Там, където има склонени главици, има и жертви

| от |

Преди време проф. Дончо Градев отправи послание към студентите си на лекция по социална психология: „Ако попаднете в беда, колеги, никога не викайте за помощ просто така, в пространството. Ако около вас има хора, изберете си някой конкретен, посочете го и викнете: „Хей, ти, с червената шапка, помогни ми!“ Така шансът някой да ви се притече на помощ значително се увеличава. В противен случай може да се окаже, че всички ще седят и ще гледат, докато вас ви бият, например“.

Стори ми се безумно. Ако група хора станат свидетели на внезапен акт на насилие, те ще реагират веднага, нали? Всички. Защото така се прави, защото сме хора, защото имаме вътрешна потребност да се вдигаме на бунт срещу несправедливостта, защото имаме възпитание, емпатия и непоносимост към насилието.

Дрън-дрън. Случки от обществото през последните два дни доказват, че проф. Градев е бил прав. Жената в Бургас, повалена от ритника на 26-годишния шизофреник Живко Кючуков не е била сама на спирката. Видеото показва, че на спирката около нея има хора. Единствената, която реагира на видяния абсурд, е друга възрастна жена. Мъжете наоколо си чакат автобуса. Някои помагат на пострадалата. Е, докато не дойде рейсът, разбира се. Времето е пари.

Чернокожият турист Окон Анянихи също едва ли е бил сам на Руски паметник през деня. От случая видео няма, но може да се предположи, че все има някакви свидетели на боя, предвид местоположението. Язък за усилията на министър Николина Ангелкова, която може да обяснява по CNN, че България е най-добрата туристическа дестинация и да се хвали с видеа, промотиращи страната от холивудски звезди, но след случки като тази едва ли се очаква страната ни да бъде залята от ентусиазирани чуждестранни туристи, готови да дават парите си за България с риск да бъдат понабити.

И все пак, по-притеснителният елемент в този случай не е наличието на насилници и расисти. Такива винаги ще има и ги има навсякъде. Но Окон Анянихи е стигнал до Пирогов пеша, тъй като таксиметровият шофьор, който спрял, отказал да го закара. Този таксиметров шофьор и мъжете от видеото с повалената от ритник жена в Бургас носят едни и същ белег: престъпна апатия спрямо насилието. Която го поощрява, подкрепя и разпространява.

Зад всяко мълчание по повод акт на агресия стои един човек, който храни в устата чудовището на неоправданото насилие. И всеки, който наблюдава безучастно подобни случки носи кръста на вината, защото попаднал на това място в това време (точни или неточни, според гледната точка), става съучастник.

Разбира се, съществува и другата страна на луната. Усещането за безнаказаност е толкова застъпено при нашенските престъпници (в процес на формиране, завършени или рецидивисти), че хората изпитват страх да се намесят в ситуацията дори когато имат желание за това. Пословицата „Наведена главица сабя не я сече“ не се е родила от нищото. Тя идва от времената на турското робство, когато опълчването срещу несправедливостите често е завършвало със смърт.

Сега вече не живеем в робство, но страхът все още е зловредно интегриран в тъканта ни като непрекъснато растящ тумор, който разяжда устоите на обществото. Пораженията, които нанася, се виждат именно в многото случаи на непредизвикана агресия, част от които завършват фатално. По спирките, по улиците, в училищата… там, където има склонени главици, има и жертви. Ако позволите едно поетично сравнение, на полето на страха никнат бурените на насилието.

И стигаме до момента, в който на фона на такива случаи губим нещо много съществено: усещането за сигурност и безопасност. Което от своя страна задълбочава страха и се завъртаме като хамстери в порочното колело на страха, индиферентността и агресията.

Вината е обща: тя е в семейството, във възпитанието, в училището, в институциите, в полицията, в прокуратурата. Трудно можем да убедим заклет скинар, че чернокожите не си „заслужават боя“ и още по-трудно можем да убедим един шизофреник, че възрастната жена, която чака автобуса не е причината за гласовете в главата му. Но можем да (се) запитаме защо този шизофреник не е наблюдаван, взима ли необходимите лекарства, защо таксиметровият шофьор, отказал да закара ранен човек до Пирогов, ще се размине безнаказано. Коя бурма прищраква в главата на човек, който рита, удря и/или блъска друг човек, особено беззащитен? Какъв извратен двигател тласка някой да удря дете, баба или човек в гръб?

А можем и да се запитаме защо не се престрашаваме да реагираме в такива ситуации като граждани и като хора, каквито сме.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.