Дай да ти щипна бузката, бабе

| от Цвети Иванова, Кристина Димитрова |

„Дай да ти щипна големите бузки” е възгласът, който ми е оставил детска травма и сега изтръпвам, когато чуя някой да се насочва заплашително с тези думи към моето дете. Наред с грубоватите роднински ласки и гъделичкането имаше нещо по-страшно в семейните събирания. Това бяха странните и дори неразбираеми за един юноша бледен традиции и порядки.

За да не остава грешно впечатление –обичах спазването на традициите в семейството ми по собствен начин, като се придържах към обичаите. И сега, когато дядо ми и баба ми Ви са покойници, ми липсват някои закономерности, които отпаднаха по естествен път. Една от първите бе настояването яйцето, което си си избрал на Великден да си го изядеш напълно сам, и то цялото.

Веднага се сещам за този свиден детски спомен – Заговезни е, трябва да искам прошка от възрастните. Все още не разбирам какво трябва да ми се прощава и защо аз на тях, а не те на мен. В крайна сметка смотолевям едно измъчено „Прости ми“, което оставя вкуса на унижението. Следва трактат с лекция пред близки и далечни роднини за всичките ми прегрешения, които са обсъдени до най-интимните детайли, и чак тогава получавам заветното „Простено да ти е”.

След традиционните роднински закачки, в които освен жлъч може да се открие и солидна доза чар, се настаняваме на масата. Майка ми намръщено гледа дали баба ми е измила вилиците добре, сестра ми отваря купичката със сол и намира вътре ченето на дядо ми, а от старото Сони кънти празничната обедна програма на Канал 1, заглушавайки всичко, с изключение на сърбането на баба ми. И идва ред на най-страшното за мен – ламкането.

Този традиционен процес, известен със своята ексцентричност и съмнителна хигиенна устойчивост, и до днес минава пред очите ми като на лента в забавен каданс. Обеленото варено яйце е закачено на конец за полилея и стремително се носи към носа ми. Баба ми Виолета широко отваря уста и една лига се лепва на яйцето, на този етап облизано от цялата рода. Още миг и ще ме прасне през устата, но годините ламкане са ме научили и точно преди сюблимния момент ловко се отдръпвам и опасността преминава към следващия ламкащ. Същата процедура повтаряме и с парче халва, което задължително чупи поне по един зъб на фамилия, но тъй като баба ми Ви е зъболекар, не се отказваме. Накрая изгаряме конеца, наречен за всеки поотделно. Ако се вдигне хубав пламък – човекът ще е жив и здрав поне до следващата година по това време. Една година конецът на дядо ми не се разгоря и няколко месеца преди идния Заговезни той почина. Разбира се, е било случайност, но го помня.

И все пак смятам, че някои традиции, макар и стожери във времето, би следвало да бъдат адаптирани към него. Други пък – преустановени.

Голяма част от спазването на тези традиции не винаги оставя приятно усещане, напротив. Стига се до драстично навлизане в личното пространство, а понякога и до семейни скандали, след които роднините не се чуват с години. Такъв е случаят с кръщаването на бебетата. Бабите и дядовците очакват с трепет правнучето да носи тяхното име или поне първата им буква. Не дай си Боже проявиш малко креативност, не се знае как ще приключи всичко. Преживях скандал за името на дъщеря ми докато бях в осмия месец, като се стигна до ред сълзи и ред сополи, два месеца мълчание и накрая всички преклониха глава (все пак)пред избора на майката и на бащата.

Лошите традиции се разпростират в цяла палитра от жестокост, през досада, хигиенна и здравна неадекватност та чак до драстично навлизане в личното пространство. Последното се вижда от добрия стар ритуал за бебешката погача. На 40-тия ден от раждането на бебе, да се събират жени-орисници. За тях обаче има изисквания, различни от в приказките. Дамите не трябва да са омъжени, да не са в месечен цикъл и да имат двама живи родители. Само тогава те могат да чупят питката над главата на нищо нерабиращото бебе. Дотук добре, регламентът може да се преглътне – освен тази част, която някои семейства все още практикуват като ритуал – орисници плюят в устата на бебето, за да има здрав имунитет.

Стигаме и до насилственото изискване към младите снахи и зетове да наричат свекъра и свекървата „майка” и „татко”. Отказът да се подчиниш води до години злостни намеци, хапливи забележки и дори игнориране от страна на настоятелните баби и дядовци. В крайна сметка „добрите” снахи винаги се примиряват и някак изпускат през зъби думичките, в които едва ли влагат или някога ще вложат същия смисъл като в обръщението към собствените си родители. Имам една майка и един баща и само към тях се обръщам по този начин, което не означава, че не обичам родителите на мъжа ми.

Следват морално легализираните жертвоприношения и действия на жестокост, удобно скрити под купола на думата „традиция“. Не може да не споменем тричането на кучета, което въпреки криминализирането си през 2012г. все още се практикува в някои части на Източна и Южна България.

Жестоките традиции не са запазена марка само за нашата страна. На Фароьрските острови (автономна територия на Дания) все още се практикува кървавия ритуал на избиването на делфини, което отбелязва възмъжаването. Благодарение на тази свидна традиция, само за един ден загиват около 2000 делфина, въпреки действащите закони за забрана лова на морски бозайници.

Не по-малко отвратителна е традицията на китайския фестивал за ядене на кучета Юлин. По време на веселото събитие се изяждат над 10 000 кучета и още толкова котки, част от които откраднати от жилища и ферми.

А какво ще кажете за огромния набор сватбарски традиции, чиято цел очевидно е да напряга младоженците? Миналата година моя приятелка беше на ръба на панически пристъп дни преди сватбата си, защото можело да не ритне менчето както трябва, оттам да не излязат цветя и съответно това да се окаже знак, че няма да има деца.

С други думи традициите не са това, което бяха , а това, което искаме. И за да ги запазим във времето трябва да ги обичаме, а не да им се подчиняваме с цената на собствените си убеждения.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.