Tополата

| от | |

books-text

Венцислав Добринов Костадинов

Беше късният следобед на един ноемврийски ден. Слънцето бързо преминаваше по своята елипса, оставяйки на небосвода пъстри отенъци от ярки цветове. Нямаше и минута, в която по пътя да не преминат никакви коли. Автомобилният шум натоварваше хората, а гъстите кълба концентриран пушек ги караше да се давят периодично и продължително.

В днешно време пушачите като че ли бяха с по-калени бели дробове. На десния тротоар, където имаше съвсем малка и тясна ивица почва, беше засята отдавна една топола, а точно насреща й гледаше неприветливо мрачната сграда на мола. С високия си ствол тя създаваше усет за едно величествено присъствие насред уличната олелия, която никога не спираше.

Всеки един миг беше пиков час; нямаше и минута блажено спокойствие от бръмченето на автомобилни двигатели, вдигането на огромни кълба прахоляк и почти доловимия, но натрапващ се тътен от обувките на преуморените крачещи навред крака. А тополата- заела статичната си поза от незапомнени времена, отново потъна в мрачен унес: „Ти ли някога ще бъдеш по-велика от мен, като представляваш едно огромно капиталовложение, което с времето ще рухне? Ежиш ми се все едно си по-значителна. С какво някога ти зарадва истински хората? Освен с илюзорната измама да ги приканиш за сетен път да влязат и да си оставят половината портфейл срещу някакви си дребнави вехтории.

За тяхното съзерцание аз не искам пари, дарявам ги с щастие и хармония, стига да задържат погледа си повече време върху мен и да открият вездесъщата сила, с която ме е дарила Природата..“ – говореше си тя на ум, гледайки своето грозновато отражение в потъмнените прозорци на сградата на мола. Тя помнеше преди да се индустриализира напълно града, как хората присядаха на отсрещната пейка и поглеждаха нагоре, където свършваха и последните й изящно оформени клони с листа. Гледаха и се маеха, винаги чуваше тя за себе си хвалебствени думи, а сега….

Сега се чувстваше като измършавялото куче, което все по-рядко вече правеше впечатление на някого, а когато все пак му се хвърлеше залък, то идваше доволно и я препикаваше по кората. Душата й бе омерзена от всичката несгода, която донесе новото време. Хората, запленени от модата, тичаха по горните етажи на моловете, разгръщаха списания с най-новите промоционални оферти за телефони и правеха луди харчове по нестойностни вещи; книжарниците само оставаха все така пусти. Пусто бе и цялото съществуване на тополата.

Отсреща й една малка чешма, която беше пълна с опаковки от вафли и закуски, й правеше компания в самотните дни и нощи. А вятърът все така настойчиво размяташе тънките й клони, като че ли искаше цялата да я отнесе, но никога не си свършваше докрай работата. Само слънцето я топлеше истински. Но и то напоследък все не можеше да й угоди съвсем- та тя беше ударила критическата! Само как нагло щъкаха хората, насам-натам по ескалаторите, а тя ядно гледаше тази грозна картина…

Спомни си тя когато преди години се събираха светлите лица и я гледаха блажено; как някак магично беше всичко; по-добро и съвършено и само един глас се чуваше, разказвайки нейната славна история и превръщането й във важен исторически паметник – та тя беше оцеляла няколко земетресения, по време на които повечето сгради рухваха безтегловно. И въпреки всичко, хората все така тихомълком я подминаваха….

За да продължат напред към мола, или банката, или към някой нов магазин за китайски дрехи. „Сънародниците в Китай поне си имат гори, а аз дори и тор нямам.“- мислеше си тя все така черногледо. „Какво нахалство, само!“ – продължаваше тя в дръзкия си монолог.

През това време на пейката насреща седна един човек с дълго палто. Поседя малко и погледна към тополата като я обхвана цялата с поглед. Тополата знаеше какво щеше да последва – онези размисли за природата и нейната сила, дето все задействаше тя успешно в съзнанието на хората, ала в този момент телефонът на човекът иззвъня. Той вдигна, изпсува грубо, стана и се отправи към мола. А тополата, да тя все така кротко стоеше, лишена от всякакви битийни радости. И днес беше провал, а утре- по-зле дори ще е.

Вятърът отново я разлюля леко, колкото да усети, че е все още тук.. пък какво си въобразяваше и той, все едно че щеше наистина да я отнесе със себе си другаде… Мечти, мечти, за тях няма място в града. Само тук-там по някое и друго дърво.. И мрачното царство на Социалния Реализъм, илюзорен и прокобен…

И повторение на същото, само след няколко часа; днес в мола има рожден ден-в ресторанта, на покрива, суматохата ще продължи до безкрай; а тишината и нирваната все така жестоко липсват…

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.