Трите провала на Реформаторския блок

| от |

Петър Николов, 5corners.eu

Създаването на Реформаторския блок преди повече от година вдъхна големи надежди за ново начало в десницата. Като по команда всички стари лидери на партиите от традиционната десница подадоха оставки и освободиха позиции за млади и енергични водачи, които да измъкнат каруцата от калта. По същия начин антиправителствените протести изкараха на улицата едно ново поколение българи, които поискаха държавата от своите родители, за да я пренасочат по нов и по-европейски път. И не на последно място изглеждаше, че току-що загубилата властта популистка десница изпада в продължителна криза, ясен симптом за което беше декларираното желание на Бойко Борисов и ГЕРБ да влязат в новосформиращия се блок.

От тази гледна точка не беше чудно, че и намеренията, с които коалицията се създаде, също бяха повече от амбициозни. Да се изгради надидеологическа политическа сила, морална алтернатива на цялата партийна система, която да постави ново начало, обхващайки цялото политическо пространство (именно това беше причината в началото да бъде привлечена и лява партия като Зелените, политическите документи етикетът „десница“ умело да бъде избягван).

Днес от тези велики планове не остана нищо. Реформаторският блок е просто ново издание на добрата стара Синя коалиция с нейните стремежи (минаване на 4-процентната бариера) и нейните проблеми (как хем да партнира с ГЕРБ, хем да съхрани анти-ГЕРБ избирателите си). Къде по пътя се изгубиха мечтите? Какво точно ги провали и защо се стигна дотук?

Провалът „Кунева“

Че Меглена Кунева е обречена да губи избори, днес вече не подлежи на съмнение. Какво превърна любимата еврокомисарка на българите в амортизирана партийка без харизма и политическа кауза, е сложен въпрос. Но резултатът така или иначе е факт.

Най-сериозният провал на Меглена Кунева обаче (поне що се отнася до Реформаторския блок) е резултат от неумението й да отстъпва тактически и да подбира битките, в които да участва. На практика през последните пет години не е имало избори, на които тя да не е играла на „всичко коз“, което неминуемо доведе и до помрачаването на някога свежия й образ.

Всъщност гибелният ход на Меглена Кунева беше отказът да се оттегли от лидерското място в ДБГ след провала на парламентарните избори през 2013 г. Ако тогава го беше направила – избирателите на блока щяха да я подкрепят на евроизборите, оценявайки подобен жест на саможертва. Отказът й да се оттегли обаче изуми всички и най-вече костовистите, защото те го изживяха като огромна историческа несправедливост – за един и същи изборен резултат единият провалил се лидер (Костов) се оттегли, а другият (Кунева) не само че не го направи, а дори реши да оглави реформаторската евролиста.

Оттук нататък историята е известна. На евроизборите избирателите на ДСБ се мобилизираха не за друго, а именно за да дадат на Кунева заслуженото наказание. И размествайки с преференциалното си гласуване предложената листа, ритнаха една от основните подпори, на които РБ се държеше.

Провалът „Радан“

Само илюзорно звездата на Радан Кънев изгря внезапно на политическия небосклон. Всъщност в продължение на години той немного видимо беше подготвял своето лидерство най-вече в сферата на идеите – реформаторската теза, изместването на старата десница към центъра, претенцията за формулиране на кауза, минаваща отвъд традиционното разбиране за ляво и дясно. Когато пое лидерския пост на ДСБ и впоследствие когато стана говорител и вдъхновител на Реформаторския блок, Радан Кънев дос-та успешно започна да реализира дълго ферментиралите си преди това идеи. По тази причина провалът му в битката за лидерството на блока дойде повече от неочаквано. На какво се дължи той? Преди всичко на шизофренната ситуация, в която бившият говорител се намира. От една страна, той е лидер на ДСБ – партия със силна и травматична идентичност, в която истинският авторитет е друг и която, меко казано, „скърца“ при всеки опит на Кънев да отнема от суверенитета й в полза на новия и „траен политически субект“.

Силата на Кънев като лидер на своята партия се оказа и неговата най-голяма слабост като неформален лидер на Реформаторския блок. Като председател на ДСБ от него се очакваше да отстоява интересите на членовете си и да се придържа към идейните им фундаменти. Като говорител на блока той трябваше да прави точно обратното – да води политика на умишлена ликвидация на старите партии, преминаваща през удар както срещу идеологическата им основа (оттам и „скандалното“ изявление, че се чувства по-скоро лидер вляво от центъра), така и срещу съществуващите партийни йерархии.

В крайна сметка Радан Кънев не осъзна, че оставайки лидер на ДСБ, събужда атавистичните комплекси от Костов преди всичко в СДС. Парадоксът се състоеше в това, че онова, което в неговите очи изглеждаше като пълзяща ликвидация на ДСБ и окончателно изхвърляне на Иван Костов от политическия терен, в очите на СДС и ДБГ изглеждаше като поглъщане на по-слабите партии от ДСБ и триумф на костовизма над политическите им идентитети. Оттам нататък крачката до обявения бойкот на „обединителния“ конгрес и от последвалия зрелищен провал беше лесна.

Провалът
„Граждански съвет“

Ключов момент при създаването на Реформаторския блок беше вкарването в неговото управление на т.нар. гражданска квота, хора, дълги години стояли близо до политиката, но неучаствали пряко в нея.

Защо партийните олигархии доброволно взеха решение да се откажат от част от позициите си и да ги прехвърлят на „граждани“, е добре известно. В ситуацията на мащабни улични протести, които обаче не припознаваха нито една съществуваща партия за свое политическо представителство, беше важно да се намерят хора, които могат да комуникират с протеста и да влеят част от неговата енергия в създаващата се коалиция. Другата (по-малка) цел беше гражданите да се превърнат в своеобразен морален гарант, че партиите от блока действително ще тръгнат по нов път и ще скъсат със зависимостите от т.нар. задкулисие.

Нищо от това обаче не се случи. На първо място протестите така и не припознаха реформаторите за свои. Оказа се, че или подборът на „граждани“ е бил неадекватен (все пак беше странно като неполитик да се презентира бивш лидер на СДС /Мартин Димитров – б.р./ или пък бивш министър /Трайчо Трайков – б.р./ в правителството на Бойко Борисов), или че природата на протеста изначално си е била такава, че всеки опит за вкарването на енергията му в политически проект предварително е бил обречен.

По-големият провал на гражданския съвет обаче се състоя около подредбата на предизборните листи на реформаторите. Оказа се, че при цялата им морална претенция гражданите или не смятат за необходимо, или не са в състояние да се противопоставят на включването на избираеми позиции на личности със спорна репутация на локални олигарси с единствения аргумент, че става въпрос за „реалполитика“.

Гузното мълчание на гражданите тогава, когато трябваше да крещят с всичка сила, не помогна, а нанесе тежки поражения на РБ, тъй като коалицията беше създадена именно с морална, а не с някаква друга претенция.

*       *       *

Това са трите големи неуспеха на Реформаторския блок, които го изхвърлиха от битката за златните медали и го пратиха на бараж за задържане в Лигата. И все пак има смисъл на предстоящите избори да се гласува за Реформаторския блок. Защото, колкото и спънки да среща по пътя си, тази коалиция действително представлява най-смелия опит за разчупване на политическото статукво и полагане на ново начало. И ще бъде тъжно да не получи шанс да го направи.

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.