Транс-сибирското ми пътешествие показва защо Китай засрамва Русия

| от | |

Току-що се завърнах от мега пътуване с влак, започващо в Москва, преминавайки по транс-сибирската железопътна линия, минаващо през Монголия и завършващо в Пекин. Освен че се наслаждавах на извънредно красивата природа размишлявах над най-съществените икономически въпроси, пише Роджър Бутъл за британския Telegraph

За първи път бях в Москва преди 40 години, а в Пекин преди 30. Главата ми бе пълна със сравнения и предположения. През 1974 година, когато посетих Москва в разгара на Студената война градът бе изключително мрачен. Бях отседнал в ужасен съветски хотел и постоянно имах чувството, че ме преследваха от КГБ (което най-вероятно си е било така). Къде имаше право да пазарува човек зависеше от статуса му: чужденец, член на партията, или простосмъртен.

Не че имаше за какво да си похарчиш парите. Единственото нещо, което си заслужаваше да си купиш бяха кожените шапки, една от които пазя до ден днешен. Тогава даже захарта не се разпадаше в кафето – трябваше многократно да мачкаш кубчето с лъжичката за да се счупи. В интерес на истината все още пазя и едно такова кубче, все още не разтворило се.

При следващото ми посещение след 15 години Съветският съюз тамън бе на път да направи това, което бе непосилно за захарта. Хотелът ми отново бе бедствена зона, в която последният етаж бе отделен за шпиони и тяхното оборудване.

Moscow_2444972b

Днес Москва е коренно различен град – безочлив, задръстен, изтънчен и посветен на разточителното потребление: пълен с интелигентни момичета, интелигентни коли, ресторанти и смартфони, всички на умопомрачителни цени.

При положение че Москва представлява квинтесенцията на необузданият капитализъм, меко казано не бях подготвен за сибирските градове. Там все едно времето бе спряло. В един град в района бяхме представени пред местната атракция – най-големия бюст на Сталин в света. Интересно е, че никъде другаде не видяхме статуи на Сталин, освен в Монголия, където търговците продаваха трио от бюстове на “значими” световни лидери – Чингис Хан, Сталин и Хитлер

Едното благоприятно наследство от сталиново време в Русия са жилищните блокове, до ден днешен познати като “Сталински апартаменти”. Те изглеждаха добре построени, за разлика от Хрушчовите. Дали падането на строителните стандарти бе така навсякъде по света, или само тук? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, бе очевидно че в много части на страната се виждаха малки отенъци на московкото богатство.

При потеглянето ни от Сибир се замислих че не само липсата на пространство е проблем в една държава. Свръхизобилието също може да се превърне в такъв. Макар и Сибир да притежава огромно природно богатство района страда от размера си.

Пристигането в Китай като че ли обаче ме убеди в обратното. Преди 30 години двете неща, които ми направиха впечатление в Пекин бяха зелето и велосипедите. По улиците имаше огромни купища със зеле, самите пътища бяха претъпкани от колоездачи в сиви и кафяви Мао униформи. Днес и двете неща отсъстват.

trans-siberian-railroad-2

Освен от суматохата, бях впечатлен от качеството на строителството и привидното благоденствие на народа. Като се има предвид, че Китай все още е бедна страна, явно в някои райони хората се невероятно бедни, тъй като в Пекин качеството на живот е добро.

Интересното в случая е, че Китай не разполага с особено богатство от към природни ресурси – по-голямата част от територията и е пустиня. Скока на БВП на Китай се дължи изключително и само на урбанизацията.

Все още както преди 30 години на улицата гъмжи от униформени – полицаи, войници и какви ли още не служители. Незнайно защо на границата граничните снимат всеки, който влиза на територията.

Трудно е да не се впечатли човек от постигнатото в Китай – особено в сравнение с Русия. Средностатистическият руснак все още живее по-добре от китаеца, но докато приходите на руснаците са се удвоили от 1990, тези на китайците са скочили десетократно. Напускайки страната се замислих дали това се дължи на липсата на комунистическият режим или именно на продължаването му.

 
 

Меденият месец на Пипа Мидълтън ще е на острова, принадлежал на Марлон Брандо

| от chronicle.bg, по БТА |

Пипа Мидълтън и съпругът и Джеймс Матюс избраха за сватбеното си пътешествие остров Тетиароа във Френска Полинезия, съобщи в. „Мейл он сънди“.

Двамата ще пристигнат там утре. След като бъдат посрещнати със серенада от полинезийци с цветни гирлянди, те ще се усамотят в самостоятелна вила за седмица.

Остров Тетиароа принадлежеше на Марлон Брандо, който го купува през 1966 г. за 15 000 британски лири. След смъртта му през 2004 г. е превърнат в луксозния екокурорт „Брандо“. Цените на нощувките там започват от 3000 лири.

Курортът се състои от 35 усамотени вили с външна баня, басейн, люлеещи се столове. Охлаждащите системи са с морска вода, а елекричеството – от слънчеви панели.

В курорта от няколко седмици е и бившият американски президент Барак Обама, за да пише мемоарите си.

Младоженците празнуваха до малките часове на деня днес с гостите си в имението на семейство Мидълтън. Както се очакваше, на приема принц Хари доведе приятелката си актрисата Меган Маркъл. Двамата пристигнаха точно навреме, за да видят прелитащия самолет „Спитфайър“ от времето на втората световна война.

Гостите на приема бяха около триста – два пъти повече, отколкото на сватбената церемония. Разходите за сватбения ден са били около 700 000 британски лири.

Тъй като Пипа Мидълтън е сестра на съпругата на принц Уилям – Катрин, двамата присъстваха на сватбата й заедно с децата си принц Джордж и принцеса Шарлот, които бяха шафери. Сред гостите беше и принцеса Юджини, която направи впечатление с елегантната си тъмносиня рокля на Пол Ка.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.