Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио) 

Малко след началото на 21-ия ден от март турският Туитър умря принудително. Малко след началото на изборния ден в България българският Туитър (и останалите подобни) също трябва да умре принудително. Както в Истанбул не може да напишеш, че Ердоган не е добро момче в Туитър, така и във Варна няма да може да напишеш, че междинните резултати от изборите са добри за едните и лоши за другите.

twitter-erdogan-censorship

Два свята, единият е излишен.

Хубаво е, когато нещо се случва на определена дата, да се напомня и годината. Достъпът до турския Туитър беше спрян на 21 март, но 2014 г. Напомняме. Достъпът до българския също трябва да бъде спрян, ако се спазват постулатите от изборния кодекс, свързани с реда за провеждане на предизборна агитация и резултати от допитвания. Пак през 2014 г.

Според някои изследвания в първите три часа след блокирането на Туитър в Турция са изпратени около 2,5 милиона съобщения, заобикаляйки забраната. Да изпратиш туит, когато Туитър е забранен, не е чак толкова сложно особено ако имаш опит в заобикалянето на подобни забрани (преди няколко години в Турция бе забранен достъпът до YouTube). Бързо научаваш какво е DNS, как да хитруваш с прокси адресите, как да използваш VPN.

При 12 милиона регистрирани ползватели на Туитър в Турция е сигурно, че мигновено се измислят и споделят начини как да прескочиш бариерата.

Приликите между Турция и България не спират дотук. Това, което се случи там с президента Абдула Гюл (той порица спирането на Туитър в самия Туитър), лесно може да стане и в България с президента Росен Плевнелиев. Ако за Абдула Гюл не знаехме, че може да си служи така добре с DNS сървърите, то за Плевнелиев сме сигурни, че е технически грамотен и има достатъчно познати, които ще му помогнат, ако реши да каже нещо предизборно в 24-часовата зона на здрача, която се налага в България. Или да сподели за кого е гласувал например.

Да спреш Туитър през 2014 г. или да забраниш обявяването на резултати в изборния ден е севернокорейски метод. Прилича на протестите против първата железопътна линия, първия автомобил, първия самолет. Стрелба срещу цивилизацията. Искаме си компаса, какви са тези глупави GPS системи. Върнете ни свещите, не щем електричество. Ако и стотинка от парите на данъкоплатците в България бъдат похарчени в търсене на „нарушители“, които пускат резултати или агитират в изборния ден, това ще бъдат хем пари на вятъра, хем публично признание, че живеем в 1984, а не в 2014 г.

Ако сте били в съзнателна възраст, че да ходите на кино преди 1989 г., сигурно си спомняте, че следобедните прожекции на филми, забранени до 18 години, често бяха пълни с ученици. Даваш малко повече стотинки на пазача и си вътре. Честно казано, не бихме гледали много от тези филми, ако не беше тръпката да се промъкнем в салона. По-късно разбрахме, че и този феномен си имал име. Викат му „ефекта Стрейзанд“. Кръстен е на певицата Барбра Стрейзанд, която се опита преди десетина години да забрани публикуването на снимки от палата си в Малибу, за да усети силата на забраната.

Преди Стрейзанд да се оплаче от присъствието на своята къща в публична база данни с фотографии, едва шест души били свалили снимките. След забраната стотици хиляди го направиха.

За да не се стига до разпространението на памфлети тип „как да публикуваме резултати в изборния ден в BG, без да нарушаваме закона“, графити с DNS адреси, регистрации на сайтове в чужбина и т.н., разумното решение е най-сетне да се разреши публикуване на данни по всяко време, както и да се премахне още по-голямата глупост, наречена „ден за размисъл“.

Иначе България малко след Турция ще бъде втората страна в света, която признава, че не живеем в 2014 година. Разбира се, винаги може да направи нов съвет от държави, които също гледат изкривено календара, и да организираме ежегодни работни срещи с Либия, Иран, Венецуела, Пакистан и Китай. Нещо като възраждане на асамблеите, този път под името „Асамблея за свят, свободен от интернет“. Добре дошли в НДК, фонтаните работят, слънцето грее, току-що спряхме интернет. Колко хубаво ще бъде само.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.