Турция води калпава външна политика

| от |

Али Аслан,  в. „Тудей`с Заман“

Успехът във външната политика зависи от силни и устойчиви съюзи. В противен случай вие отлъчвате страната си и нанасяте щети на националните си интереси. За съжаление точно това прави в момента Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

И вероятно Турция ще плати висока цена за някои свои рисковани инициативи. През 2008 г. Турция беше избрана за двегодишен срок като член на Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на 151 от 193 страни членки. Миналата седмица при подобно кандидатстване Турция загуби от Испания.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е притеснен и твърди, че става дума за заговор срещу Турция по време на гласуването. Но истината е, че Турция не е в състояние да изгради успешни съюзи във външната политика. Време е страната да бъде самокритична, а не да вини други за ставащото.

Това, което е най-сериозно във връзка с поражението при гласуването в ООН, са силните слухове, че Египет и Саудитска Арабия са лобирали сериозно против Турция. Политиката в Близкия изток, провеждана от Ердоган и Ахмет Давутоглу, постави в центъра Мюсюлманското братство, с което бяха разгневени двамата най-силни актьори в Арабския свят. Индиректният съюз с радикални групировки в Сирия, на които Кайро и Рияд гледат като на заплаха, също влоши ситуацията. Мечтите за създаване на голям съюз в Близкия изток под турско водачество се провали. Турция загуби както мюсюлманския свят, така и Запада.

Следва въпросът превръща ли се Турция в надежден партньор на западния съюз в момент, в който режимите в Близкия изток не харесват партньорството с нея? Отговорът е отрицателен. Американската и европейската преса изглеждат доволни от загубата на Турция в ООН; това показва, че Турция губи позиции и на западния фронт. Анкара сега създава впечатлението, че е ненадежден съюзник, който избягва поемането на отговорност в момент, все едно не играе никаква роля за нарастването на заплахата от Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И на Запад с все по-голямо внимание се гледа на възгледа, че Турция вече не е с необходимите качества, за да стане член на Европейския съюз. Казано накратко Западът приема хладнокръвният подход към Терция, че тя не е в състояние да постигне баланс между демокрация и сигурност. Турция е сериозно зависима от Запада в икономически и военен план. Ние дори не сме в състояние да унищожаваме ракетите на Башар Асад, разчитайки на собствената си военна система, поради което използваме натовските противоракетни комплекси „Пейтриът“. Тъй като технологично не сме в състояние да проследим в планините стъпките на бойците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, ние търсим разузнавателна информация от Вашингтон. Ако европейските капитали се изтеглят от Турция или ако Европа преустанови вноса на турски продукти, икономиката ни ще колабира.

Но тези, които управляват страната, продължават да правят нагли твърдения – те се опитват да създадат чувство за фалшива сила във вътрешната политика с развихряне на критиките срещу Запада. Политическите фигури от стара Турция също изпитваха някои антизападни и националистически чувства. Актьорите на сцената на т. нар. нова Турция приеха различна версия на антизападно поведение. И днес се оказва, че става дума за по-сложна идеология, подкрепена с ислямизъм. И каква ще бъде ползата за Турция от прекалено подозрителния подход? Никаква.

Никой не казва, че Турция не трябва да преговаря със Запад или че Турция трябва да се съгласява с всичко, поискано от Запада. Приятелството и преговорите са две различни неща в международните работи. Неискрените нагласи несъвместими с приятелския дух и съюзи трябва да бъдат избягвани. Последният пример за това е двойственият подход на Турция по въпроса дали ще даде своя принос в коалицията срещу ИДИЛ. Дебатът за дистанциране на администрацията на Барак Обама от Турция все още привлича внимание върху приноса на Анкара поради нейния стратегически принос в битката срещу ИДИЛ.

Анкара отново се опитва да спечели време по въпроса дали ще позволи да бъде използвана базата „Инджирлик“. Двете столици пускат в обръщение противоречиви съобщения как и с какви цели базата ще бъде използвана. Американците често информират американския народ, докато турската страна остава доста мълчалива. Понякога даже турските власти противоречат на американските си партньори. Във Вашингтон на голямо внимание се радва възгледът, че приноса на Турция за коалицията е важен както във финансово, така и в стратегическо отношение. Например ако Анкара позволи базата Инджирлик да бъде използвана за ударите на американската бойна авиация, това ще намали сериозно разходите по операциите. От друга страна има и позиция, според която като преследването на Анкара унижава Съединените щати и САЩ трябва да се дистанцират от Турция. Наскоро бившият американски пратеник в Анкара Ерик Еделман насърчи тази възможност на сесия на мозъчен тръст. И не само хора от десницата, но и тези от левицата приемат този подход. Вашингтон се чувства неудобно заради турската оценка, че кюрдите са по-голяма заплаха от ИДИЛ. И администрацията на Обама прати ясно послание с обявяването, че е влязла в официален контакт с Партията на демократичния съюз /PYD/, оценявана от Турция като терористична организация.

Може и да не харесвате всички политики на САЩ. Но създаването на впечатление, че сте страна, движеща се в една посока със САЩ е по-полезно отколкото да сте страна, която стои в страни от тях. Турските национални интереси ще бъдат най-запазени ако двустранните отношения със САЩ се подобрят. Американците, които са убедени, че трябва да действат съвместно с Турция казват, че заедно с Турция е по-лесно да се върши работа в Близкия изток. Но това правило важи със същата сила и за Турция. Ако нямащ САЩ на своя страна, нещата в региона ще станат по-лоши и трудни. И ако виждането, че те трябва да се дистанцират от Турция, предизвика по-голямо внимание в САЩ, това ще предизвика сериозни вътрешни и международни последствия.

Това, което сериозно накърнява позицията и имиджа на Турция в международен план са не само арогантния подход във външната политика, но също така антидемократичните практики във вътрешната политика. Например е очевидно, че отмяната на разследванията за корупция от 17 и 25 декември ще има негативен резултат върху турския престиж пред света. Това са много тежки грешки, които не позволяват на Турция да създава силни съюзи с демократичния свят. Е, каквото си постелеш, на това ще си легнеш. /БГНЕС

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Сексът и градът“ – се връща в редиците на НВО, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

CHR хороскоп: Избягвайте Риби, Стрелец, Близнаци и Дева в началото на седмицата

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще се намира в знака Риби. Много вероятно е през деня все още да усещаме действието на слънчевото затъмнение от предния ден и да сме доста разсеяни и разконцентрирани. Не е изключено нещата, с които се захващаме да се объркват, размиват и протакат и заради това е важно да сме внимателни с решенията, които вземаме и действията, които предприемаме през периода.

Най-много трябва да внимават подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. Ще са склонни да приемат приказките и действията на околните лично и дълго ще ги обмислят и преживяват, ако не са в синхрон с техните. Добре е да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре чрез творчески занимания, плуване или йога.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни ще бъдат изключително подходящи за спортни активности, авантюризъм и отстояване на позициите.

През тях най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще направят пробив за нещо, за което отдавна са имали желание.

Четвъртък, петък и събота Луната ще преминава през знака на Телеца, което й разположение ще направи тези три дни подходящи за печелене и харчене на пари, разпределение на бюджета и установяване на бъдещи цели и планове.

Периодът е идеален за обръщане внимание на здравето и тялото ни, здравословно хранене, практикуване на любим спорт, спа- или козметични процедури.

През тези дни най-добре ще се чувстват земните знаци Телец, Козирог и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е възможен значителен пробив във важна за тях сфера, както и постигане на признание от околните, за изминали усилия и постижения.

В неделя Луната ще преминава през знака Близнаци. Много е вероятно, заради това й разположение да станем доста по-любопитни, приказливи и общителни. Вторият почивен ден е подходящ за кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще е най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци. Голяма част от тях ще успеят да отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще трупат симпатиите на околните.

През цялата седмица Слънцето, Светилото, което отговаря за нашите съзнателни нужди, Его, таланти и начини за изява ще се движи в синхрон с Нептун, небесното тяло, олицетворяващо размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността.

Заради този аспект се очаква голяма част от нас да имат проблем с отстояването на себе си. Някои ще срещат трудности и дълго ще събират смелост да кажат нещата, които искат, други ще имат проблем да предприемат стъпките, които са намислили и смятат за неотложни.

Ще има хора, на които ще се наложи да жертват себе си за друг, други може сами да изискат такава жертва.
Най-силно ще повлияе планетната конфигурация на подвижните знаци Близнаци, Риби, Стрелец и Дева, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. За това е важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.