Угризенията на Германия водят Европа обратно към Ялта

| от |

7782653

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Украйна гори, а Германия е раздирана от угризения. Ангела Меркел трябва да направи избор. Наистина ли германската канцлерка имаше предвид, че Европа не може отново да бъде разделяна на сфери на влияние чрез преначертаване на границите й със сделки между великите сили, както каза? Или колебливият отговор на Берлин спрямо руската агресия в Украйна ни казва, че Меркел всъщност е готова да приеме връщане към геополитиката от Ялта?

Преди няколко месеца Йоахим Гаук деликатно смъмри сънародниците си за неспособността на Берлин да влияе на световните дела. На Мюнхенската конференция по сигурността президентът каза, че Германия би трябвало да спре да се крие зад чувството си за вина. Вместо това тя би трябвало да съчетае икономическата си мощ с желание за поемане на отговорност в защита на международния ред. Гаук, изглежда, е уловил оформящите се политически настроения. Франк-Валтер Щайнмайер, социалдемократическият външен министър в коалиционното правителство на Меркел, се изказа в същия дух, като заяви, че „Германия наистина е твърде голяма, за да седи само до страничната линия и да коментира световната политика“.

Това беше през февруари. Никой не можеше да си представи, че техните намерения може толкова скоро да бъдат подложени на проверка от руския поход в Украйна. Изправен пред анексирането на Крим от Москва и нейните усилия да превърне останалата част от Украйна в провалена държава, Берлин разбира, че сериозната външна политика изисква именно такива решения, каквито се стреми да избегне. Наистина, елитите в страната приемат умерени санкции срещу Русия, но правят това с огромно нежелание.

Християндемократката Меркел възприема по-твърда линия от своите социалдемократически партньори. Канцлерката, израснала в някогашната комунистическа Източна Германия, има по-ясна представа за мотивите и методите на Владимир Путин – бившия офицер от КГБ, станал президент на Русия. Винаги предпазливата Меркел обаче не желае да поема курс, който прекалено се отдалечава от възгледите на върхушката в Берлин. Колкото до Щайнмайер, е, ако използваме неговия израз, сега той стремително се насочи към страничната линия.

Германия просперира като зрител. Директорът на „Сименс“ Джо Кезер действаше като представител на много бизнес лидери, когато лично изрази уважение към Путин, след като руски войски бяха завзели Крим. В лявата част на политическия спектър мнозина все още въздишат по „източната политика“ на Вили Бранд. Бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер се продаде на „Газпром“ и смята Путин за близък приятел. Хелмут Шмид изкарва на показ латентния антиамериканизъм, който някога пречеше на отношенията му с президента на САЩ Джими Картър.

С бизнес лобито би било най-лесно да се постигне разбирателство, ако Меркел заеме решителна позиция. Разбира се, германската промишленост има големи интереси в Русия. Но тя има нужда да прави бизнес и в САЩ. Предполагам, че възхищението на Кезер от Путин би намаляло донякъде, ако западни санкции заплашат доста по-големите продажби на неговата компания в САЩ. Колкото до зависимостта на Германия от руския газ, Москва не може да си позволи да спре доставките.

За канцлерката би било по-трудно да се справи със съмненията и неяснотите, коренящи се в германската история, география и култура – прекалено романтичния възглед за Русия, който не забелязва Путин, а вижда Толстой и Достоевски; географските импулси, които казват, че Германия не трябва да заема ничия страна, а да следва свой курс между Изтока и Запада; и дълбокото чувство на вина за руските загуби през Втората световна война. Един германски дипломат отбеляза, че руските лидери винаги се възползват от съмненията на Берлин. Това не може да се каже обаче за американските президенти. Подслушването на телефона на Меркел от Агенцията за национална сигурност на САЩ не помогна.

Все пак германската двойственост предизвиква недоумение. Успехът на Германия се дължи на членството й в НАТО и ЕС. Нейната постмодерна преданост към правилата на международна система почива преди всичко върху това, че САЩ гарантират германската сигурност. Нищо не би могло да бъде по-добре пресметната заплаха за този основан на правото ред от възприетата от Путин политика на велика сила от 19 и началото на 20 век.

Никой не бива да търси противопоставяне с Путин. Ако дипломацията може да възстанови стабилността и демокрацията в Украйна, това би трябвало да бъде приветствано и от най-твърдолинейните „ястреби“. Германски политици може би имат основание, когато казват, че Западът в някои случаи е бил безчувствен към мъчителното усещане за загуба, изпитвано от Русия. Може също така да е вярно, че Западът е бил небрежен при изпълнение на обещанията, дадени на Москва след разпадането на СССР, въпреки че съм чувал много европейски, както и американски дипломати да оспорват това. Във всеки случай винаги е умно да погледнеш света през очите на другата страна.

Проблемът възниква, когато разбирането отстъпи място на пораженчеството – когато германската чувствителност стигне дотам, че да се смята, че Русия има право на вето върху изборите на своите съседи и че Украйна наистина е в сферата на влияние на Москва. Тук „уважението“ към Русия преминава в презрение към свободите на другите: възможностите за избор, с които разполагат гражданите на Германия, би трябвало да бъдат отказани на хората в Украйна. Подобна логика би позволила на Путин да нахлуе в балтийските страни или да поиска Полша да почита Москва. Това със сигурност е отричане на ценностите, определили следвоенна Германия.

Путин използва военна сила и неверни твърдения, за да разкъса Украйна. Германия е най-големият губещ от неговото презрение към международното право. През 1945 г. в кримския курорт Ялта западните сили на практика отстъпиха на Съветския съюз контрола над Полша. Това очерта рамката за последвалото разделяне на Германия.

Това беше светът, който Европа – и Германия – мислеха, че е останал в миналото след разпадането на Съветския съюз. Путин мисли другояче. Меркел трябва да направи своя избор. /БТА/

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.