Ударно, по Ердогановски

| от |

Алберт Аврамов

Турските ВВС удариха с бомби мъничка част от 15-те милиона свои сънародници – кюрди, за да въведат мир, спокойствие и ред в страната. Мир за себе си, спокойствие за правителствената върхушка, и, както това става в продължение на десетилетия – ред сред немирната, непокорна и неподвластна кюрдска общност. Авиацията формално нанесе удара си срещу „мишени“ на Кюрдската работническа партия (ПКК), с която официална Анкара склони да подпише примирие в началото на 2013-та. А мотивацията към подобна стъпка от страна на Ердоган, властелина на днешната ни южна съседка, бе оценена като повече от прозаична – видите ли, те се разбунтуваха срещу „справедливостта“ на ислямско-консервативния президентски режим, отказал всякаква възможност да спасява сирийските кюрди от варварството на Ислямска държава (ИД).

Причините са много, ако вникнем в ситуацията, в Близкия изток. Но отговорите на въпросите, които напират са далеч повече. И в последно време все са свързани с ИД.

На фона на новата, най-свирепа война в региона, Турция май успя да намери по-лесен път за справянето с кюрския проблем. И Ердоган започна да дрънка празни приказки срещу ИД, която почти от сърце подкрепяше не само морално, а в същото време започна да изтребва и по привичка, и поради страх, старите си вътрешни врагове – кюрдите. Страх, лелеяната от него и сподвижниците му неоосманска империя да не се разпадне в зародиш, ако ПКК вземе, че скочи срещу него. Страх и от това, че варварската ИД едва ли ще остави без последствия и отдавна заявилата се като светска държава Турция, стъпила вече върху коловозите на евроинтеграцията. От които май в последно време самият Ердоган видимо се дезинтересира. Затова и удря, премазва и пресира всичко по пътя си към имперското величие. А оттам и естествената му реакция – двойствени игри и гневни репресивни удари. На първо място срещу народа си, естествено.

 
 

Руши Видинлиев режисира новото видео на Dead Man’s Hat

| от chronicle.bg |

Руши Видинлиев е режисьор на най-новото видео на рокендрол бандата Dead Man’s Hat. Дори и да се крие от обществения живот, Руши продължава да работи по музикални и филмови проекти.

Парчето се казва Little Cars, а най-интересното е, че е заснето с помощта на дрон. Освен че изглежда супер модерен, клипът държи зрителя под напрежение до края. Самите музиканти споделят, че много са се забавлявали на снимките.

Dead Man’s Hat е една различна рокендрол банда, за която българските фенове тепърва ще чуват много. Групата от талантливи музиканти няколко пъти печели сърцата на публиката с концертите си на живо. Това е втората им авторска песен, след парчето After Midnight.

Dead Man’s Hat съчетават рок музика с акустични инструменти, за да представят нещо ново и непознато на българските зрители. Такъв е и новият им сингъл Little Cars. Той е миксиран в Ирландия и носи запазеното инди звучене на Dead Man’s Hat. Групата вече работи и по първия си студиен албум, който се очаква с нетърпение от феновете.

 

 

А за тези, които нямат търпение да чуят парчето на живо, на 19 октомври музикантите от Dead Man’s Hat свирят акустично в клуб “Hambara”.

 

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.