Турция, демокрацията и ЕС

| от |

Автор на текста, публикуван във в. „Заман“, е Аманда Пол.

Миналата седмица списание „Форбс“ публикува статия със заглавие „Владимир Ердоган: Как турският премиер консолидира властта в стила на Русия“.

През последните 12 месеца върховенството на закона, разделянето на властта, гражданските свободи бяха подкопани или направо смазани.

Също както в Русия, медиите в Турция бяха обявени от неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ за несвободни. Анкара, подобно на Москва, контролира значителни дялове от медиите, особено телевизиите.

Турската съдебна система днес далеч не е независима и повече или по-малко е базирана на старата система „око за око“. Тези, които слагаха белезниците, сега са с белезници на ръцете. Независимостта на почти всеки клон на властта, с изключение на Конституционния съд, е подкопана. Колко дълго този последен бастион на демокрацията в страната ще удържи предстои да разберем. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган вече сигнализира, че ще опита да сложи край и на това.

Въпреки предупрежденията на многобройните международни организации, че демокрацията в Турция залязва, Ердоган твърди, че тя процъфтява. Почти същото нещо би казал и руският президент Владимир Путин. Очевидната разлика е, че Турция има свободни и честни избори, докато в Русия това не съществува. Ердоган смята, че демокрацията започва и приключва в изборната урна. Както пише списание „Форбс“, Ердоган, подобно на Путин изглежда се е научил „как да разруши недоразвитата и крехка демокрация, да експлоатира властта си и да преструктурира политическата система, която да обслужва неговите интереси“.

Не това е посоката, към която Турция би трябвало да се насочи. Турция е регионална звезда, ролеви модел за другите държави, доверен партньор на евро-азиатските си партньори, държава, която работи за обединението на демокрацията и върховенството на закона. Преди почти 10 години Турция беше в началото на едно пътуване към присъединението към ЕС. Турските политически елити работиха здраво, за да покрият критериите на ЕС, да започнат преговорите за членство. За нещастие, присъединителният процес днес е в кома, а шансовете за неговото събуждане са много малки.

ЕС е нормативна сила, способна да влияе на света като определя правилата и стандартите. През последните две десетилетия блокът промени редица държави, сред които Полша, Латвия, Унгария и Хърватия. Това са държави, които бяха на ръба на колапса, с голяма корупция, малко върховенство на закона и в много случаи контролирана икономика. ЕС има ключова роля и във възцаряването на мира в Западните Балкани след войните през 90-те години. Блокът има успешна рецепта – мека сила и примамка за членство, за да проведе политически и икономически реформи. Меката власт е способността да получиш това, което искаш с привличане, а не чрез принуда.

Досега тази рецепта подейства във всяка държава, в която е предписана, с изключение на една – Турция. За нещастие рецептата вече не действа в Турция, защото ЕС премахна членството от уравнението, има тояга, но няма морковче. Това се случи, защото лидерите на някои държави – членки решиха, че не искат Турция да бъде страна членка и блокираха главите за преговори. Това не означава, че Турция не е труден партньор, защото всъщност е такъв. Но други държави също бяха трудни. Трудни моменти имаше с Хърватия. Те бяха свързани с морските граници и военните престъпления. В този случай ЕС показа огромната си политическа воля да изглади тези проблеми. В случая с Турция това не беше така. В случая с кипърския въпрос, например често изглежда, че някои държави се радват, че този проблем съществува, затова могат да блокират процеса.

Процесът по присъединяването към ЕС се замрази, също като демокрацията в Турция. След това започна да се връща назад. От държава, в която ЕС беше национален проект, Турция се превърна в държава, където нито една страна има ЕС като приоритет. Макар че не обвинявам ЕС за това, което се случи и което продължава да се случва в Турция, вярвам, че ако с преговорите за членство процесът не беше замразен, ситуацията може да е различна./БГНЕС

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.