Цифровизацията ни хлопа

| от | |

Автор: Иво Атанасов

604137_339077236190808_362837109_n

Който е бил в казармата, знае какво е „прогонка“. Хвърлят ти дрехи и обувки, без да се стараят да ти улучат ръста и номера. Дават ти известно време да прецениш дали униформата ти става, а ако нещо ти е тясно или широко, да намериш съвойник, с когото да го замениш. А след час строяват всички на плаца, за да се види успешна ли е била прогонката.

Нещо подобно се случи с българската цифровизация. Броени месеци след старта на първия й етап на 1 септември м.г. се оказа, че тя не ни е по мярка. През 2006 г. при международното съгласуване в Женева получихме, като че ли възможности за по-голям брой цифрови канали, отколкото очаквахме. И, което е по-важно, повече, отколкото можем да уплътним с програми. СЕМ достатъчно навреме издаде на 22 компании общо 31 програмни лиценза за излъчване в цифровия ефир. В момента функционират 3 дигитални мрежи, чрез които може да се осъществява преносът на поне 18 телевизионни програми. На втория етап на прехода, ако се стигне до него, още толкова канали ще могат да бъдат качени на цифрова платформа. „Ако“, защото и от сегашните 18 позиции са заети само 11. И то, да повторя, при цели 31 лицензирани програми.

Очевидно цифровизацията ни хлопа. Обувките й са ни дотолкова широки, че не само прогонката няма как да помогне, но вече тръгна и обратният процес. „бТВ Медия Груп“ поиска  СЕМ да прекрати лицензите за два от цифровите й канали – „бТВ Лейди +1″ и „РИНГ.БГ+1″. Аргументите й са свързани с малкия и все по-свиващ се рекламен пазар, както и с обстоятелството, че навсякъде в Европа тематичните канали като посочените се разпространяват по сателит или кабел, а не с цифрова платформа.

България наистина е страна с висока степен на проникване на кабелното и сателитното разпространение на тв сигнала. Докато във Франция например 60 на сто от населението приема ефирна телевизия, у нас още преди 5 години, когато се гласуваха законовите текстове за цифровизацията, над 70 на сто от домакинствата бяха на кабел или сателит. Според едно скорошно проучване те вече са 82 процента. Тъкмо заради това в парламентарните стенограми може да се прочете как не само моя милост е предупреждавал, че цифровизацията специално у нас ще бъде насилствен процес. Технологиите вървят напред и ЕС превръща въвеждането им в задължение за всяка страна членка. Но при едва 20 процента от аудиторията телевизиите в България няма как да разчитат на икономически ефекти от качването си на мултиплексите.

Всичко тогава се знаеше или поне допускаше. Знаеше го и „бТВ Медия Груп“. И въпреки това имаше остра конкуренция не само за програмни лицензи, но и за привилегията по правилото „маст кери“, при което мултиплексът не може да избира, а е задължен да качи каналите на някои телевизии, отговарящи на определени критерии. При тогавашния спор между телевизиите кои от тях да влязат в цифровата ера, от СЕМ се искаше да бъде арбитър и да вземе решение съобразно обществения интерес. Регулаторът това и стори, но може би много от операторите си бяха построили погрешно бизнес моделите. Или пък са очаквали под някаква форма финансова подкрепа от държавата, което не се случи. Като капак дойде и кризата. Ако в средата на миналото десетилетие рекламният пазар у нас растеше средно с 20% годишно, то от приемането на законовите текстове за цифровизацията досега той е спаднал с 40 на сто. Ясно е, че при този срив и при едва 20 на сто от аудиторията рекламните приходи ще намаляват и занапред и толкова много програмни лицензи ще продължават да бъдат нереализирани.

По закон СЕМ не може да стори каквото и да е друго, освен да удовлетвори искането на „бТВ“. Когато самият лицензоносител се откаже от лиценза, няма как да бъда заставен насила да го изпълнява. Същевременно СЕМ не е просто удължена ръка на телевизиите и радиата, която да брани само техните интереси. Той е длъжен да защитава и зрителската, и слушателската аудитория. Ето защо регулаторът се възползва от възможността да удължи едномесечния срок за отговор, докато изясни всички обстоятелства. Реални са опасенията по примера на „бТВ“ и други телевизии да се откажат от цифровите си лицензи. Подобна верижна реакция би влошила още повече ситуацията.

Цифровизацията носи не само по-високо качество и повече опции за потребителите. Тя е и социален въпрос. Чрез нея на по-бедните слоеве се осигурява безплатен достъп до повече и по-добро телевизионно съдържание. Съвсем ясно е вече, че подобна безплатна услуга няма как да оцелее без ясен ангажимент на държавата. Това е тема, по която си заслужава да се чуе и експертният глас на СЕМ, а не да бъде въвличан в режим на обяснение по напълно прозрачни казуси като случая „Волгин“ или монтираното интервю с Бойко Борисов, по които регулаторът просто е спазил закона.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация