Турция и Русия вървят към нов етап в отношенията

| от |

Салтук Бозкурт, „Uluslarasi Politika Akademisi“

На 1 декември 2014 г. руският президент Владимир Путин ще посети Турция и ще проведе преговори в рамките на 5-то заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище. Ако се съди по изтеклата информация, на срещата ще се говори преди всичко за икономика, но сред въпросите, планирани за обсъждане, са кримският проблем, положението в Сирия, кипърският проблем.

При това преобладава мнението, че вниманието на страните към тези въпроси може да доведе до определен скок и обновяване на двустранните отношения в сферата, засягаща регулирането на регионалните и глобалните въпроси. Най-очевидно разминаването на вижданията на Турция и Русия се наблюдават именно по въпросите за сирийския режим, руската анексия на Крим и кипърският въпрос.

По украинската криза Турция открито критикуваше политиката на Русия в Крим и открито заявяваше, че не признава кримската администрация. Такава промяна на геополитическите баланси в Черно море не може да не безпокои Турция, която също е черноморска държава. Протестната позиция на Турция бе формирана и от опасенията за бъдещето на кримските татари, от енергийната сигурност в района, благоприятният характер на турско-украинските отношения, а също от определени социално-културни причини. Но тази позиция на Турция така и си остана само на риторично равнище и по същество не доведе до обособяването на някаква конкретна политика. Затова и позицията на Анкара по дадения въпрос не трябва да се възприема като враждебна спрямо Русия.

Всъщност какво се случи в Крим? За да намерим отговора, нека си припомним грузинско-руската война от 2008 година. С промяната на геополитическите баланси след разпада на СССР и особено след поемането на властта от Владимир Путин руските власти започнаха да засилват икономическия и военни си натиск върху постсъветските републики, които те възприемат като своя „заден двор“. Заради политиката на президента Михаил Саакашвили, известен с прозападната си позиция, безпокойствата на Абхазия и Южна Осетия, както и заради действията на грузинската армия в този регион Русия заряза ултиматумите и окупира тези региони, давайки пряк и прозрачен отговор на грузинското правителство. Ключовият момент тук е, че грузинското правителство, дошло на власт след „революцията на розите“, съхрани влиянието си с подкрепата на САЩ и Евросъюза. За това открито се казваше в заявленията на руското ръководство преди тази война и в сигналите, които то пращаше към света.

Предполагайки, че Русия в някакъв смисъл блъфира, западните държави не вярваха, че Москва ще прекрачи пределите на икономическите и политическите санкции и ще въведе войска в Южна Осетия и Абхазия. Русия навлезе в Грузия, потвърждавайки погрешността на тези прогнози. Моментът, който би трябвало да доведе до размисъл, е, че след случаят с Грузия, блокът САЩ-ЕС започна да провежда същата политика в Украйна. В резултат Крим мина под контрола на Русия.

Южен Кавказ наистина е много важен за Русия, но Украйна е един от кръвоносните съдове на нейната икономика. Именно фактът, че руската икономика залага предимно на енергийната сфера, а през Украйна (и Беларус) преминават най-големите й тръбопроводи, накара Русия да се намеси в украинската криза. При това реакцията на западния блок и съюзниците им се ограничиха със санкции, които в момента нараняват Русия, но засега не могат да я сломят. Но макар и спрямо санкциите позицията на Москва да не е особена рязка, трябва да се отбележи, че този процес, както и падането на нефтените цени на световния пазар оказват дълбоко влияние върху руската икономика.

Този септември САЩ и ЕС обявиха готовността си да въведат нови санкции и постепенно да втвърдяват икономическата политика спрямо Русия. В заявлението си за санкционния списък председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой отбеляза, че в зависимост от положението в Източна Украйна ЕС може напълно или частично да преразгледа санкциите. А този месец руският финансов министър Антон Силуанов заяви, че заради икономическите ограничения и падащите цени на петрола загубите на Русия могат да надхвърлят 100 млрд. долара. Спадът на петролните цени доведе до 23-процентно обезценяване на рублата спрямо долара. Доколкото руската икономика до голяма степен зависи от доходите от продажбата на енергоресурси, обект на всеобщ интерес днес е каква позиция ще заеме Русия в тези условия, както и какви ще бъдат нейните икономически маневри.

При тази ситуация Турция започна да придобива за Русия особено значение. Турция е партньор №1 за Русия в енергетиката. И това определено е главната причина за желанието на Путин да увеличи стокооборота между Русия и Турция до 100 млрд. долара и повече. Опити да се увеличи обема на търговията до тази цифра бяха предприемани и преди. Ако Турция и Русия успеят да изработят трайна политика по цените на енергоносителите, то в сравнение с минали години те ще успеят да подпишат и по-изгодни договори. И макар взаимноизгодните руско-турски икономически отношения традиционно да носят повече печалби за Русия, благодарение на тази политика везните може да се доближат до равновесното положение. Освен това, доколкото противоборството между Русия и Запада засяга и аграрния сектор, в близко време лицата на турските фермерите може да бъдат озарени от широка усмивка.

А какво остава за Близкия изток! Двете страни очевидно запазват разногласията си, макар явно да прибраха сирийския въпрос за дълго време в чекмеджето. Докато Турция смята, че режимът на Асад трябва да падне, Русия не подкрепя Свободната сирийска армия и други подобни образования, заема и по-умерена позиция към режима на Башар Асад. Що се отнася до ИДИЛ („Ислямска държава на Ирак и Леванта“), тук двете страни явно са достигнали до общ знаменател.

Така, че турско-руските отношения навлизат в нов период. И все пак двете страни ще отделят основно внимание върху икономиката. /БГНЕС

 
 

Новият трейлър на Game of Thrones: „Врагът е истински. Винаги е бил.“

| от chronicle.bg |

Нов трейлър на Game of Thrones беше пуснат от HBO снощи – по-малко от месец преди премиерата на седми сезон.

В двуминутното видео лорд Бейлиш съветва Санса Старк: „Бий се във всяка битка, винаги, в ума си“. Виждаме и как Денерис се завръща във Вестерос на фона на островната крепост „Драконов камък“, наследствения замък на Таргариен.

Воините й влизат в сблъсък с армията на Ланистър край Кастърли Рок. Джейми Ланистър също се появява – яздещ кон през бойното поле с пика в ръка.

„От векове родовете ни са се изправяли заедно срещу общия си враг. Независимо от различията си са се обединявали. И ние трябва да сторим същото, ако искаме да оцелеем“, казва Джон Сноу в трейлъра.

„Защото врагът е истински. Винаги е бил“

Българската премиера на най-новия сезон на Game of Thrones е на 17 юли по HBO.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.