Трети март – мост между историята и настоящето

| от |

Автор : Мартин Павлов (http://mrpavlov.blog.bg)

Спомням си времето, когато живеех в България. Звучи толкова странно, толкова отдавна.  Обръщам се назад и се сещам, че въпреки ниския стандарт, въпреки проблемите, дни като днешния ни обединяваха. Спомням си времето, когато думата “патриот” беше синоним на уважение, вяра, борбеност, силен дух. Да, точно това означаваше за мен, докато една шепа хора не решиха да я опетнят, а ние да им позволим. Във времето, в което много хора вече асоциират патриотизма с викове, с омраза към определени държави или етноси, аз си мисля за нашата история. Мисля си за времето, когато нашият народ е осъзнавал, че държи съдбата си в собствените си ръце, когато отговорността и честта са били на първо място; времето, когато минималната заплата не е била от значение, тогава когато Терминал 2 не е съществувал.

3mart

Странно, нали? От моята позиция да говоря за Т2.. Но аз ще се върна, както и много други млади българи, за които еднопосочният билет към България не е просто мечта! Тъжно е да знаеш обаче колко много българи, живеещи у дома, просто са забравили за България, за героите, за техния живот, за тяхната борба, за това, в което са вярвали. А ако се „сещаме“ за Ботев, Левски, Каравелов само по празниците, то определено сме забравили смисъла на това, което са вършили. Това са били обикновени хора като теб и мен, но изпълнени с вяра и силен дух; хора, които са успели да надскочат страховете си, хора, които са си представяли какъв край може да ги очаква, но въпреки всичко… Да, въпреки всичко са продължили, въпреки всичко са се борили, въпреки всичко са поставили общото благо над страховете си.

Постигнатото от националните ни герои не трябва да ни кара да живеем в историята. Тя е точно това – история! Ако обаче извлечем поука от начина, по който са изживели живота си, ще създадем нашето бъдеще и това ще е историята, с която ще се гордеят нашите деца. Безсмислено е да чакаме днешния Ботев или Левски. Няма да дойдат, но за това пък винаги ще са част от нас. Днешният ден не трябва да ни кара да мразим хора, държави и етноси.. Онова време е свършило, сега всичко е различно. И ако днес, из между всичко, което се случва в Родината и не зависимо къде се намираме, успеем да намерим малко смелост, малко вяра, малко български дух, то ще сме намерили част от Ботев и Левски в нас! Ще сме същите обикновени хора, които ще са способни да извършат велики дела. Тогава ще можем да кажем, че българите са онези хора, които осъзнаха, че съдбата им е в техните ръце, че това са младите, които се върнаха у дома, това са хората, които рамо до рамо извървяха трудния път и изградиха онази държава, за която мечтаеше Апостола.

Ето това е за мен 3-ти март. Мост между историята и настоящето. Ден, който ми напомня, че вярата може да надделее страха, че общото благо е по – силно от различията ни, че да се бориш за бъдещето си заслужава. Ден, който ми напомня, че миналото е минало и там ще си остане. Левски и Ботев ги няма, но ни има теб, мен и техният пример за патриотизъм. Сега е наш ред! От нас зависи!

Честит 3 – ти март!

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”