Трудни времена за Ангела Меркел

| от |

Сюзън Филдс, в. „Вашингтон таймс“

Ангела Меркел оглави класацията на сп. „Форбс“ за най-влиятелни жени в света за четвърта поредна година, но това стана в трудни времена за германския канцлер. Водещите мъже в нейния живот правят живота й сложен.

Тя беше шокирана и поразена, когато научи, че президентът Обама подслушва клетъчния й телефон и не му го прости. Подслушването на телефона й от Агенцията за национална сигурност е като при Щази, небезизвестната тайна полиция на Източна Германия. Това е особено стряскащо за човек, израсъл в Източна Германия, където всеки беше под постоянно наблюдение от страна на властите.

Но не става дума само за Обама. Има място и за руския президент Владимир Путин, бившият офицер от КГБ. Той закъсня часове за частна среща с нея миналата седмица в Милано, Италия, и когато най-накрая двамата седнаха един срещу друг на една маса, нещата не минаха добре. Тя е единственият основен западен лидер, който продължава редовно да говори с него в контекста на неговото нахлуване в Украйна. Тя иска да бъде мост между НАТО и Русия, но въпреки това подкрепя целта на западните санкции за противопоставяне и коригиране поведението на Путин като реликва от времето на студената война. Тя говори свободно руски, но той не я слуша с разум.

Но не само мъже предизвикват сърцебиене в нейния живот. Урсула фон дер Лейен, първата жена министър на отбраната в Германия, на която някои германци гледат като на възможен наследник на Меркел, изрази мнението, че Германия може би не е изпълнила дългосрочните си ангажименти в НАТО, тъй като армията й е в плачевно състояние. Транспортните самолети не летят, подводниците са извадени от строя, бавят се ремонтите на танкове поради липса на резервни части. Определени германци се подсмихват с удоволствие, тъй като всичко това се случва, когато жена е пратена да върши мъжка работа.

Но проблемът съществува. „В момента ние сме под планирания брой военновъздушни системи, които обявихме преди година, че бихме искали да предоставим на НАТО в рамките на 180 дена в случай на извънредни обстоятелства“, заяви министърът на отбраната пред германския в. „Билд ам Зонтаг“. Когато трябваше да изпрати оръжия за кюрдите, повечето от тях – противотанкови оръжия, автомати и картечници, не стигнаха до целта си, тъй като самолетите, които трябваше да ги превозят, бяха приземени за ремонти. Резервните части са оскъдни. Изтребителите „Тайфун“ страдат от технически дефекти.

Министърът на отбраната твърди, че е наследила от своите предшественици проблемите с поддръжката, но всичко това се случва пред нейните очи, и критиците хвърлят вината върху нея, подигравайки се на стила й на управление. Това е неизбежен удар и за Меркел, тъй като и тя е винена за липсата на боеготовност.

Канцлерът има репутацията на притежател на безпогрешно чувство за настроенията сред народа, но женската й интуиция беше подкопана от разкриването, че кабинетът й е направил повече от 600 проучвания на общественото мнение в периода 2009-2013 г. И никой извън тесния кръг около нея не е бил посветен на резултатите от тях, твърди сп. „Шпигел“. Това е нормално действие за могъщ ръководител – Роналд Рейгън се консултираше с астролози, а Бил Клинтън провеждаше проучвания на общественото мнение, за да реши къде да заведе семейството си на почивка. Но Меркел направи обществено достояние твърдението, че не обръща внимание на проучванията на общественото мнение. Праволинейният лидер изглежда малко се самозаблуждава. Многобройните й поддръжници припомнят на всички, че тя не гледа на себе си като на идеолог, а като прагматик, проучванията на общественото мнение по-скоро я държат във връзка с това какви са мислите на обществото, но решенията й са лично нейни. Тя настоява, че работи в широк консенсус, но може да бъде оценена заради своите „защитни“ инстинкти. „Мути“ или „Майка Меркел“, може и да звучи иронично, но тя се наслаждава на репутацията да бъде майка, която предоставя трудна любов. Следователно това са сериозните санкции срещу Русия и посланието, което те изпращат на Путин. Берлин подхожда към 25-та годишнина от падането на Стената следващия месец, чувствайки напълно ясно, че това не е бил краят на историята и обединението изисква пълна обществена документация на историята на Германия през ХХ век. Старите офиси на Щази ще бъдат отворени за обществото през януари с изложения, документиращи дълбоко всеобхватното шпиониране на германците от стария режим. Като резултат с цялото съзнание за нови тенденции германците гледат на анархистичните социални медии с повишено внимание, а на големите данни с предпазливост и са скептични по отношение на въпроса кой отглежда детегледачките.

Когато Германия спечели световната купа, имаше радостно чувство за далновидна свобода, празник на това, което трябва да е нов германец, освобождаване на обикновените германци от вината на тяхното ужасяващо минало. Но Меркел, която е израснала на изток, е живо доказателство, че паметта преподава трудни уроци. /БГНЕС

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.