Цифровизацията ни хлопа

| от | |

Автор: Иво Атанасов

604137_339077236190808_362837109_n

Който е бил в казармата, знае какво е „прогонка“. Хвърлят ти дрехи и обувки, без да се стараят да ти улучат ръста и номера. Дават ти известно време да прецениш дали униформата ти става, а ако нещо ти е тясно или широко, да намериш съвойник, с когото да го замениш. А след час строяват всички на плаца, за да се види успешна ли е била прогонката.

Нещо подобно се случи с българската цифровизация. Броени месеци след старта на първия й етап на 1 септември м.г. се оказа, че тя не ни е по мярка. През 2006 г. при международното съгласуване в Женева получихме, като че ли възможности за по-голям брой цифрови канали, отколкото очаквахме. И, което е по-важно, повече, отколкото можем да уплътним с програми. СЕМ достатъчно навреме издаде на 22 компании общо 31 програмни лиценза за излъчване в цифровия ефир. В момента функционират 3 дигитални мрежи, чрез които може да се осъществява преносът на поне 18 телевизионни програми. На втория етап на прехода, ако се стигне до него, още толкова канали ще могат да бъдат качени на цифрова платформа. „Ако“, защото и от сегашните 18 позиции са заети само 11. И то, да повторя, при цели 31 лицензирани програми.

Очевидно цифровизацията ни хлопа. Обувките й са ни дотолкова широки, че не само прогонката няма как да помогне, но вече тръгна и обратният процес. „бТВ Медия Груп“ поиска  СЕМ да прекрати лицензите за два от цифровите й канали – „бТВ Лейди +1″ и „РИНГ.БГ+1″. Аргументите й са свързани с малкия и все по-свиващ се рекламен пазар, както и с обстоятелството, че навсякъде в Европа тематичните канали като посочените се разпространяват по сателит или кабел, а не с цифрова платформа.

България наистина е страна с висока степен на проникване на кабелното и сателитното разпространение на тв сигнала. Докато във Франция например 60 на сто от населението приема ефирна телевизия, у нас още преди 5 години, когато се гласуваха законовите текстове за цифровизацията, над 70 на сто от домакинствата бяха на кабел или сателит. Според едно скорошно проучване те вече са 82 процента. Тъкмо заради това в парламентарните стенограми може да се прочете как не само моя милост е предупреждавал, че цифровизацията специално у нас ще бъде насилствен процес. Технологиите вървят напред и ЕС превръща въвеждането им в задължение за всяка страна членка. Но при едва 20 процента от аудиторията телевизиите в България няма как да разчитат на икономически ефекти от качването си на мултиплексите.

Всичко тогава се знаеше или поне допускаше. Знаеше го и „бТВ Медия Груп“. И въпреки това имаше остра конкуренция не само за програмни лицензи, но и за привилегията по правилото „маст кери“, при което мултиплексът не може да избира, а е задължен да качи каналите на някои телевизии, отговарящи на определени критерии. При тогавашния спор между телевизиите кои от тях да влязат в цифровата ера, от СЕМ се искаше да бъде арбитър и да вземе решение съобразно обществения интерес. Регулаторът това и стори, но може би много от операторите си бяха построили погрешно бизнес моделите. Или пък са очаквали под някаква форма финансова подкрепа от държавата, което не се случи. Като капак дойде и кризата. Ако в средата на миналото десетилетие рекламният пазар у нас растеше средно с 20% годишно, то от приемането на законовите текстове за цифровизацията досега той е спаднал с 40 на сто. Ясно е, че при този срив и при едва 20 на сто от аудиторията рекламните приходи ще намаляват и занапред и толкова много програмни лицензи ще продължават да бъдат нереализирани.

По закон СЕМ не може да стори каквото и да е друго, освен да удовлетвори искането на „бТВ“. Когато самият лицензоносител се откаже от лиценза, няма как да бъда заставен насила да го изпълнява. Същевременно СЕМ не е просто удължена ръка на телевизиите и радиата, която да брани само техните интереси. Той е длъжен да защитава и зрителската, и слушателската аудитория. Ето защо регулаторът се възползва от възможността да удължи едномесечния срок за отговор, докато изясни всички обстоятелства. Реални са опасенията по примера на „бТВ“ и други телевизии да се откажат от цифровите си лицензи. Подобна верижна реакция би влошила още повече ситуацията.

Цифровизацията носи не само по-високо качество и повече опции за потребителите. Тя е и социален въпрос. Чрез нея на по-бедните слоеве се осигурява безплатен достъп до повече и по-добро телевизионно съдържание. Съвсем ясно е вече, че подобна безплатна услуга няма как да оцелее без ясен ангажимент на държавата. Това е тема, по която си заслужава да се чуе и експертният глас на СЕМ, а не да бъде въвличан в режим на обяснение по напълно прозрачни казуси като случая „Волгин“ или монтираното интервю с Бойко Борисов, по които регулаторът просто е спазил закона.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.