Традициите в английския фубол

| от |

Дали традициите са все още това, което са или сме свидетели на промяна дори там, където си мислим, че всичко ще си е по старому?

2

Много неща в съвременния английски футбол не са същите като в доброто старо време отпреди 15г. да речем. Като започнем от начина на игра, минем през играчите и стигнем до собствениците на отборите. Магията в Англия все още е там, но измеренията вече са съвсем други.

Какво имам предвид?

Всички си спомнят или поне малко по-зрелите привърженици на английския футбол, че в края на 80-те и началото на 90-те години играта беше съвсем различна сравнена с 21-и век. И по точно, тогава се играеше типичния футбол риташ и гониш, повечето играчи бяха британци, атмосферата беше вряща и феновете се биеха кой където свари. Точно поради тази причина се случиха няколко инцидента, при които УЕФА забрани на британските отбори да играят в Европа и оттам тръгна всичко, прмяната беше факт.

Времето, през което Англия забрави за мачовете на Континента беше ключово в много отношения. Това беше и времето на Желязната Лейди – тогава, когато започнаха промените по отношение на футболните хулигани. Направиха се много неща с крути мерки и резултатие не закъсняха. Англичаните спряха да се бият извън стадионите, укротиха се крайните фракции и футболните фенове вече бяха на няколко метра от играчите по време на срещите, като това допринесе за по-приятна и вълнуваща атмосфера.

Самите отбори станаха по-жадни за европейски футбол и с това започнаха да се привличат лека полека чужди треньори и играчи. В края на 90-те имаше вече повече техника на стадионите и английското първенство започна да става много по-зрелищно, атрактивно и завързано.

1

Дори намалиха броя на отборите в първите две нива, където имаше прекалено много мачове през годината. Така в началото на този век играта се промени съществено за десетина години, но все още запазваше английския си облик и традиции. Все още имаше достатъчно британски играчи и треньори и преливането ставаше не толкова болезнено. С течение на времето обаче нещата започваха да придобиват леко плашещи за англичаните размери.
Британците и още повече англичаните намаляваха като количество и дори като качество за сметка на играчи и тренььори от Европа, които налагаха своите идеи и начин на игра. В момента се стигна дотам, че във водещите отбори има по едва един двама играчи от Острова, а в някои случаи дори няма нито един. Това е пагубно от гледна точка и на националния отбор, защото няма играчи, които да захранват с качество, след като не играят в топ отборите.
1
Причините за това, разбира се са няколко и са комплексни. От една страна Англия имаше нужда от европейските играчи и треньори, които да вкарат живец в леко скучния английски стил на играта. От друга страна самия футбол стана изключително зависим от телевизията, която се разпорежда кога да се играе даден мач. Същевременно генерира повече приходи от реклами, гледаемост, стадионите се пълнят и това носи допълнително приходи за всички. Изведнъж се стигна дотам, че за да оцелеят отборите почнаха да се купуват от чуждестранни собственици, главно азиатски, които в повечето случаи не разбират и нехаят много за играта, както и за традициите в английския елит.
По настоящем близо половината Лига е притежание на чуждестранни собственици, като някои от тях започнаха вече със странните си разбирания и форма на управление. Разбира се, доста отбори се спасиха от фалит, построиха си нови стадиони и се утвърдиха в елита. Но все повече отбори традиционни за Англия започват да фалират и са на ръба на оцеляването като Лийдс, Ковънтри, Портсмут, Шефилд и т.н.
1
Това в никакъв случай не е добре за английксия футбол, който има нужда от своите традиции и присъствие в елита. Новите собственици наляха милиарди в някои отбори и ги утвърдиха в челото на класирането от няколко години, като спомогнаха за спасяването на клуба и не само.
Но някои други почнаха да си правят каквото искат: Кардиф Сити си смениха емблемата на отбора, както и цвета на фланелките от син на червен. Както и да го погледнеш си е доста странно и лично за мен недопустимо, но явно това е рецептата за оцеляване в случая. Друг отбор Хъл Сити е изпавен пред угрозата да си смени името на Хъл Тайгърс, като все пак прозвището им е „тигрите“. Но феновете на отбора далеч не са съгласни с арабския собственик на тима, който мисли да се оттегли, ако не стане неговото.
Докъде ще стигнат претенциите на чуждестранните пришълци предстои да разберем. Но едно е сигурно: промените в традициите в английския футбол са налице.
Станислав Рангелов
 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Новият проект на Opera надниква в бъдещето на браузърите

| от chronicle.bg |

Opera започва нова концепция за браузър, наречена Neon, която позволява на потребителите да надникнат в бъдещето на софтуерите за ползване на интернет.

Както ще видите във видеото по-долу, Opera реално са превърнали браузъра в нещо като работен плот, точно като този на компютрите. На плота ще видите раздели, клавиши за достъп до различни услуги, контролна лента т.н.

Neon все още е тестов софтуер, но вече се предлага за MacOS и Windows потребители. На този етап не е ясно дали той ще може да замени стандартния браузър на Opera.

А сега вижте видеото, от което ще ви стане по-ясно за какво говорим:

Източник: Techrunch

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.