Трети март – мост между историята и настоящето
Автор : Мартин Павлов (http://mrpavlov.blog.bg)
Спомням си времето, когато живеех в България. Звучи толкова странно, толкова отдавна. Обръщам се назад и се сещам, че въпреки ниския стандарт, въпреки проблемите, дни като днешния ни обединяваха. Спомням си времето, когато думата “патриот” беше синоним на уважение, вяра, борбеност, силен дух. Да, точно това означаваше за мен, докато една шепа хора не решиха да я опетнят, а ние да им позволим. Във времето, в което много хора вече асоциират патриотизма с викове, с омраза към определени държави или етноси, аз си мисля за нашата история. Мисля си за времето, когато нашият народ е осъзнавал, че държи съдбата си в собствените си ръце, когато отговорността и честта са били на първо място; времето, когато минималната заплата не е била от значение, тогава когато Терминал 2 не е съществувал.
Странно, нали? От моята позиция да говоря за Т2.. Но аз ще се върна, както и много други млади българи, за които еднопосочният билет към България не е просто мечта! Тъжно е да знаеш обаче колко много българи, живеещи у дома, просто са забравили за България, за героите, за техния живот, за тяхната борба, за това, в което са вярвали. А ако се „сещаме“ за Ботев, Левски, Каравелов само по празниците, то определено сме забравили смисъла на това, което са вършили. Това са били обикновени хора като теб и мен, но изпълнени с вяра и силен дух; хора, които са успели да надскочат страховете си, хора, които са си представяли какъв край може да ги очаква, но въпреки всичко… Да, въпреки всичко са продължили, въпреки всичко са се борили, въпреки всичко са поставили общото благо над страховете си.
Постигнатото от националните ни герои не трябва да ни кара да живеем в историята. Тя е точно това – история! Ако обаче извлечем поука от начина, по който са изживели живота си, ще създадем нашето бъдеще и това ще е историята, с която ще се гордеят нашите деца. Безсмислено е да чакаме днешния Ботев или Левски. Няма да дойдат, но за това пък винаги ще са част от нас. Днешният ден не трябва да ни кара да мразим хора, държави и етноси.. Онова време е свършило, сега всичко е различно. И ако днес, из между всичко, което се случва в Родината и не зависимо къде се намираме, успеем да намерим малко смелост, малко вяра, малко български дух, то ще сме намерили част от Ботев и Левски в нас! Ще сме същите обикновени хора, които ще са способни да извършат велики дела. Тогава ще можем да кажем, че българите са онези хора, които осъзнаха, че съдбата им е в техните ръце, че това са младите, които се върнаха у дома, това са хората, които рамо до рамо извървяха трудния път и изградиха онази държава, за която мечтаеше Апостола.
Ето това е за мен 3-ти март. Мост между историята и настоящето. Ден, който ми напомня, че вярата може да надделее страха, че общото благо е по – силно от различията ни, че да се бориш за бъдещето си заслужава. Ден, който ми напомня, че миналото е минало и там ще си остане. Левски и Ботев ги няма, но ни има теб, мен и техният пример за патриотизъм. Сега е наш ред! От нас зависи!
Честит 3 – ти март!
