Турция води калпава външна политика

| от |

Али Аслан,  в. „Тудей`с Заман“

Успехът във външната политика зависи от силни и устойчиви съюзи. В противен случай вие отлъчвате страната си и нанасяте щети на националните си интереси. За съжаление точно това прави в момента Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

И вероятно Турция ще плати висока цена за някои свои рисковани инициативи. През 2008 г. Турция беше избрана за двегодишен срок като член на Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на 151 от 193 страни членки. Миналата седмица при подобно кандидатстване Турция загуби от Испания.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е притеснен и твърди, че става дума за заговор срещу Турция по време на гласуването. Но истината е, че Турция не е в състояние да изгради успешни съюзи във външната политика. Време е страната да бъде самокритична, а не да вини други за ставащото.

Това, което е най-сериозно във връзка с поражението при гласуването в ООН, са силните слухове, че Египет и Саудитска Арабия са лобирали сериозно против Турция. Политиката в Близкия изток, провеждана от Ердоган и Ахмет Давутоглу, постави в центъра Мюсюлманското братство, с което бяха разгневени двамата най-силни актьори в Арабския свят. Индиректният съюз с радикални групировки в Сирия, на които Кайро и Рияд гледат като на заплаха, също влоши ситуацията. Мечтите за създаване на голям съюз в Близкия изток под турско водачество се провали. Турция загуби както мюсюлманския свят, така и Запада.

Следва въпросът превръща ли се Турция в надежден партньор на западния съюз в момент, в който режимите в Близкия изток не харесват партньорството с нея? Отговорът е отрицателен. Американската и европейската преса изглеждат доволни от загубата на Турция в ООН; това показва, че Турция губи позиции и на западния фронт. Анкара сега създава впечатлението, че е ненадежден съюзник, който избягва поемането на отговорност в момент, все едно не играе никаква роля за нарастването на заплахата от Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И на Запад с все по-голямо внимание се гледа на възгледа, че Турция вече не е с необходимите качества, за да стане член на Европейския съюз. Казано накратко Западът приема хладнокръвният подход към Терция, че тя не е в състояние да постигне баланс между демокрация и сигурност. Турция е сериозно зависима от Запада в икономически и военен план. Ние дори не сме в състояние да унищожаваме ракетите на Башар Асад, разчитайки на собствената си военна система, поради което използваме натовските противоракетни комплекси „Пейтриът“. Тъй като технологично не сме в състояние да проследим в планините стъпките на бойците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, ние търсим разузнавателна информация от Вашингтон. Ако европейските капитали се изтеглят от Турция или ако Европа преустанови вноса на турски продукти, икономиката ни ще колабира.

Но тези, които управляват страната, продължават да правят нагли твърдения – те се опитват да създадат чувство за фалшива сила във вътрешната политика с развихряне на критиките срещу Запада. Политическите фигури от стара Турция също изпитваха някои антизападни и националистически чувства. Актьорите на сцената на т. нар. нова Турция приеха различна версия на антизападно поведение. И днес се оказва, че става дума за по-сложна идеология, подкрепена с ислямизъм. И каква ще бъде ползата за Турция от прекалено подозрителния подход? Никаква.

Никой не казва, че Турция не трябва да преговаря със Запад или че Турция трябва да се съгласява с всичко, поискано от Запада. Приятелството и преговорите са две различни неща в международните работи. Неискрените нагласи несъвместими с приятелския дух и съюзи трябва да бъдат избягвани. Последният пример за това е двойственият подход на Турция по въпроса дали ще даде своя принос в коалицията срещу ИДИЛ. Дебатът за дистанциране на администрацията на Барак Обама от Турция все още привлича внимание върху приноса на Анкара поради нейния стратегически принос в битката срещу ИДИЛ.

Анкара отново се опитва да спечели време по въпроса дали ще позволи да бъде използвана базата „Инджирлик“. Двете столици пускат в обръщение противоречиви съобщения как и с какви цели базата ще бъде използвана. Американците често информират американския народ, докато турската страна остава доста мълчалива. Понякога даже турските власти противоречат на американските си партньори. Във Вашингтон на голямо внимание се радва възгледът, че приноса на Турция за коалицията е важен както във финансово, така и в стратегическо отношение. Например ако Анкара позволи базата Инджирлик да бъде използвана за ударите на американската бойна авиация, това ще намали сериозно разходите по операциите. От друга страна има и позиция, според която като преследването на Анкара унижава Съединените щати и САЩ трябва да се дистанцират от Турция. Наскоро бившият американски пратеник в Анкара Ерик Еделман насърчи тази възможност на сесия на мозъчен тръст. И не само хора от десницата, но и тези от левицата приемат този подход. Вашингтон се чувства неудобно заради турската оценка, че кюрдите са по-голяма заплаха от ИДИЛ. И администрацията на Обама прати ясно послание с обявяването, че е влязла в официален контакт с Партията на демократичния съюз /PYD/, оценявана от Турция като терористична организация.

Може и да не харесвате всички политики на САЩ. Но създаването на впечатление, че сте страна, движеща се в една посока със САЩ е по-полезно отколкото да сте страна, която стои в страни от тях. Турските национални интереси ще бъдат най-запазени ако двустранните отношения със САЩ се подобрят. Американците, които са убедени, че трябва да действат съвместно с Турция казват, че заедно с Турция е по-лесно да се върши работа в Близкия изток. Но това правило важи със същата сила и за Турция. Ако нямащ САЩ на своя страна, нещата в региона ще станат по-лоши и трудни. И ако виждането, че те трябва да се дистанцират от Турция, предизвика по-голямо внимание в САЩ, това ще предизвика сериозни вътрешни и международни последствия.

Това, което сериозно накърнява позицията и имиджа на Турция в международен план са не само арогантния подход във външната политика, но също така антидемократичните практики във вътрешната политика. Например е очевидно, че отмяната на разследванията за корупция от 17 и 25 декември ще има негативен резултат върху турския престиж пред света. Това са много тежки грешки, които не позволяват на Турция да създава силни съюзи с демократичния свят. Е, каквото си постелеш, на това ще си легнеш. /БГНЕС

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.