Турция, демокрацията и ЕС

| от |

Автор на текста, публикуван във в. „Заман“, е Аманда Пол.

Миналата седмица списание „Форбс“ публикува статия със заглавие „Владимир Ердоган: Как турският премиер консолидира властта в стила на Русия“.

През последните 12 месеца върховенството на закона, разделянето на властта, гражданските свободи бяха подкопани или направо смазани.

Също както в Русия, медиите в Турция бяха обявени от неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ за несвободни. Анкара, подобно на Москва, контролира значителни дялове от медиите, особено телевизиите.

Турската съдебна система днес далеч не е независима и повече или по-малко е базирана на старата система „око за око“. Тези, които слагаха белезниците, сега са с белезници на ръцете. Независимостта на почти всеки клон на властта, с изключение на Конституционния съд, е подкопана. Колко дълго този последен бастион на демокрацията в страната ще удържи предстои да разберем. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган вече сигнализира, че ще опита да сложи край и на това.

Въпреки предупрежденията на многобройните международни организации, че демокрацията в Турция залязва, Ердоган твърди, че тя процъфтява. Почти същото нещо би казал и руският президент Владимир Путин. Очевидната разлика е, че Турция има свободни и честни избори, докато в Русия това не съществува. Ердоган смята, че демокрацията започва и приключва в изборната урна. Както пише списание „Форбс“, Ердоган, подобно на Путин изглежда се е научил „как да разруши недоразвитата и крехка демокрация, да експлоатира властта си и да преструктурира политическата система, която да обслужва неговите интереси“.

Не това е посоката, към която Турция би трябвало да се насочи. Турция е регионална звезда, ролеви модел за другите държави, доверен партньор на евро-азиатските си партньори, държава, която работи за обединението на демокрацията и върховенството на закона. Преди почти 10 години Турция беше в началото на едно пътуване към присъединението към ЕС. Турските политически елити работиха здраво, за да покрият критериите на ЕС, да започнат преговорите за членство. За нещастие, присъединителният процес днес е в кома, а шансовете за неговото събуждане са много малки.

ЕС е нормативна сила, способна да влияе на света като определя правилата и стандартите. През последните две десетилетия блокът промени редица държави, сред които Полша, Латвия, Унгария и Хърватия. Това са държави, които бяха на ръба на колапса, с голяма корупция, малко върховенство на закона и в много случаи контролирана икономика. ЕС има ключова роля и във възцаряването на мира в Западните Балкани след войните през 90-те години. Блокът има успешна рецепта – мека сила и примамка за членство, за да проведе политически и икономически реформи. Меката власт е способността да получиш това, което искаш с привличане, а не чрез принуда.

Досега тази рецепта подейства във всяка държава, в която е предписана, с изключение на една – Турция. За нещастие рецептата вече не действа в Турция, защото ЕС премахна членството от уравнението, има тояга, но няма морковче. Това се случи, защото лидерите на някои държави – членки решиха, че не искат Турция да бъде страна членка и блокираха главите за преговори. Това не означава, че Турция не е труден партньор, защото всъщност е такъв. Но други държави също бяха трудни. Трудни моменти имаше с Хърватия. Те бяха свързани с морските граници и военните престъпления. В този случай ЕС показа огромната си политическа воля да изглади тези проблеми. В случая с Турция това не беше така. В случая с кипърския въпрос, например често изглежда, че някои държави се радват, че този проблем съществува, затова могат да блокират процеса.

Процесът по присъединяването към ЕС се замрази, също като демокрацията в Турция. След това започна да се връща назад. От държава, в която ЕС беше национален проект, Турция се превърна в държава, където нито една страна има ЕС като приоритет. Макар че не обвинявам ЕС за това, което се случи и което продължава да се случва в Турция, вярвам, че ако с преговорите за членство процесът не беше замразен, ситуацията може да е различна./БГНЕС

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.