Трети март – мост между историята и настоящето

| от |

Автор : Мартин Павлов (http://mrpavlov.blog.bg)

Спомням си времето, когато живеех в България. Звучи толкова странно, толкова отдавна.  Обръщам се назад и се сещам, че въпреки ниския стандарт, въпреки проблемите, дни като днешния ни обединяваха. Спомням си времето, когато думата “патриот” беше синоним на уважение, вяра, борбеност, силен дух. Да, точно това означаваше за мен, докато една шепа хора не решиха да я опетнят, а ние да им позволим. Във времето, в което много хора вече асоциират патриотизма с викове, с омраза към определени държави или етноси, аз си мисля за нашата история. Мисля си за времето, когато нашият народ е осъзнавал, че държи съдбата си в собствените си ръце, когато отговорността и честта са били на първо място; времето, когато минималната заплата не е била от значение, тогава когато Терминал 2 не е съществувал.

3mart

Странно, нали? От моята позиция да говоря за Т2.. Но аз ще се върна, както и много други млади българи, за които еднопосочният билет към България не е просто мечта! Тъжно е да знаеш обаче колко много българи, живеещи у дома, просто са забравили за България, за героите, за техния живот, за тяхната борба, за това, в което са вярвали. А ако се „сещаме“ за Ботев, Левски, Каравелов само по празниците, то определено сме забравили смисъла на това, което са вършили. Това са били обикновени хора като теб и мен, но изпълнени с вяра и силен дух; хора, които са успели да надскочат страховете си, хора, които са си представяли какъв край може да ги очаква, но въпреки всичко… Да, въпреки всичко са продължили, въпреки всичко са се борили, въпреки всичко са поставили общото благо над страховете си.

Постигнатото от националните ни герои не трябва да ни кара да живеем в историята. Тя е точно това – история! Ако обаче извлечем поука от начина, по който са изживели живота си, ще създадем нашето бъдеще и това ще е историята, с която ще се гордеят нашите деца. Безсмислено е да чакаме днешния Ботев или Левски. Няма да дойдат, но за това пък винаги ще са част от нас. Днешният ден не трябва да ни кара да мразим хора, държави и етноси.. Онова време е свършило, сега всичко е различно. И ако днес, из между всичко, което се случва в Родината и не зависимо къде се намираме, успеем да намерим малко смелост, малко вяра, малко български дух, то ще сме намерили част от Ботев и Левски в нас! Ще сме същите обикновени хора, които ще са способни да извършат велики дела. Тогава ще можем да кажем, че българите са онези хора, които осъзнаха, че съдбата им е в техните ръце, че това са младите, които се върнаха у дома, това са хората, които рамо до рамо извървяха трудния път и изградиха онази държава, за която мечтаеше Апостола.

Ето това е за мен 3-ти март. Мост между историята и настоящето. Ден, който ми напомня, че вярата може да надделее страха, че общото благо е по – силно от различията ни, че да се бориш за бъдещето си заслужава. Ден, който ми напомня, че миналото е минало и там ще си остане. Левски и Ботев ги няма, но ни има теб, мен и техният пример за патриотизъм. Сега е наш ред! От нас зависи!

Честит 3 – ти март!

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.