Трите провала на Реформаторския блок

| от |

Петър Николов, 5corners.eu

Създаването на Реформаторския блок преди повече от година вдъхна големи надежди за ново начало в десницата. Като по команда всички стари лидери на партиите от традиционната десница подадоха оставки и освободиха позиции за млади и енергични водачи, които да измъкнат каруцата от калта. По същия начин антиправителствените протести изкараха на улицата едно ново поколение българи, които поискаха държавата от своите родители, за да я пренасочат по нов и по-европейски път. И не на последно място изглеждаше, че току-що загубилата властта популистка десница изпада в продължителна криза, ясен симптом за което беше декларираното желание на Бойко Борисов и ГЕРБ да влязат в новосформиращия се блок.

От тази гледна точка не беше чудно, че и намеренията, с които коалицията се създаде, също бяха повече от амбициозни. Да се изгради надидеологическа политическа сила, морална алтернатива на цялата партийна система, която да постави ново начало, обхващайки цялото политическо пространство (именно това беше причината в началото да бъде привлечена и лява партия като Зелените, политическите документи етикетът „десница“ умело да бъде избягван).

Днес от тези велики планове не остана нищо. Реформаторският блок е просто ново издание на добрата стара Синя коалиция с нейните стремежи (минаване на 4-процентната бариера) и нейните проблеми (как хем да партнира с ГЕРБ, хем да съхрани анти-ГЕРБ избирателите си). Къде по пътя се изгубиха мечтите? Какво точно ги провали и защо се стигна дотук?

Провалът „Кунева“

Че Меглена Кунева е обречена да губи избори, днес вече не подлежи на съмнение. Какво превърна любимата еврокомисарка на българите в амортизирана партийка без харизма и политическа кауза, е сложен въпрос. Но резултатът така или иначе е факт.

Най-сериозният провал на Меглена Кунева обаче (поне що се отнася до Реформаторския блок) е резултат от неумението й да отстъпва тактически и да подбира битките, в които да участва. На практика през последните пет години не е имало избори, на които тя да не е играла на „всичко коз“, което неминуемо доведе и до помрачаването на някога свежия й образ.

Всъщност гибелният ход на Меглена Кунева беше отказът да се оттегли от лидерското място в ДБГ след провала на парламентарните избори през 2013 г. Ако тогава го беше направила – избирателите на блока щяха да я подкрепят на евроизборите, оценявайки подобен жест на саможертва. Отказът й да се оттегли обаче изуми всички и най-вече костовистите, защото те го изживяха като огромна историческа несправедливост – за един и същи изборен резултат единият провалил се лидер (Костов) се оттегли, а другият (Кунева) не само че не го направи, а дори реши да оглави реформаторската евролиста.

Оттук нататък историята е известна. На евроизборите избирателите на ДСБ се мобилизираха не за друго, а именно за да дадат на Кунева заслуженото наказание. И размествайки с преференциалното си гласуване предложената листа, ритнаха една от основните подпори, на които РБ се държеше.

Провалът „Радан“

Само илюзорно звездата на Радан Кънев изгря внезапно на политическия небосклон. Всъщност в продължение на години той немного видимо беше подготвял своето лидерство най-вече в сферата на идеите – реформаторската теза, изместването на старата десница към центъра, претенцията за формулиране на кауза, минаваща отвъд традиционното разбиране за ляво и дясно. Когато пое лидерския пост на ДСБ и впоследствие когато стана говорител и вдъхновител на Реформаторския блок, Радан Кънев дос-та успешно започна да реализира дълго ферментиралите си преди това идеи. По тази причина провалът му в битката за лидерството на блока дойде повече от неочаквано. На какво се дължи той? Преди всичко на шизофренната ситуация, в която бившият говорител се намира. От една страна, той е лидер на ДСБ – партия със силна и травматична идентичност, в която истинският авторитет е друг и която, меко казано, „скърца“ при всеки опит на Кънев да отнема от суверенитета й в полза на новия и „траен политически субект“.

Силата на Кънев като лидер на своята партия се оказа и неговата най-голяма слабост като неформален лидер на Реформаторския блок. Като председател на ДСБ от него се очакваше да отстоява интересите на членовете си и да се придържа към идейните им фундаменти. Като говорител на блока той трябваше да прави точно обратното – да води политика на умишлена ликвидация на старите партии, преминаваща през удар както срещу идеологическата им основа (оттам и „скандалното“ изявление, че се чувства по-скоро лидер вляво от центъра), така и срещу съществуващите партийни йерархии.

В крайна сметка Радан Кънев не осъзна, че оставайки лидер на ДСБ, събужда атавистичните комплекси от Костов преди всичко в СДС. Парадоксът се състоеше в това, че онова, което в неговите очи изглеждаше като пълзяща ликвидация на ДСБ и окончателно изхвърляне на Иван Костов от политическия терен, в очите на СДС и ДБГ изглеждаше като поглъщане на по-слабите партии от ДСБ и триумф на костовизма над политическите им идентитети. Оттам нататък крачката до обявения бойкот на „обединителния“ конгрес и от последвалия зрелищен провал беше лесна.

Провалът
„Граждански съвет“

Ключов момент при създаването на Реформаторския блок беше вкарването в неговото управление на т.нар. гражданска квота, хора, дълги години стояли близо до политиката, но неучаствали пряко в нея.

Защо партийните олигархии доброволно взеха решение да се откажат от част от позициите си и да ги прехвърлят на „граждани“, е добре известно. В ситуацията на мащабни улични протести, които обаче не припознаваха нито една съществуваща партия за свое политическо представителство, беше важно да се намерят хора, които могат да комуникират с протеста и да влеят част от неговата енергия в създаващата се коалиция. Другата (по-малка) цел беше гражданите да се превърнат в своеобразен морален гарант, че партиите от блока действително ще тръгнат по нов път и ще скъсат със зависимостите от т.нар. задкулисие.

Нищо от това обаче не се случи. На първо място протестите така и не припознаха реформаторите за свои. Оказа се, че или подборът на „граждани“ е бил неадекватен (все пак беше странно като неполитик да се презентира бивш лидер на СДС /Мартин Димитров – б.р./ или пък бивш министър /Трайчо Трайков – б.р./ в правителството на Бойко Борисов), или че природата на протеста изначално си е била такава, че всеки опит за вкарването на енергията му в политически проект предварително е бил обречен.

По-големият провал на гражданския съвет обаче се състоя около подредбата на предизборните листи на реформаторите. Оказа се, че при цялата им морална претенция гражданите или не смятат за необходимо, или не са в състояние да се противопоставят на включването на избираеми позиции на личности със спорна репутация на локални олигарси с единствения аргумент, че става въпрос за „реалполитика“.

Гузното мълчание на гражданите тогава, когато трябваше да крещят с всичка сила, не помогна, а нанесе тежки поражения на РБ, тъй като коалицията беше създадена именно с морална, а не с някаква друга претенция.

*       *       *

Това са трите големи неуспеха на Реформаторския блок, които го изхвърлиха от битката за златните медали и го пратиха на бараж за задържане в Лигата. И все пак има смисъл на предстоящите избори да се гласува за Реформаторския блок. Защото, колкото и спънки да среща по пътя си, тази коалиция действително представлява най-смелия опит за разчупване на политическото статукво и полагане на ново начало. И ще бъде тъжно да не получи шанс да го направи.

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.