Уфф, че мирише…

| от |

Ирен Филева, www.irenfileva.wordpress.com

Имаше една такава реклама, къде е млякото.
Оказа се, че е част от пакетче кафе за бърза употреба. Иска се само топла вода и чаша.
После имаше всенародно и внезапно откритие, че в киселото мляко и сиренето няма мляко. Едва ли, защото е в пакетчето кафе.
По-после кренвиршите започнаха да се рекламират, че в тях имало месо. И се върнахме в милия спомен за зрелия соц., когато в кренвиршите било имало тоалетна хартия. Също дефицитна стока.

С нетърпение очаквам БНБ да започне да рекламира, че в БНБ има и надзор. Вече има записани телевизионни кадри от парламента с участието на почти всички заинтересовани лица. Дори ясно споделят, че били гневни.

Даже има закон Пеевски&Цонев, наричаме го за Корпоративна търговска банка.

Собствениците на фирми в България напълно законно могат да се скрият. Даже такива услуги има по света в т.н. офшорни зони чрез фиктивни собственици. Хора, които предоставят своята личност под наем. Не заради по-ниските данъци, а за да е покрито млякото и неясна собствеността.

Даже има закон Пеевски&Цонев за офшорната собственост.

Лунен пейзаж в Банско изкара живеещите в окопите на улиците на протест. Освен това миришело и това не го казва детето от рекламата, което е в тоалетна за една специфична дейност, но натиска освежителя. Пред провал бил и сезонът.

Даже имаше протест от хора на власт, които протестираха срещу свои решения за застрояването в планината преди години. А същите тези хора изглеждаше, че искат да се строи, за да имат доходи.

По спомен така се говори и за „бетонения рай”, наречен море. Където пък има едно нещо, наречено заустване. Това нещо масово ароматизира морето. Без да броим застроените дюни и пясъчни ивици със заведения.

Тоалетни и асансьори с европейски пари са под ключ. Отнася се и за чакалните на малките гари, които са заключени по трасето на скоростната железница в посока Свиленград. На гара Чешнигирово газът от климатика е „изчезнал”, а асансьорите просто ги няма, само шахтите са затворени с гипсокартон.

Нито една камера в центъра на Варна не е хванала как и къде изчезва български режисьор Захари Паунов. Отнася се и мобилните оператори, нито един не може да отговори коя клетка последно е засякла дейност.
На седемдесет основни кръстовища имало 250 камери. Системата за видеонаблюдение била най-голямата и най-скъпата в страната. Не се знае и чия собственост са, защото по устна уговорка между бившите Кирил Йорданов и Румен Петков не е доплатена от държавата.

Ако помните случая Пламен Горанов всичко ще си дойде по местата в особения случай с камерите на Варна. Системата най-верояно е собственост на частно дружество. Полицаите могат да я ползват като телевизори, наблюдението е само на живо май.

Разводът с парното е възможен звучи почти като реклама.

В бензина имало дизел, а в дизела бензин. Но със сигурност проблемът бил от малките ведомствени бензиностанции, които въртели контрабанда. Оказва се обаче, че вредите, нанесени на колите според монтьорите говорят, че ведомствените бензиностанции са повече от веригите, което е физически невъзможно. Акцията може да се обясни само с невидимата нужда от окрупняване на принципа на Lafka.

Елате в България, там дори краят на света няма как да дойде, националните особености на покритото мляко звучат вместо реклами и дори изключването на телевизора не помага.

Време е за котенца и кученца в мрежата. Така се протестира в България!

210

П.П. Продължава да тече и рекламата, че нови избори било лошо. Силно спорно е дали рекламата е социална.
Освен това законите си имат имена, оказа се, че и представителните формации си имат скрито съдържание.
За повече информация се обърнете към гадателките. За целта пуснете телевизора на съответния канал. И да не забравите да си изберете марка тоалетна хартия от рекламите, които главно това съдържат.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.

 
 

Продават въздух от концерт на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралиец се опитва да продаде въздух от концерта на Адел в Аделаида. Въздухът е бил пакетиран в найлонови пликчета, съобщи в. „Уест Острелиън“.

„Грабнете къс история за вашата колекция за Адел“ – пише Шон Макдона към офертата си в Ибей. – Всеки истински фен трябва да притежава такъв въздух. Много изгодно предложение“.

Началната цена на пликче с въздух е 14,95 австралийски долара (около 20 лева).

Концертът на Адел в Аделаида беше на 13 март. Публиката й беше от 70 000 души. Една от фенките й преживя нещо незабравимо, когато певицата я изтегли на сцената, за да пеят заедно.