Трябва ни паневропейска енергийна система

| от |

Бисер Манолов, http://www.bissermanolov.com

Да върнем „Старата госпожа“ в състояние на спокойствие

eu-flag-logo

Не трябва да имате пророчески способности, за да прогнозирате, че общ енергиен европейски пазар ще има. Оттук нататък всяка стъпка на България за реформиране на този отрасъл трябва да бъде в контекста на тази перспектива. Осъзнавам, че на секундата ще наскачат всякакви политически формации, които бленуват за някаква „независима енергийна стратегия“ извън контекста на общия енергиен европейски пазар. Само искам да поясня, това е най-национално безотговорната теза. Подобно нещо изобщо не може за бъде вкарано в контекста на „български национален интерес“. Нещо повече, тази теза ни прави 120% зависими от настоящите ни доставчици.

За да не бъда обвинен в политически пристрастия, бих цитирал еврокомисаря по действията в областта на климата г-жа Кони Хедегард, която каза в прав текст следното: „Ако вие сте български министър, тогава знаете, че сте почти изцяло енергийно зависими от това дали г-н Путин ще държи кранчето отворено или затворено.“ Има ли роден политик, който в момента не осъзнава това? Тя отново подчерта, че най-зависимите държави в Европа от руския газ са България, Литва и Латвия. В този случай по никакъв начин не става дума за политиканстване, а единствено и само за българския национален интерес.

През тази година няколко държави членки на ЕС – Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Австрия, Великобритания, Латвия, Люксембург, Холандия, Полша, Швеция, освен тях и Норвегия, ще изградят обща търговска енергийна платформа в смисъл на обединяване на енергийните им мрежи. В момента става въпрос за обединяване на енергийните системи между Северна и Западна Европа. Фрагментираният енергиен европейски пазар много скоро ще бъде история. Събитията в Украйна изиграха ролята на будилник. Този пазар ще обедини държавите, които потребяват над 75% от енергията на Стария континент. Според прогнозите на ЕК обединение от такъв тип ще намали драматично цените на енергията за крайните потребители. Нали това беше една от основните теми в България по време на протестите?

Какви ли не „реструктурирания“ и „законови промени“ се разхвърчаха от страна на днес управляващите по време на протестите против високите сметки за ток. Нито един път не чух икономическия министър да каже и думичка по темата, че като приоритет за страната ни в дългосрочен план предстои присъединяване към общоевропейската енергийна система. Тук включвам и цената на газа. Как ли ще договорим с „Газпром“ по-ниски цени на газа? Ама точно никак. Какво става, когато зайчето настъпи мечката по краката.

Ами… изпуска се. Самата идея, че някои политици в управлението на страната в момента искат да изкарат „Южен поток“ от контекста на европейските проекти, е силно притеснителна. Нали разбирате защо официално не се повдига темата за създаване на обща европейска енергийна система за южноевропейските страни. Даже си мисля, че някак си, ако „Южен поток“ бъде включен като част от такъв проект, можеше да бъде одобрен от ЕК въпреки събитията в Украйна.

Знаете ли, ако България се включи активно в създаването на обща европейска енергийна система, това може да се окаже и мощно антикорупционно средство. Да, всеизвестен е фактът, че в енергийния отрасъл корупцията е на изключително притеснителни нива. Представяте ли си само какъв ефект ще има за обществото като цяло. Мога да го систематизирам по следния начин:

1. Енергийна диверсификация.
2. По-ниски крайни цени за потребителите.
3. Рязко намаляване на корупцията в енергийния сектор.
4. Възстановяване на нормалните и равноправни търговски взаимоотношения с Русия. Много бих желал някой да ме обори, но само с аргументи без политически крясъци и истерии.

Включването на страната в такъв проект ще реши и неуредиците с производството на зелена енергия. Просто няма как производството на зелена енергия в България да не е значително по-ниско от производството на зелена енергия средно за Европа. Тоталният хаос в този сегмент на енергетиката изнерви всички. Сега си представете, ако родните производители на зелена енергия могат да се включат в обща енергийна система. Представете си освен това, че в България има повече от един „балансьор“ в системата и произведената зелена енергия повече се изнася, без да получава дотации от родната енергийна система.

Цената на зелената енергия в България е значително по-ниска от средната цена на зелена енергия в Европа. Според г-жа Хедегард при някои северноевропейски държави в енергийния микс процентът на зелена енергия стига до 40% и въпреки това цената до крайния потребител спада. Аз не смятам, че това се дължи единствено на държавните дотации. Като цяло съм противник на каквито и да било държавни дотации в който и да било сектор.

Темата за шистовия газ изобщо няма да я засягам в този материал. Аз съм отявлен привърженик на идеята, разбира се, при спазване на всички екологични норми.

В момента ЕК подготвя регулаторен механизъм, който в рамките на обозрим период ще обедини всички енергийни системи. Това е единственият начин България да изплува от блатото на катастрофиралия в момента енергиен сектор. Не знам дали родните политици осъзнават факта, че точно това е единственият начин държавата да си спести колосалните инвестиции за сметка на данъкоплатците в налудничавия проект „Белене“, който продължава да бъде фикс идея на една политическа партия.

Усилията ни трябва да бъдат насочени единствено в посока на присъединяване към общата европейска енергийна система. Чудно ми е как тази безспорно добра идея за енергийния сектор на България ще излезе от устата на роден политик, който говори с видим руски акцент. Чудно ми е също така, дали мегаломанщината за енергийния „голям шлем“ няма да се превърне в „срязана шапка“. Винаги съм смятал, че най-добрите неща обикновено имат по-елементарен механизъм. Наближават евроизборите. Единственото, за което бих призовал, е да се заслушаме в думите на кандидат-евродепутатите, а не само да ги гледаме. Има ли такива, които застъпват идеята за присъединяване към общия енергиен съюз, или, говорейки за Брюксел, гледат с навлажнени очи към изток. Мястото на България е в Европа и сега и в бъдеще. Антиевропейското говорене набира скорост във всички държави. Паневропейската енергийна система наравно с паневропейската финансова система са двата стълба, които ще върнат „Старата госпожа“ отново в състояние на спокойствие.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.