Традициите в английския фубол

| от |

Дали традициите са все още това, което са или сме свидетели на промяна дори там, където си мислим, че всичко ще си е по старому?

2

Много неща в съвременния английски футбол не са същите като в доброто старо време отпреди 15г. да речем. Като започнем от начина на игра, минем през играчите и стигнем до собствениците на отборите. Магията в Англия все още е там, но измеренията вече са съвсем други.

Какво имам предвид?

Всички си спомнят или поне малко по-зрелите привърженици на английския футбол, че в края на 80-те и началото на 90-те години играта беше съвсем различна сравнена с 21-и век. И по точно, тогава се играеше типичния футбол риташ и гониш, повечето играчи бяха британци, атмосферата беше вряща и феновете се биеха кой където свари. Точно поради тази причина се случиха няколко инцидента, при които УЕФА забрани на британските отбори да играят в Европа и оттам тръгна всичко, прмяната беше факт.

Времето, през което Англия забрави за мачовете на Континента беше ключово в много отношения. Това беше и времето на Желязната Лейди – тогава, когато започнаха промените по отношение на футболните хулигани. Направиха се много неща с крути мерки и резултатие не закъсняха. Англичаните спряха да се бият извън стадионите, укротиха се крайните фракции и футболните фенове вече бяха на няколко метра от играчите по време на срещите, като това допринесе за по-приятна и вълнуваща атмосфера.

Самите отбори станаха по-жадни за европейски футбол и с това започнаха да се привличат лека полека чужди треньори и играчи. В края на 90-те имаше вече повече техника на стадионите и английското първенство започна да става много по-зрелищно, атрактивно и завързано.

1

Дори намалиха броя на отборите в първите две нива, където имаше прекалено много мачове през годината. Така в началото на този век играта се промени съществено за десетина години, но все още запазваше английския си облик и традиции. Все още имаше достатъчно британски играчи и треньори и преливането ставаше не толкова болезнено. С течение на времето обаче нещата започваха да придобиват леко плашещи за англичаните размери.
Британците и още повече англичаните намаляваха като количество и дори като качество за сметка на играчи и тренььори от Европа, които налагаха своите идеи и начин на игра. В момента се стигна дотам, че във водещите отбори има по едва един двама играчи от Острова, а в някои случаи дори няма нито един. Това е пагубно от гледна точка и на националния отбор, защото няма играчи, които да захранват с качество, след като не играят в топ отборите.
1
Причините за това, разбира се са няколко и са комплексни. От една страна Англия имаше нужда от европейските играчи и треньори, които да вкарат живец в леко скучния английски стил на играта. От друга страна самия футбол стана изключително зависим от телевизията, която се разпорежда кога да се играе даден мач. Същевременно генерира повече приходи от реклами, гледаемост, стадионите се пълнят и това носи допълнително приходи за всички. Изведнъж се стигна дотам, че за да оцелеят отборите почнаха да се купуват от чуждестранни собственици, главно азиатски, които в повечето случаи не разбират и нехаят много за играта, както и за традициите в английския елит.
По настоящем близо половината Лига е притежание на чуждестранни собственици, като някои от тях започнаха вече със странните си разбирания и форма на управление. Разбира се, доста отбори се спасиха от фалит, построиха си нови стадиони и се утвърдиха в елита. Но все повече отбори традиционни за Англия започват да фалират и са на ръба на оцеляването като Лийдс, Ковънтри, Портсмут, Шефилд и т.н.
1
Това в никакъв случай не е добре за английксия футбол, който има нужда от своите традиции и присъствие в елита. Новите собственици наляха милиарди в някои отбори и ги утвърдиха в челото на класирането от няколко години, като спомогнаха за спасяването на клуба и не само.
Но някои други почнаха да си правят каквото искат: Кардиф Сити си смениха емблемата на отбора, както и цвета на фланелките от син на червен. Както и да го погледнеш си е доста странно и лично за мен недопустимо, но явно това е рецептата за оцеляване в случая. Друг отбор Хъл Сити е изпавен пред угрозата да си смени името на Хъл Тайгърс, като все пак прозвището им е „тигрите“. Но феновете на отбора далеч не са съгласни с арабския собственик на тима, който мисли да се оттегли, ако не стане неговото.
Докъде ще стигнат претенциите на чуждестранните пришълци предстои да разберем. Но едно е сигурно: промените в традициите в английския футбол са налице.
Станислав Рангелов
 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той