Турците за българите, България и Европа (част 1)

| от | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас.

Надявам се този списък да е черешката на тортата в поредицата ми за Турция. Списъкът е създаден по същия начин, както и предишния – с помощта на приятели, познаващи и двете страни: Ангелина Александрова, Гергана Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез. Ролята ми на коментатор в случая ще бъде по-скоро да се опитам да ги обясня и в по-малка степен да ги оборя, защото последното е работа на самите турци. Турция също има какво да поработи върху себе си. И все пак, поне за мен е учудващо, че някои от турските предразсъдъци са доста положителни по отношение на България и българите.

  • 1. България и българите са най-големият (заедно с Гърция) душманин и враг на Турция

Това е една от основните постановки и до ден днешен в турското училище. От християнските съседи на Турция, май само ние и гърците имаме или сме имали някаква достойна за споменаване армия. Всъщност този предразсъдък на турците е остатък от Балканската война, а не заради Руско-турската война или заради „възродителния” процес (за последното – бих ги разбрал, но не се дължи на него, ами именно на Балканската война).

По-странното е, че част от този предразсъдък се дължи на ГРЪЦКАТА агресия срещу Турция след Първата световна война (когато Ататюрк ги отблъсква и мести столицата в Анкара, че да е по-далеч от бреговете). И все пак, не само турците, но и мнозина българи не знаят, че тогава Гърция окупира и части от България (вече след Ньойския договор! Византийци – не, ами и отгоре). Но някак душманството от гърците, турците прехвърлят и на нас. А точно в тази война и в тази ситуация ние и турците сме и съюзници, и потърпевши.

И все пак: Турция има какво да поработи върху себе си. Имайки за съседи Иран и Сирия е малко смешно да твърдиш, че късата ти граница с България е граница с душмани или врагове.

  • 2. Българите са умни и жестоки

Един от любимите ми предразсъдъци – много ми помага в работата, изобщо не се налага да скърцам със зъби или да крещя: достатъчно е да кажа с равен глас какво трябва да се направи и то се прави. А има и резултат – имам навика да разпореждам предимно умни неща.

За „жестокостта на българите“ много вероятно отново вина има Балканската война. Одрин, мили мои, Одрин… Както ние го помним, турците два пъти го помнят.  В града има даже Панорама на героичните защитници, подобно на Панорамата в Плевен. Абе, който в крайна сметка превземе града – той прави съответната Панорама.

За „ума“ на българите много се постарах да го потвърдя по време на работата ми в Турция. Не е толкова лошо да те имат за умен. И жесток.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Добавка от Гери: Освен това, респект у тях буди фактът, че много по-голям процент от българското население е високо образовано, в сравнение с тях. Но ако ние трябваше да държим техните образователни и квалификационни изпити, матури и т.н., не знам докъде щяхме да я докараме. Ужасни са!

  • 3. Българките са красиви

Красиви са я, защо да се жени човек иначе?

И понеже този „предразсъдък“ е масово разпространен и в самата България, ми се ще да направим едно малко приземяване и да забележим, че в Европа красиви са жените в страните по поречията на Дунав, Днепър и Волга. България е една от тези страни. А ако искаме съвсем да се приземим, бих дал съвет на всеки да посети Братислава. И да не забравите валидола!

  • 4. Българите пишат с руската азбука

Ако ви го каже турчин, можете да го питате защо те пишат с френска азбука. А ако е французин – защо пише с турска? Ако ви го каже немец – питайте го защо пише с полска азбука. Защо пише с немска, пък питайте поляка и чеха. Писна ми от глупости, баси…

Същата азбука се ползва и в Сърбия и Македония  и още на няколко места, вкл. и в Монголия.

Просто сме накарали руснаците да пишат с нашата азбука. Освен жестоки, сме и умни, не забравяйте. А това, че те са я изкривили, се нарича локализация.

  • 5. Българите са много културни и учени.

Това е вярно, но когато сме единични българи, особено в чужбина. Т.е. не е много представителна извадка, но пък добре ни представя.

Всъщност май вече споменах, че българските турци в най-голям процент пращат децата си в университет, в сравнение с общото за Турция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 6. Българите са европейци.

С ирония или без, но това е факт. Просто в България още не сме свикнали с него. Европейци сме, но не искаме да поемем отговорността.

  • 7. Да им нямаш много вяра на българите, защото са друговерци.

Хм, че на мен като са ми единоверци и сънародници, да не би да им имам повече доверие?

Скъпи турци, другия път имайте повече доверие в иранците и сирийците. И вземете си ревизирайте учебниците по история.

  • 8. Българските ски курорти са много евтини и хубави.

Не знам, на мен са ми скъпи. По този повод не смея да проверя дали са хубави.

  • 9. Българският кашкавал е много хубав.

Абе, търпи се.

Добавка от Гери: за мен това е мит, останал от „време оно”! Тук имат почти толкова видове сирене и кашкавал, колкото във Франция, Италия и Испания!

  • 10. Българските орехи са чудодейни.

Това явно е от онези необясними връзки между двата народа, които се дължат на близки и лични приятелски отношения. Нещо подобно е вярата на българските домакини в турските прахове за пране.

  • 11. Българските народни песни и танци са всъщност турски черноморски народни песни и танци (визирам най-вече хората)

Е, сега стана големия кютек!

Както вече споменах, турският фолклор бих го разделил на европейски (балкански) и азиатски (анадолски). Балканският си е балкански – подобно на кухнята – той плавно се променя от Изток на Запад и от Север на Юг из целия Балкански полуостров, за да стигне до тиролски мотиви в най-западната си част и до полка-подобни мотиви в северната;) За голямо съжаление на градителите на национални държави на Балканите, фолклорът, лафовете, поговорките и пословиците са ни общи. А някои езиковеди твърдят, че и граматиката ни е обща.

И все пак, ако направя едно сравнение между българите и балканските народи – ние сме най-близки с румънците, дели ни само един език и една река. Следващите по близост са ни турците.

А сега ме убийте!

Не го убивайте, за да ни разкаже още – следващия понеделник :)

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.