на пеперуди“ отпусна лекичко крилата, оптимизмът на борсите се завърна. Впрочем от крилата на пеперудата не тръгват само урагани. От тях тръгва и дъждът в пустинята.

САЩ ще налеят незабавно 1 милиард долара в Украйна. Европа и МВФ също са готови за действие. Чудя се, дали, ако пеперудата е кацнала върху зелени банкноти, ще има какъвто и да е ищах да размаха крилата си. Впрочем дали пеперудата размахва крилата си само когато е гладна? Руският премиер Дмитрий Медведев е наредил на своя финансов министър да подготви между два и три милиарда долара заем за Украйна. С тези средства обаче Киев ще трябва да си изплати задълженията към „Газпром“. От друга страна, САЩ анонсираха, че отпуснатите от тях средства ще бъдат насочени основно за погасяване на газовите задължения. Колко интересно! Не мога да разбера коя е основната храна на пеперудата – газ или долари, или и двете. Всички усилия явно са насочени в посока пеперудата да не разтвори крила отново.

Чудя се дали има пеперуди в България? Говоря за пеперуди с крила обаче. Гледам, че пак плъзнаха гъсеници, претендиращи, че са пеперуди. Нови, с нов морал и неопетнени. Особеното за тях обаче е, че липсата на крила е компенсирана с наличието на големи уста. Не знам дали „ефектът на крилата“ може да бъде заменен от „ефекта на устата“

Истината е, че от говоренето на тези хора действително става течение, но от него най-вече за пореден път да настине цялата нация. Имам една любима притча за пеперудата. Тя гласи: „Някога, много отдавна, живял в древен град прочут Мъдрец. Той бил известен с това, че намирал отговор на всички зададени му въпроси. Затова хората много го почитали и често ходели при него за съвет. Веднъж, подразнен от славата на своя учител, един от неговите ученици решил да злепостави Мъдреца пред всички, като му зададе въпрос, на който той да не успее да отговори. Младежът отишъл до близката ливада, уловил най-красивата пеперуда и я затворил в шепите си. В отчаяния си опит да се освободи, пеперудата пърхала с криле и го гъделичкала по дланите. Усмихвайки се ехидно, ученикът отишъл при Мъдреца и го попитал пред събралото се множество:
– Учителю, вие твърдите, че имате отговор за всеки въпрос. Аз държа в ръцете си една пеперуда. Щом знаете всичко, кажете ми – жива или мъртва е тя?
Докато изричал думите и гледал с надменен поглед, младежът здраво стискал ръцете си, където била затворена пеперудата. Ако Мъдрецът кажел, че е мъртва, той щял да я пусне да отлети, за да го опровергае. Но ако кажел, че е жива, той бил готов във всеки миг да я смачка в подкрепа на своята истина.

В този момент, без дори да повдигне глава и да го удостои с поглед, Мъдрецът отвърнал:
– Синко, всичко е в твоите ръце…“

Та по отношение на пеперудите в България явно се налага внос отвън. Само да не са китайски. Също така трябва да внимаваме с „ловеца на пеперуди“. Според мен обаче той вече е тук. Също така е важно да успеем да запазим крилата на пеперудата сухи. Проблемът идва от това, че много говорим, а когато говорим много, много плюем най-вече върху крилата на пеперудата. Горката пеперуда! Пеперуда с мокри крила не ни върши работа. Също така ни трябва пеперуда „на длани“, а не „между длани“. Нали така?

Украинските събития дават сериозни поводи за размисъл и за това, което се случва в България. Всички политици говорят за промяна, рестартиране, реформи, реорганизации, а истината е, че на хората просто им писна от хаоса в политиката и икономическата стагнация. Двата проблема са, образно казано, дланите, между които е заклещена българската пеперуда. Да, тя е тук. Само се огледайте!

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров