Традициите в английския фубол

| от |

Дали традициите са все още това, което са или сме свидетели на промяна дори там, където си мислим, че всичко ще си е по старому?

2

Много неща в съвременния английски футбол не са същите като в доброто старо време отпреди 15г. да речем. Като започнем от начина на игра, минем през играчите и стигнем до собствениците на отборите. Магията в Англия все още е там, но измеренията вече са съвсем други.

Какво имам предвид?

Всички си спомнят или поне малко по-зрелите привърженици на английския футбол, че в края на 80-те и началото на 90-те години играта беше съвсем различна сравнена с 21-и век. И по точно, тогава се играеше типичния футбол риташ и гониш, повечето играчи бяха британци, атмосферата беше вряща и феновете се биеха кой където свари. Точно поради тази причина се случиха няколко инцидента, при които УЕФА забрани на британските отбори да играят в Европа и оттам тръгна всичко, прмяната беше факт.

Времето, през което Англия забрави за мачовете на Континента беше ключово в много отношения. Това беше и времето на Желязната Лейди – тогава, когато започнаха промените по отношение на футболните хулигани. Направиха се много неща с крути мерки и резултатие не закъсняха. Англичаните спряха да се бият извън стадионите, укротиха се крайните фракции и футболните фенове вече бяха на няколко метра от играчите по време на срещите, като това допринесе за по-приятна и вълнуваща атмосфера.

Самите отбори станаха по-жадни за европейски футбол и с това започнаха да се привличат лека полека чужди треньори и играчи. В края на 90-те имаше вече повече техника на стадионите и английското първенство започна да става много по-зрелищно, атрактивно и завързано.

1

Дори намалиха броя на отборите в първите две нива, където имаше прекалено много мачове през годината. Така в началото на този век играта се промени съществено за десетина години, но все още запазваше английския си облик и традиции. Все още имаше достатъчно британски играчи и треньори и преливането ставаше не толкова болезнено. С течение на времето обаче нещата започваха да придобиват леко плашещи за англичаните размери.
Британците и още повече англичаните намаляваха като количество и дори като качество за сметка на играчи и тренььори от Европа, които налагаха своите идеи и начин на игра. В момента се стигна дотам, че във водещите отбори има по едва един двама играчи от Острова, а в някои случаи дори няма нито един. Това е пагубно от гледна точка и на националния отбор, защото няма играчи, които да захранват с качество, след като не играят в топ отборите.
1
Причините за това, разбира се са няколко и са комплексни. От една страна Англия имаше нужда от европейските играчи и треньори, които да вкарат живец в леко скучния английски стил на играта. От друга страна самия футбол стана изключително зависим от телевизията, която се разпорежда кога да се играе даден мач. Същевременно генерира повече приходи от реклами, гледаемост, стадионите се пълнят и това носи допълнително приходи за всички. Изведнъж се стигна дотам, че за да оцелеят отборите почнаха да се купуват от чуждестранни собственици, главно азиатски, които в повечето случаи не разбират и нехаят много за играта, както и за традициите в английския елит.
По настоящем близо половината Лига е притежание на чуждестранни собственици, като някои от тях започнаха вече със странните си разбирания и форма на управление. Разбира се, доста отбори се спасиха от фалит, построиха си нови стадиони и се утвърдиха в елита. Но все повече отбори традиционни за Англия започват да фалират и са на ръба на оцеляването като Лийдс, Ковънтри, Портсмут, Шефилд и т.н.
1
Това в никакъв случай не е добре за английксия футбол, който има нужда от своите традиции и присъствие в елита. Новите собственици наляха милиарди в някои отбори и ги утвърдиха в челото на класирането от няколко години, като спомогнаха за спасяването на клуба и не само.
Но някои други почнаха да си правят каквото искат: Кардиф Сити си смениха емблемата на отбора, както и цвета на фланелките от син на червен. Както и да го погледнеш си е доста странно и лично за мен недопустимо, но явно това е рецептата за оцеляване в случая. Друг отбор Хъл Сити е изпавен пред угрозата да си смени името на Хъл Тайгърс, като все пак прозвището им е „тигрите“. Но феновете на отбора далеч не са съгласни с арабския собственик на тима, който мисли да се оттегли, ако не стане неговото.
Докъде ще стигнат претенциите на чуждестранните пришълци предстои да разберем. Но едно е сигурно: промените в традициите в английския футбол са налице.
Станислав Рангелов
 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…