Трябва ни паневропейска енергийна система

Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com

Да върнем „Старата госпожа“ в състояние на спокойствие

Не трябва да имате пророчески способности, за да прогнозирате, че общ енергиен европейски пазар ще има. Оттук нататък всяка стъпка на България за реформиране на този отрасъл трябва да бъде в контекста на тази перспектива. Осъзнавам, че на секундата ще наскачат всякакви политически формации, които бленуват за някаква „независима енергийна стратегия“ извън контекста на общия енергиен европейски пазар. Само искам да поясня, това е най-национално безотговорната теза. Подобно нещо изобщо не може за бъде вкарано в контекста на „български национален интерес“. Нещо повече, тази теза ни прави 120% зависими от настоящите ни доставчици.

За да не бъда обвинен в политически пристрастия, бих цитирал еврокомисаря по действията в областта на климата г-жа Кони Хедегард, която каза в прав текст следното: „Ако вие сте български министър, тогава знаете, че сте почти изцяло енергийно зависими от това дали г-н Путин ще държи кранчето отворено или затворено.“ Има ли роден политик, който в момента не осъзнава това? Тя отново подчерта, че най-зависимите държави в Европа от руския газ са България, Литва и Латвия. В този случай по никакъв начин не става дума за политиканстване, а единствено и само за българския национален интерес.

През тази година няколко държави членки на ЕС – Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Австрия, Великобритания, Латвия, Люксембург, Холандия, Полша, Швеция, освен тях и Норвегия, ще изградят обща търговска енергийна платформа в смисъл на обединяване на енергийните им мрежи. В момента става въпрос за обединяване на енергийните системи между Северна и Западна Европа. Фрагментираният енергиен европейски пазар много скоро ще бъде история. Събитията в Украйна изиграха ролята на будилник. Този пазар ще обедини държавите, които потребяват над 75% от енергията на Стария континент. Според прогнозите на ЕК обединение от такъв тип ще намали драматично цените на енергията за крайните потребители. Нали това беше една от основните теми в България по време на протестите?

Какви ли не „реструктурирания“ и „законови промени“ се разхвърчаха от страна на днес управляващите по време на протестите против високите сметки за ток. Нито един път не чух икономическия министър да каже и думичка по темата, че като приоритет за страната ни в дългосрочен план предстои присъединяване към общоевропейската енергийна система. Тук включвам и цената на газа. Как ли ще договорим с „Газпром“ по-ниски цени на газа? Ама точно никак. Какво става, когато зайчето настъпи мечката по краката.

Ами… изпуска се. Самата идея, че някои политици в управлението на страната в момента искат да изкарат „Южен поток“ от контекста на европейските проекти, е силно притеснителна. Нали разбирате защо официално не се повдига темата за създаване на обща европейска енергийна система за южноевропейските страни. Даже си мисля, че някак си, ако „Южен поток“ бъде включен като част от такъв проект, можеше да бъде одобрен от ЕК въпреки събитията в Украйна.

Знаете ли, ако България се включи активно в създаването на обща европейска енергийна система, това може да се окаже и мощно антикорупционно средство. Да, всеизвестен е фактът, че в енергийния отрасъл корупцията е на изключително притеснителни нива. Представяте ли си само какъв ефект ще има за обществото като цяло. Мога да го систематизирам по следния начин:

1. Енергийна диверсификация.
2. По-ниски крайни цени за потребителите.
3. Рязко намаляване на корупцията в енергийния сектор.
4. Възстановяване на нормалните и равноправни търговски взаимоотношения с Русия. Много бих желал някой да ме обори, но само с аргументи без политически крясъци и истерии.

Включването на страната в такъв проект ще реши и неуредиците с производството на зелена енергия. Просто няма как производството на зелена енергия в България да не е значително по-ниско от производството на зелена енергия средно за Европа. Тоталният хаос в този сегмент на енергетиката изнерви всички. Сега си представете, ако родните производители на зелена енергия могат да се включат в обща енергийна система. Представете си освен това, че в България има повече от един „балансьор“ в системата и произведената зелена енергия повече се изнася, без да получава дотации от родната енергийна система.

Цената на зелената енергия в България е значително по-ниска от средната цена на зелена енергия в Европа. Според г-жа Хедегард при някои северноевропейски държави в енергийния микс процентът на зелена енергия стига до 40% и въпреки това цената до крайния потребител спада. Аз не смятам, че това се дължи единствено на държавните дотации. Като цяло съм противник на каквито и да било държавни дотации в който и да било сектор.

Темата за шистовия газ изобщо няма да я засягам в този материал. Аз съм отявлен привърженик на идеята, разбира се, при спазване на всички екологични норми.

В момента ЕК подготвя регулаторен механизъм, който в рамките на обозрим период ще обедини всички енергийни системи. Това е единственият начин България да изплува от блатото на катастрофиралия в момента енергиен сектор. Не знам дали родните политици осъзнават факта, че точно това е единственият начин държавата да си спести колосалните инвестиции за сметка на данъкоплатците в налудничавия проект „Белене“, който продължава да бъде фикс идея на една политическа партия.

Усилията ни трябва да бъдат насочени единствено в посока на присъединяване към общата европейска енергийна система. Чудно ми е как тази безспорно добра идея за енергийния сектор на България ще излезе от устата на роден политик, който говори с видим руски акцент. Чудно ми е също така, дали мегаломанщината за енергийния „голям шлем“ няма да се превърне в „срязана шапка“. Винаги съм смятал, че най-добрите неща обикновено имат по-елементарен механизъм. Наближават евроизборите. Единственото, за което бих призовал, е да се заслушаме в думите на кандидат-евродепутатите, а не само да ги гледаме. Има ли такива, които застъпват идеята за присъединяване към общия енергиен съюз, или, говорейки за Брюксел, гледат с навлажнени очи към изток. Мястото на България е в Европа и сега и в бъдеще. Антиевропейското говорене набира скорост във всички държави. Паневропейската енергийна система наравно с паневропейската финансова система са двата стълба, които ще върнат „Старата госпожа“ отново в състояние на спокойствие.