Украйна: Ефектът на пеперудата

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Може ли размахът на крилата на пеперуда в джунглите на река Амазонка да предизвика торнадо във Флорида? По-импулсивните хора с проблемно малък брой прочетени книги незабавно ще отнесат този въпрос в графа „откровени глупости“. Други ще се замислят, но смущението ще надделее и мисълта им ще прескочи на по-познати теми като „всички политици в затвора“, „да не разпродаваме земята на дедите ни на чужденците“ или най-любимата напоследък „кой, кой, кой?“.

big

Допускам обаче, че има и едни 0,8%, които ще приемат провокацията по темата „Ефектът на пеперудата“. Става въпрос за следното. В теорията на хаоса чрез този метод се измерва зависимостта между промяната в началните условия и огромните последствия, които настъпват в състоянието на системата на по-късен етап. Този ефект се изследва от Едуард Лоренц и има пряко приложение най-вече при прогнозиране на времето.

Нека за момент да си представим Карл Маркс в ролята на пеперудата или пък Джон Атанасов. Какво щеше да стане обаче, ако мечтата на Карл Маркс бе да стане футболист на „Лудогорец“, а пък тази на Джон Атанасов – да се отдаде на писане на любовна лирика? Впрочем, ако човек се замисли настина сериозно, всичко започва от „крилата на пеперудата“.

През последните дни пеперудата размаха неистово крила и ефектът достигна до Киев. Не знам дали е консумирала в непремерени дози енергийни напитки, но голямо махане падна. Толкова голямо, че някои политически анализатори го нарекоха „малката студена война“. Разбира се, че е възможно възникването на спор по отношение на това „кой е пеперудата“. Янукович или хората от площада. Ето, виждате ли, че навсякъде по света в един момент въпросът „кой?“ води до смяна на властта. Дали обаче самата пеперудата не пита: „Кой е пеперудата?“ Ами ако около нея няма огледало, как ще разбере, че трябва да размаха собствените си крила, без да ги вижда?

Спомняте ли си как се лови пеперуда? Или с бързо движение в шепите, или когато е кацнала и хващате крилата й само с два пръста. Руският президент заяви, че няма да напада Украйна, но запази правото си на военни действия. Ако отново бъдат застрашени интересите на руските граждани – щип с двата пръста за крилата. Сигурен съм, че едно от любимите, но несподелени хобита на президента Путин е да лови пеперуди. Ама много обича, на лицето му е изписано.

От крилата на пеперудата се развихри тотално цунами на фондовите пазари по света. През последния работен ден на миналата седмица големите борси заличиха средно между един и два процента от пазарната си капитализация. Чак когато „ловецът на пеперуди“ отпусна лекичко крилата, оптимизмът на борсите се завърна. Впрочем от крилата на пеперудата не тръгват само урагани. От тях тръгва и дъждът в пустинята.

САЩ ще налеят незабавно 1 милиард долара в Украйна. Европа и МВФ също са готови за действие. Чудя се, дали, ако пеперудата е кацнала върху зелени банкноти, ще има какъвто и да е ищах да размаха крилата си. Впрочем дали пеперудата размахва крилата си само когато е гладна? Руският премиер Дмитрий Медведев е наредил на своя финансов министър да подготви между два и три милиарда долара заем за Украйна. С тези средства обаче Киев ще трябва да си изплати задълженията към „Газпром“. От друга страна, САЩ анонсираха, че отпуснатите от тях средства ще бъдат насочени основно за погасяване на газовите задължения. Колко интересно! Не мога да разбера коя е основната храна на пеперудата – газ или долари, или и двете. Всички усилия явно са насочени в посока пеперудата да не разтвори крила отново.

Чудя се дали има пеперуди в България? Говоря за пеперуди с крила обаче. Гледам, че пак плъзнаха гъсеници, претендиращи, че са пеперуди. Нови, с нов морал и неопетнени. Особеното за тях обаче е, че липсата на крила е компенсирана с наличието на големи уста. Не знам дали „ефектът на крилата“ може да бъде заменен от „ефекта на устата“

Истината е, че от говоренето на тези хора действително става течение, но от него най-вече за пореден път да настине цялата нация. Имам една любима притча за пеперудата. Тя гласи: „Някога, много отдавна, живял в древен град прочут Мъдрец. Той бил известен с това, че намирал отговор на всички зададени му въпроси. Затова хората много го почитали и често ходели при него за съвет. Веднъж, подразнен от славата на своя учител, един от неговите ученици решил да злепостави Мъдреца пред всички, като му зададе въпрос, на който той да не успее да отговори. Младежът отишъл до близката ливада, уловил най-красивата пеперуда и я затворил в шепите си. В отчаяния си опит да се освободи, пеперудата пърхала с криле и го гъделичкала по дланите. Усмихвайки се ехидно, ученикът отишъл при Мъдреца и го попитал пред събралото се множество:
– Учителю, вие твърдите, че имате отговор за всеки въпрос. Аз държа в ръцете си една пеперуда. Щом знаете всичко, кажете ми – жива или мъртва е тя?
Докато изричал думите и гледал с надменен поглед, младежът здраво стискал ръцете си, където била затворена пеперудата. Ако Мъдрецът кажел, че е мъртва, той щял да я пусне да отлети, за да го опровергае. Но ако кажел, че е жива, той бил готов във всеки миг да я смачка в подкрепа на своята истина.

В този момент, без дори да повдигне глава и да го удостои с поглед, Мъдрецът отвърнал:
– Синко, всичко е в твоите ръце…“

Та по отношение на пеперудите в България явно се налага внос отвън. Само да не са китайски. Също така трябва да внимаваме с „ловеца на пеперуди“. Според мен обаче той вече е тук. Също така е важно да успеем да запазим крилата на пеперудата сухи. Проблемът идва от това, че много говорим, а когато говорим много, много плюем най-вече върху крилата на пеперудата. Горката пеперуда! Пеперуда с мокри крила не ни върши работа. Също така ни трябва пеперуда „на длани“, а не „между длани“. Нали така?

Украинските събития дават сериозни поводи за размисъл и за това, което се случва в България. Всички политици говорят за промяна, рестартиране, реформи, реорганизации, а истината е, че на хората просто им писна от хаоса в политиката и икономическата стагнация. Двата проблема са, образно казано, дланите, между които е заклещена българската пеперуда. Да, тя е тук. Само се огледайте!

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.