„Твой личен Бог“ от Джоузеф Диспенза (откъс)

| от | |

Screenshot_2

Дирейки автентична духовност, аз се завърнах в Дахау, концлагера до едноименното градче край Мюнхен. Никога не бях ходил там, но го приех именно като завръщане, защото търсенията ми ме отвеждаха все по-надълбоко и в историята на собствената ми душа…

Като проучваш възможностите на личния духовен път, винаги идва момент, в който набраната инерция на самото търсене те понася към едни духовни селения, за които не си и подозирал в началото. Откликнеш ли на призива да откриеш своя Първоизвор, ти поставяш под въпрос всичко, на което са те учили, правиш и трезва преоценка на най-съкровените си убеждения. Отделяш ценното от стария религиозен модел, както и ненужното, което да изхвърлиш. И тогава се озоваваш на едно наистина чудесно място!… Мисля, че с това приключва и етапът на „разчистването“. Вече има къде да градиш новата си духовност.

Но и тук ще се изправиш пред онези мащабни въпроси: кой си, откъде си, къде си тръгнал и какво правиш на тази планета. Да, започнал си търсенията си с тях, но сега отговорите ти се струват детска игра. С един главозамайващ скок попадаш в необятните селения на многоизмерността. Тогава разбираш, че и твоята душа е необятна, както и всичко, което е извършила във времето, през безбройните си инкарнации, за да събира информация, да извлича поуки и да разширява познанията си, докато се е завръщала към своя Първоизвор…

По пътя си установих и това, че към личната духовност няма преки маршрути. Щом отхвърлих религиозното „иго“, аз реших, че ще мога да следвам духовните си въжделения, без да се съобразявам с останалите части на своето същество. Живях с тази нагласа няколко години. Мислех, че психичното и емоционално здраве нямат общо с духовните търсения и ако се концентрирам върху последните, останалото ще се оправи от само себе си. Или с Божията помощ… Смятах, че съм осъществил известен прогрес, но се чувствах все по-нещастен – и засмукан във въртопа на хроничната депресия.

Сега разбирам, че ние живеем едновременно в няколко тела. Най-очевидно е физическото, но има също ментално (или „мисловно“), емоционално и духовно тяло. Нашата човешка реалност има и много други пластове, но това поне са телата, с които влизаме в контакт на този етап от еволюцията ни. А аз работех над духовното си самоусъвършенстване, игнорирайки баланса между отделните ми съставки. Бе класически пример за „духовен байпас“ (но го научих по-късно) – опит да си съградиш духовност по заобиколния път, без да си разрешил своите психологически и емоционални проблеми.

Мисля, че покойният Чогям Трунгпа  пръв го нарече така. Имаше предвид използването на духовни практики, за да се „прескочат“ (или „подминат“) неусвоените преживявания от детството и други травмиращи спомени. С „духовния байпас“ само закърпваш положението и вместо да оправиш безпорядъка в поведението и мислите си, скачаш направо в духовните селения, примерно чрез молитви, медитации и т.н. Въобразяваш си, че Бог ще се погрижи за твоята депресия, фобии, чувството за вина, хранителните смущения, токсичната семейна среда, че и чисто физическите болежки. Един вид ангели ще долетят от небесата и ще разсеят натрупаните в теб гняв, тревожност, чувство за самота и отчужденост и тлеещата болка от детските травми. Уви, не става така. Трябва да подходиш към психологическите и емоционалните „рани“ на техните нива. Оставиш ли ги неизлекувани, твоят духовен прогрес ще зацикли и в един момент ще спре. И тогава ще си кажеш, че нищо не може да ти помогне, дори Бог и ангелите…

Аз се залисвах със своя „духовен байпас“, но жънех и доста успехи в обществен план. Вече бях уважаван филмов критик (с академично образование и опит в Холивуд), та ме поканиха да създам кинофакултет в един престижен частен колеж в Санта Фе. Бе шансът на живота ми и вложих в това начинание цялата си енергия и креативност. За първия семестър се записаха девет студента, след година броят им се утрои. След шест години в регистрите на това учебно заведение фигурираха двеста дипломирани кинодейци. Записалите моята програма внасяха не само солидни приходи в колежа (бяха една четвърт от общия брой на учащите), но и своята оригиналност и въображение – от които въпросната институция изпитваше въпиеща нужда.

Гастролирах най-редовно в медиите, работата със студентите и колегите ми доставяше истинско удоволствие, но в личен план бях все по-самотен, тревожен и неудовлетворен. Разбира се, духовните ми търсения продължиха. Посещавах семинар след семинар, както и разни „езотерични“ курсове на самозвани гурута, но въпреки това се чувствам нещастен. Дълбоко в себе си съзнавах, че „духовният байпас“ не ми върши никаква работа. Трябваше да се заема с най-неотложното, но и най-трудното – моите собствени психологически и емоционални проблеми.

Депресията увисна на плещите ми като стар дебел кожух. Отделях все повече време за сън – или за опити да заспя. Изолирах се. Вкъщи бродех от стая в стая, потънал в мрачни размисли. В един момент депресията започна да се проявява и в професионален план. Едва събирах сили да отида на работа, а и там по цял ден бях кисел и мрачен.

Lira.bg, „Твой личен Бог“ тук

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.