Турско-руската империя

| от |

Мехмет Сейфетин Ерол, в. „Милли Газете“

Ефектът от еднодневното посещение на руския президент Владимир Путин в Турция надмина всички очаквания. Вероятно най-важният от множеството въпроси, на който сега всички се опитват да намерят отговор, се състои в това, какъв мащаб в близко бъдеще ще придобие енергийното сътрудничество между Русия и Турция.

Посланието на Путин беше насочено към развитието на турско-руските отношения, които са започнали в периода на национално-освободителната борба на Турция начело с Кемал Ататюрк, в един определен момент са прекъснати заради политиката на Сталин, а след това не са успели да намерят своята правилна посока.

В хода на изпълнената с изненади визита Путин не посочи единствено името на обединението, което беше напълно уместно. В противен случай щеше да стане очевидно, че резултатът от това посещение говори за полагането на основите на нов вид „евразийски съюз“. Неговата поява е само въпрос на време.

Този нов процес, при който в центъра на отношенията се намира енергетиката, означава, че кошмарът, надвиснал над Запада в течение на последния един век, започва да се сбъдва. Но големият ужас за западните страни се състои в това, че този кошмар няма да е последният.

Нека разгледаме руско-турските отношения. Когато в наши дни вече в много по-голям мащаб започнаха да възникват заплахи, с които Турция и Русия вече са се сблъсквали през 20-те години, в историческата памет на Анкара и Москва се появи чувството за дежа вю.

В тази нова атмосфера на заплахи в контекста на Кавказ, а след това в Черно море и Близкия изток, които имаха за цел да въвлекат всяка една от нашите две страни в гражданска война и процес на балканизация, отново сработиха „дълбоките рефлекси“.

В тази връзка въобще не е случайно, че отношенията, които след сътресенията от 1938 г. бяха прекъснати през 1945, а след това никога не успяха да се върнат към първоначалното си качество, след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. започнаха стремително да се връщат към своя исторически код. Във въздуха започнаха да витае идеята за съюз на основата на евразийското ни сходство.

Затова подписаният през ноември 2001 г. План за действие за развитието на сътрудничеството между Русия и Турция в Евразия се превърна в пътна карта, в съответствие с която страните се договориха да не влизат при никакви условия в конфликт. А през 2010 г. благодарение на тази карта отношенията получиха нов импулс за развитие.

Анкарската среща показва, че осъществяването на целите, поставени през 2010, е ускорено и процесът всеки един момент може да навлезе в заключителния си етап. Следователно ние сме свидетели на възникването на „съюза на другите“, което съществено ще промени курса на глобална борба на силите.

Основата на това обединение, удрящо Запада по най-болното му място, е многостепенната „енергийна сигурност“. Последният ход на Путин по „Южен поток“ в действителност не е нищо друго, освен опит да привлече на своя страна най-големите козове, които Западът сам се опитваше да използва против Русия. По-точно казано Русия иска да лиши Запада от алтернативи.

Това е ход, в резултат на който победата преди всичко е за Русия. Благодарение на тази маневра в последните минути Русия, от една страна, не губи Турция, а от друга – предлага с нейна помощ да запази монопола в енергетиката. По оста на турско-ислямския свят тук е налице мултипликационен ефект. Неговото въвличане в този процес е способно в един момент да разруши всички съществуващи в света уравнения и баланси.

Без всякакво съмнение, без Турция политиката на Запада в сферата на енергийната сигурност означава поражение във всички региони. Първоначално в Кавказ, Близкия изток, Балканите, Източното Средиземноморие, Черно море, а след това и в Иран, Афганистан, Средна и Южна Азия.

Затова когато руският президент заявява, че заради позицията на Европейския съюз проектът „Южен поток“ се отменя, при това Русия е готова да осигури нуждите на Турция от енергийни ресурси и да построи нов газопровод, това е доста скромно в сравнение с тези възможни ефекти и загуби, за които се споменава по-горе!

Никога не трябва да се забравя, че към този процес могат да се присъединят Германия и Иран. Поне от гледна точка на Иран това изглежда напълно вероятно. Освен това, желанието, появило се на дневен ред в началото на новото хилядолетие на конференцията в Истанбул, на практика се сбъдва заради политиката на САЩ /Запада/, която не внушава доверие.

От самото начало осъществяването на този проект е в разрез с интересите на САЩ /Запада/, от друга страна, от гледна точка на целия свят той може да бъде разглеждан като вероятност от възникването на своеобразна буферна сила между САЩ /Запада/ и Китай.

В отговор на възможните опити за саботиране на този проект не трябва да се игнорират инструментите, с които разполагат Турция и Русия. Сега огромна роля ще играят допълващите се особености на тези две страни, а също така позицията останалите регионални и глобални сили, подкрепящи идеята за многополюсен свят.

Вземайки предвид всички случващи се в тази връзка събития, можем да твърдим, че Турция и Русия са стартирали много сложен и деликатен процес във вътрешната политика. Политическата история познава много примери, които са приключвали с неуспех. Да си спомним, например, незавършените усилия на Аднан Мендерес, министър-председател на Турция от 1950 до 1960 г., който беше свален в резултат на преврат, съден и екзекутиран. /БГНЕС

 
 

Твърде дебела за модел на Louis Vuitton?!

| от chronicle.bg |

Колко слаб трябва да е един модел, за да бъде модел? В последните 2-3 години представите се променят и все повече „plus size” модели се оказват на кориците на модни списания с история в слабите тела. Наскоро Франция дори прие закон за това как трябва да изглеждат моделите, ако искат да се явят на модния подиум – трябва да изглеждат здрави.

Оказва се обаче, че модните къщи продължават да изискват ненормално слаби тела за ревютата си. Последният пример е този с професионалния модел Улрике Луис Лан Хойер.

В четвъртък 20-годишната датчанка сподели в Инстаграм за ужасяващото си преживяване в Япония, където трябвало да се включи в ревю на Louis Vuitton в Киото. Тя обаче е уволнена, защото е „твърде дебела”, носейки дрехи с размер 34.

Казано й е от Алексиа Шевал, която отговаря за моделите, че има „много подут”, лицето й е „подуто” и по тази причина трябва да прекара следващите 24 часа само на вода. Унижението обаче не приключва с принудителното гладуване.

Когато се събужда в 6.30 сутринта, зверски гладна, хапва съвсем съвсем малко с другите модели. Когато Алексиа Шевал идва, проверява дали Хойер е яла.

Вечерта й казват, че няма да участва в шоуто и трябва да се прибира вкъщи.

„Изискванията и очакванията към моделите във високия клас мода често са напълно непостижими и директно вредящи на човешкото тяло”, пише Хойер в публикация във Facebook.

Тя разказва за момичетата по ревюта, които обикновено приличат на скелети, нямат цикъл и се борят с проблемните си отношения към храната. Тя упреква хората от индустрията, че откриват удоволствие в това да властват над млади жени и стигат до крайности, за да им създадат хранителни разстройства.

 
 

Семейството на Крис Корнел не вярва, че се е самоубил

| от chronicle.bg |

Семейството на фротмена на Soundgarden Крис Корнел оспорва „заключенията, че той преднамерено и съзнателно“ се е самоубил, съобщава БТА.

Близките на певеца разпространиха изявление, че преди резултатите от токсикологичните изследвания не могат да са сигурни за причините за смъртта му и дали е приел някакви субстанции. Според адвоката Кърк Пасич, Корнел е имал рецепта на лекарството Ативан, което се предписва срещу тревожност и има различни странични ефекти.

Музикантът беше намерен мъртъв в хотелската си стая в Детройт в сряда, след като изнесе концерт в града.
Съпругата му Вики Корнел посочва в изявлението, че когато е говорила с него след концерта в Детройт, той й е казал, че може да е взел „един или два ативана повече“ и говорел завалено.

Съдебният лекар в Детройт каза, че Корнел се е обесил. Полицията обясни пред два местни вестника, че музикантът е намерен с ремък около врата.

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.