Училища извън стандартите

| от |

Альона Нейкова

Училището е място, което остава в съзнанието на всеки и задълго. Някои с умиление и носталгия си спомнят за годините, прекарани в даскалото, други изобщо не желаят да се сещат за това време (или поне за някои моменти), а за по-млади късметлии всичко тепърва предстои…

В цял свят освен стандартните общообразователни частни или държавни школа има и такива, които впечатляват не само с начина на преподаване или изучаваните предмети, а с нещо по-необичайно.

ПОДЗЕМНОТО училище е едно от тях. Изворът на знания с името Elementary School PTA се намира в градчето Рестон, щата Вирджиния. Учениците на Терасет са истински деца от ъндърграунда. Образователното заведение е построено преди повече от четвърт век, когато в Америка настъпва енергийна криза. Тогава навсякъде пестят практически от всичко, включително и от топлината в класните стаи. Затова в Рестон решават на мястото на прочутия в градчето хълм да издигнат училище, което да бъде засипано отгоре с разровената за строежа земя. Според изчисленията на специалисти това щяло да позволи да се запазва топлината в школото. Но пред екипа изниква още една важна задача – в помещенията трябва не само да се вдига температурата, но и да е възможно охлаждане. Което отново довежда до въпроса за употребата на електроенергия. Този проблем също успешно се разрешава – с помощта на слънчеви панели. Така Терасет се превръща в едно от най-енергоспестяващите училища в цяла Америка. Също така именно школото застава зад организирането на доста необичайни прояви в градчето, каквито например са вечерните маратони по централните улици или семейното бинго.

Алтернативното училище „Алфа“ изпъква в Торонто още от 1972 г. За мнозина вероятно така и ще си остане тайна как децата не са разглобили на дребни парчета даскалото през това време, защото се предполага, че тук цари истински празник на непослушанието. Канадското школо функционира БЕЗ ПРАВИЛА – тук никой никого не оценява, няма дневници и бележници, липсва и твърда програма на уроците, както и каквито и да било домашни. Не се пишат неизвинени отсъствия и не се карат за дребни провинения, като например забравянето на учебника вкъщи или нежеланието да се излезе пред дъската. Всеки сам решава дали иска да учи – насила не карат нито първолаците, нито абитуриентите. Децата преценяват и как да подредят деня си в „Алфа“. Също така формират класовете не по възраст, а според интересите. Освен че залагат на традиционните часове – математика, език и литература, имат занимания по кулинария, наблягат и на основите на философията. Учителите правят всичко, за да не пречат на учениците максимално да попият знания. Разбира се, и тук, както и в обичайните школа, възникват конфликти. С разрешаването им се нагърбва специална комисия, в чийто състав са и възрастни, и малки деца. Всички страни имат право на глас и на мнение, като споделят своята собствена гледна точка на станалото. След това предлагат различни начини за разрешаването на конфликта. Над 30-годишният опит на това училище доказва, че понякога наистина си заслужава образователните принципи да са отвъд стандартните.

ПЪТУВАЩОТО школо Кенелекен няма постоянен адрес. Знае се само, че обикаля Оленьокския евенкийски национален район в Якутия. Преди време децата на местните номади са били лишени от възможността да получат основни знания. Често родителите са се принуждавали да изпращат отрочетата си в училища-интернати и с месеци не ги виждали. Именно тези проблеми решават подвижните образователни центрове. Любопитен факт е, че с времето броят им се увеличава и сега в Република Саха има над 10 пътуващи училища. Така при всяка поредна спирка чергарите се сдобиват и с шатра, където на децата им се преподава история и други важни предмети. Не е за пренебрегване и това, че учениците получават домашни задания и контролни по интернет и като ги направят, изпращат написаното по имейл, очаквайки по виртуален начин да научат и оценката си. Достъп до глобалната мрежа номадите получават благодарение на специална национална програма, използваща за образователни цели космически сателити.

Училището за търсене на ОБЩ ЕЗИК съществува в южнокорейския град Пусан. Международното чуждестранно школо посреща деца от различни държави. Обикновено това са емигранти или онези, чиито родители са изпратени тук по работа. Образователното средище спазва доста интензивен режим за обучение, който цели по най-добрия начин да помогне на учениците да се приспособят към средата, в която ще живеят неопределено време. Школото е създадено, понеже децата на чужденци доста трудно намират общ език със сплотените съученици в обичайните класове и в крайна сметка непознаването на местни традиции и обичаи става повод за подигравки, които може да доведат до психологическа травма. Почти всички ученици в Пусан знаят поне 3 езика – корейски, английски и испански. В програмата са включени и тематични часове, в които децата запознават останалите с културата на своята страна. Учителите имат и психологическо образование и смятат, че по този начин малките не забравят собствените корени, бързо и лесно научават традициите на други народи и се сближават помежду си.

Школото за приятно общуване със света – Mountain Mahogany Community School, е разположено в Албукерк, Ню Мексико. Влизането в това училище е възможно само след спечелването в ЛОТАРИЯ. За целта от сайта на образователното средище е необходимо да се свали бланка, да се попълни и да се изпрати по факс. След това започва изнервящото чакане на резултатите от томболата. Ако детето е сред късметлиите, става ученик в жадуваните класове. Оригиналността на учебното заведение не е само в начина на кандидатстване, но и в процеса на обучение. Политиката на училището се основава върху 3 принципа – безопасност, удоволствие и емоционално развитие. Педагозите вярват на неврологични изследвания, според които за по-доброто усвояване на знания са необходими приятната атмосфера и активното участие на всички деца в живота на училището. Именно тези принципи са залегнали в образователната програма. Освен че по оригинален начин се преподават обичайните за всички школа предмети, особено внимание се обръща на това как най-добре да се взаимодейства с околния свят. Учениците се сдобиват и с умения, необходими в живота на всеки – шият, готвят, грижат се за растенията и т.н. Преподавателите духовито наричат малчуганите „малките градинари“, понеже засаждат и обработват стотици дървета. А за награда получават… екологично чисти плодове, които сами са отгледали.

Всички тези, а и много други необичайни училища по света не само предизвикват интерес и учудват средностатистическия гражданин, но и вдъхновяват. Най-важното е обаче, че всъщност става дума за умалени модели на реалния живот, наситен със знания, творчество и желание за нещо повече…

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.