Транс-сибирското ми пътешествие показва защо Китай засрамва Русия

| от | |

Току-що се завърнах от мега пътуване с влак, започващо в Москва, преминавайки по транс-сибирската железопътна линия, минаващо през Монголия и завършващо в Пекин. Освен че се наслаждавах на извънредно красивата природа размишлявах над най-съществените икономически въпроси, пише Роджър Бутъл за британския Telegraph

За първи път бях в Москва преди 40 години, а в Пекин преди 30. Главата ми бе пълна със сравнения и предположения. През 1974 година, когато посетих Москва в разгара на Студената война градът бе изключително мрачен. Бях отседнал в ужасен съветски хотел и постоянно имах чувството, че ме преследваха от КГБ (което най-вероятно си е било така). Къде имаше право да пазарува човек зависеше от статуса му: чужденец, член на партията, или простосмъртен.

Не че имаше за какво да си похарчиш парите. Единственото нещо, което си заслужаваше да си купиш бяха кожените шапки, една от които пазя до ден днешен. Тогава даже захарта не се разпадаше в кафето – трябваше многократно да мачкаш кубчето с лъжичката за да се счупи. В интерес на истината все още пазя и едно такова кубче, все още не разтворило се.

При следващото ми посещение след 15 години Съветският съюз тамън бе на път да направи това, което бе непосилно за захарта. Хотелът ми отново бе бедствена зона, в която последният етаж бе отделен за шпиони и тяхното оборудване.

Moscow_2444972b

Днес Москва е коренно различен град – безочлив, задръстен, изтънчен и посветен на разточителното потребление: пълен с интелигентни момичета, интелигентни коли, ресторанти и смартфони, всички на умопомрачителни цени.

При положение че Москва представлява квинтесенцията на необузданият капитализъм, меко казано не бях подготвен за сибирските градове. Там все едно времето бе спряло. В един град в района бяхме представени пред местната атракция – най-големия бюст на Сталин в света. Интересно е, че никъде другаде не видяхме статуи на Сталин, освен в Монголия, където търговците продаваха трио от бюстове на “значими” световни лидери – Чингис Хан, Сталин и Хитлер

Едното благоприятно наследство от сталиново време в Русия са жилищните блокове, до ден днешен познати като “Сталински апартаменти”. Те изглеждаха добре построени, за разлика от Хрушчовите. Дали падането на строителните стандарти бе така навсякъде по света, или само тук? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, бе очевидно че в много части на страната се виждаха малки отенъци на московкото богатство.

При потеглянето ни от Сибир се замислих че не само липсата на пространство е проблем в една държава. Свръхизобилието също може да се превърне в такъв. Макар и Сибир да притежава огромно природно богатство района страда от размера си.

Пристигането в Китай като че ли обаче ме убеди в обратното. Преди 30 години двете неща, които ми направиха впечатление в Пекин бяха зелето и велосипедите. По улиците имаше огромни купища със зеле, самите пътища бяха претъпкани от колоездачи в сиви и кафяви Мао униформи. Днес и двете неща отсъстват.

trans-siberian-railroad-2

Освен от суматохата, бях впечатлен от качеството на строителството и привидното благоденствие на народа. Като се има предвид, че Китай все още е бедна страна, явно в някои райони хората се невероятно бедни, тъй като в Пекин качеството на живот е добро.

Интересното в случая е, че Китай не разполага с особено богатство от към природни ресурси – по-голямата част от територията и е пустиня. Скока на БВП на Китай се дължи изключително и само на урбанизацията.

Все още както преди 30 години на улицата гъмжи от униформени – полицаи, войници и какви ли още не служители. Незнайно защо на границата граничните снимат всеки, който влиза на територията.

Трудно е да не се впечатли човек от постигнатото в Китай – особено в сравнение с Русия. Средностатистическият руснак все още живее по-добре от китаеца, но докато приходите на руснаците са се удвоили от 1990, тези на китайците са скочили десетократно. Напускайки страната се замислих дали това се дължи на липсата на комунистическият режим или именно на продължаването му.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.