Транс-сибирското ми пътешествие показва защо Китай засрамва Русия

| от | |

Току-що се завърнах от мега пътуване с влак, започващо в Москва, преминавайки по транс-сибирската железопътна линия, минаващо през Монголия и завършващо в Пекин. Освен че се наслаждавах на извънредно красивата природа размишлявах над най-съществените икономически въпроси, пише Роджър Бутъл за британския Telegraph

За първи път бях в Москва преди 40 години, а в Пекин преди 30. Главата ми бе пълна със сравнения и предположения. През 1974 година, когато посетих Москва в разгара на Студената война градът бе изключително мрачен. Бях отседнал в ужасен съветски хотел и постоянно имах чувството, че ме преследваха от КГБ (което най-вероятно си е било така). Къде имаше право да пазарува човек зависеше от статуса му: чужденец, член на партията, или простосмъртен.

Не че имаше за какво да си похарчиш парите. Единственото нещо, което си заслужаваше да си купиш бяха кожените шапки, една от които пазя до ден днешен. Тогава даже захарта не се разпадаше в кафето – трябваше многократно да мачкаш кубчето с лъжичката за да се счупи. В интерес на истината все още пазя и едно такова кубче, все още не разтворило се.

При следващото ми посещение след 15 години Съветският съюз тамън бе на път да направи това, което бе непосилно за захарта. Хотелът ми отново бе бедствена зона, в която последният етаж бе отделен за шпиони и тяхното оборудване.

Moscow_2444972b

Днес Москва е коренно различен град – безочлив, задръстен, изтънчен и посветен на разточителното потребление: пълен с интелигентни момичета, интелигентни коли, ресторанти и смартфони, всички на умопомрачителни цени.

При положение че Москва представлява квинтесенцията на необузданият капитализъм, меко казано не бях подготвен за сибирските градове. Там все едно времето бе спряло. В един град в района бяхме представени пред местната атракция – най-големия бюст на Сталин в света. Интересно е, че никъде другаде не видяхме статуи на Сталин, освен в Монголия, където търговците продаваха трио от бюстове на “значими” световни лидери – Чингис Хан, Сталин и Хитлер

Едното благоприятно наследство от сталиново време в Русия са жилищните блокове, до ден днешен познати като “Сталински апартаменти”. Те изглеждаха добре построени, за разлика от Хрушчовите. Дали падането на строителните стандарти бе така навсякъде по света, или само тук? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, бе очевидно че в много части на страната се виждаха малки отенъци на московкото богатство.

При потеглянето ни от Сибир се замислих че не само липсата на пространство е проблем в една държава. Свръхизобилието също може да се превърне в такъв. Макар и Сибир да притежава огромно природно богатство района страда от размера си.

Пристигането в Китай като че ли обаче ме убеди в обратното. Преди 30 години двете неща, които ми направиха впечатление в Пекин бяха зелето и велосипедите. По улиците имаше огромни купища със зеле, самите пътища бяха претъпкани от колоездачи в сиви и кафяви Мао униформи. Днес и двете неща отсъстват.

trans-siberian-railroad-2

Освен от суматохата, бях впечатлен от качеството на строителството и привидното благоденствие на народа. Като се има предвид, че Китай все още е бедна страна, явно в някои райони хората се невероятно бедни, тъй като в Пекин качеството на живот е добро.

Интересното в случая е, че Китай не разполага с особено богатство от към природни ресурси – по-голямата част от територията и е пустиня. Скока на БВП на Китай се дължи изключително и само на урбанизацията.

Все още както преди 30 години на улицата гъмжи от униформени – полицаи, войници и какви ли още не служители. Незнайно защо на границата граничните снимат всеки, който влиза на територията.

Трудно е да не се впечатли човек от постигнатото в Китай – особено в сравнение с Русия. Средностатистическият руснак все още живее по-добре от китаеца, но докато приходите на руснаците са се удвоили от 1990, тези на китайците са скочили десетократно. Напускайки страната се замислих дали това се дължи на липсата на комунистическият режим или именно на продължаването му.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.