Tополата

| от | |

books-text

Венцислав Добринов Костадинов

Беше късният следобед на един ноемврийски ден. Слънцето бързо преминаваше по своята елипса, оставяйки на небосвода пъстри отенъци от ярки цветове. Нямаше и минута, в която по пътя да не преминат никакви коли. Автомобилният шум натоварваше хората, а гъстите кълба концентриран пушек ги караше да се давят периодично и продължително.

В днешно време пушачите като че ли бяха с по-калени бели дробове. На десния тротоар, където имаше съвсем малка и тясна ивица почва, беше засята отдавна една топола, а точно насреща й гледаше неприветливо мрачната сграда на мола. С високия си ствол тя създаваше усет за едно величествено присъствие насред уличната олелия, която никога не спираше.

Всеки един миг беше пиков час; нямаше и минута блажено спокойствие от бръмченето на автомобилни двигатели, вдигането на огромни кълба прахоляк и почти доловимия, но натрапващ се тътен от обувките на преуморените крачещи навред крака. А тополата- заела статичната си поза от незапомнени времена, отново потъна в мрачен унес: „Ти ли някога ще бъдеш по-велика от мен, като представляваш едно огромно капиталовложение, което с времето ще рухне? Ежиш ми се все едно си по-значителна. С какво някога ти зарадва истински хората? Освен с илюзорната измама да ги приканиш за сетен път да влязат и да си оставят половината портфейл срещу някакви си дребнави вехтории.

За тяхното съзерцание аз не искам пари, дарявам ги с щастие и хармония, стига да задържат погледа си повече време върху мен и да открият вездесъщата сила, с която ме е дарила Природата..“ – говореше си тя на ум, гледайки своето грозновато отражение в потъмнените прозорци на сградата на мола. Тя помнеше преди да се индустриализира напълно града, как хората присядаха на отсрещната пейка и поглеждаха нагоре, където свършваха и последните й изящно оформени клони с листа. Гледаха и се маеха, винаги чуваше тя за себе си хвалебствени думи, а сега….

Сега се чувстваше като измършавялото куче, което все по-рядко вече правеше впечатление на някого, а когато все пак му се хвърлеше залък, то идваше доволно и я препикаваше по кората. Душата й бе омерзена от всичката несгода, която донесе новото време. Хората, запленени от модата, тичаха по горните етажи на моловете, разгръщаха списания с най-новите промоционални оферти за телефони и правеха луди харчове по нестойностни вещи; книжарниците само оставаха все така пусти. Пусто бе и цялото съществуване на тополата.

Отсреща й една малка чешма, която беше пълна с опаковки от вафли и закуски, й правеше компания в самотните дни и нощи. А вятърът все така настойчиво размяташе тънките й клони, като че ли искаше цялата да я отнесе, но никога не си свършваше докрай работата. Само слънцето я топлеше истински. Но и то напоследък все не можеше да й угоди съвсем- та тя беше ударила критическата! Само как нагло щъкаха хората, насам-натам по ескалаторите, а тя ядно гледаше тази грозна картина…

Спомни си тя когато преди години се събираха светлите лица и я гледаха блажено; как някак магично беше всичко; по-добро и съвършено и само един глас се чуваше, разказвайки нейната славна история и превръщането й във важен исторически паметник – та тя беше оцеляла няколко земетресения, по време на които повечето сгради рухваха безтегловно. И въпреки всичко, хората все така тихомълком я подминаваха….

За да продължат напред към мола, или банката, или към някой нов магазин за китайски дрехи. „Сънародниците в Китай поне си имат гори, а аз дори и тор нямам.“- мислеше си тя все така черногледо. „Какво нахалство, само!“ – продължаваше тя в дръзкия си монолог.

През това време на пейката насреща седна един човек с дълго палто. Поседя малко и погледна към тополата като я обхвана цялата с поглед. Тополата знаеше какво щеше да последва – онези размисли за природата и нейната сила, дето все задействаше тя успешно в съзнанието на хората, ала в този момент телефонът на човекът иззвъня. Той вдигна, изпсува грубо, стана и се отправи към мола. А тополата, да тя все така кротко стоеше, лишена от всякакви битийни радости. И днес беше провал, а утре- по-зле дори ще е.

Вятърът отново я разлюля леко, колкото да усети, че е все още тук.. пък какво си въобразяваше и той, все едно че щеше наистина да я отнесе със себе си другаде… Мечти, мечти, за тях няма място в града. Само тук-там по някое и друго дърво.. И мрачното царство на Социалния Реализъм, илюзорен и прокобен…

И повторение на същото, само след няколко часа; днес в мола има рожден ден-в ресторанта, на покрива, суматохата ще продължи до безкрай; а тишината и нирваната все така жестоко липсват…

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

18 години H.M.S.U.

| от chronicle.bg |

Музикалното движение Hard Music and Sounds United празнува 18 години от началото си. По случай годишнината се организира събитие в две зали в комплекса на студио “Орфей”, което ще представи някои от най-актуалните гости на музикални лейбъли за Drum and Bass, получили световно признание. Добре дошли са всички drum & bass фенове.

Едната от залите ще бъде с участието на артисти от екипа на Critical Music, а другата – на Viper Recordings.

В програмата на Critical ще слушаме сетове от супер актуалния продуцент Mefjus, който вече се представи подобаващо по време на летния фестивал на H.M.S.U. С нетърпение очакваме участието на музикалния гений Current Value. За първи път в София ще имаме удоволствие да чуем и самия Kasra – основател на Critical и добре утвърден на световната сцена с първокласната си продукция.

В залата с артисти на Viper ще чуем хитовите Brookes Brothers, които поръсват с настроение “палави ликуид ролери”. Артистът с псевдоним Cyantific през годините беше част от най-големите лейбъли, а сега издава ексклузивно за английския Viper. В тази зала ще можем да се насладим и на сета на един от най-актуалните продуценти – InsideInfo.

През годините H.M.S.U. безспорно се отличава с качествен подбор на гости за своите партита. Те винаги са сред най-актуалните или изгряващи имена на световната сцена. Нещо повече – за времето на своето съществуване организацията е била домакин на над 400 гости от световната сцена и почти всички родни диджеи.

От страна на H.M.S.U. в програмата ще се включат Ogonek, Konspirator & Mocks с проекта High Roll, Targy, acidtrip и EXo със Salmon Flow. Специален гост ще бъде и родната гордост на световната Drum and Bass сцена – L 33. За визуалните инсталации по време на събитието ще се погрижат Elektrick.me.

Билети могат да бъдат закупени на цена от 25 лв., а в деня на събитието – на 30 лв. Всички промо ценови категории бяха изчерпани още преди началото на 2017. в мрежата на EVENTIM.bg и избрани магазини. Повече информация тук. 

18_YEARS_HMSU_2017_BACK

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.