Tополата

| от | |

books-text

Венцислав Добринов Костадинов

Беше късният следобед на един ноемврийски ден. Слънцето бързо преминаваше по своята елипса, оставяйки на небосвода пъстри отенъци от ярки цветове. Нямаше и минута, в която по пътя да не преминат никакви коли. Автомобилният шум натоварваше хората, а гъстите кълба концентриран пушек ги караше да се давят периодично и продължително.

В днешно време пушачите като че ли бяха с по-калени бели дробове. На десния тротоар, където имаше съвсем малка и тясна ивица почва, беше засята отдавна една топола, а точно насреща й гледаше неприветливо мрачната сграда на мола. С високия си ствол тя създаваше усет за едно величествено присъствие насред уличната олелия, която никога не спираше.

Всеки един миг беше пиков час; нямаше и минута блажено спокойствие от бръмченето на автомобилни двигатели, вдигането на огромни кълба прахоляк и почти доловимия, но натрапващ се тътен от обувките на преуморените крачещи навред крака. А тополата- заела статичната си поза от незапомнени времена, отново потъна в мрачен унес: „Ти ли някога ще бъдеш по-велика от мен, като представляваш едно огромно капиталовложение, което с времето ще рухне? Ежиш ми се все едно си по-значителна. С какво някога ти зарадва истински хората? Освен с илюзорната измама да ги приканиш за сетен път да влязат и да си оставят половината портфейл срещу някакви си дребнави вехтории.

За тяхното съзерцание аз не искам пари, дарявам ги с щастие и хармония, стига да задържат погледа си повече време върху мен и да открият вездесъщата сила, с която ме е дарила Природата..“ – говореше си тя на ум, гледайки своето грозновато отражение в потъмнените прозорци на сградата на мола. Тя помнеше преди да се индустриализира напълно града, как хората присядаха на отсрещната пейка и поглеждаха нагоре, където свършваха и последните й изящно оформени клони с листа. Гледаха и се маеха, винаги чуваше тя за себе си хвалебствени думи, а сега….

Сега се чувстваше като измършавялото куче, което все по-рядко вече правеше впечатление на някого, а когато все пак му се хвърлеше залък, то идваше доволно и я препикаваше по кората. Душата й бе омерзена от всичката несгода, която донесе новото време. Хората, запленени от модата, тичаха по горните етажи на моловете, разгръщаха списания с най-новите промоционални оферти за телефони и правеха луди харчове по нестойностни вещи; книжарниците само оставаха все така пусти. Пусто бе и цялото съществуване на тополата.

Отсреща й една малка чешма, която беше пълна с опаковки от вафли и закуски, й правеше компания в самотните дни и нощи. А вятърът все така настойчиво размяташе тънките й клони, като че ли искаше цялата да я отнесе, но никога не си свършваше докрай работата. Само слънцето я топлеше истински. Но и то напоследък все не можеше да й угоди съвсем- та тя беше ударила критическата! Само как нагло щъкаха хората, насам-натам по ескалаторите, а тя ядно гледаше тази грозна картина…

Спомни си тя когато преди години се събираха светлите лица и я гледаха блажено; как някак магично беше всичко; по-добро и съвършено и само един глас се чуваше, разказвайки нейната славна история и превръщането й във важен исторически паметник – та тя беше оцеляла няколко земетресения, по време на които повечето сгради рухваха безтегловно. И въпреки всичко, хората все така тихомълком я подминаваха….

За да продължат напред към мола, или банката, или към някой нов магазин за китайски дрехи. „Сънародниците в Китай поне си имат гори, а аз дори и тор нямам.“- мислеше си тя все така черногледо. „Какво нахалство, само!“ – продължаваше тя в дръзкия си монолог.

През това време на пейката насреща седна един човек с дълго палто. Поседя малко и погледна към тополата като я обхвана цялата с поглед. Тополата знаеше какво щеше да последва – онези размисли за природата и нейната сила, дето все задействаше тя успешно в съзнанието на хората, ала в този момент телефонът на човекът иззвъня. Той вдигна, изпсува грубо, стана и се отправи към мола. А тополата, да тя все така кротко стоеше, лишена от всякакви битийни радости. И днес беше провал, а утре- по-зле дори ще е.

Вятърът отново я разлюля леко, колкото да усети, че е все още тук.. пък какво си въобразяваше и той, все едно че щеше наистина да я отнесе със себе си другаде… Мечти, мечти, за тях няма място в града. Само тук-там по някое и друго дърво.. И мрачното царство на Социалния Реализъм, илюзорен и прокобен…

И повторение на същото, само след няколко часа; днес в мола има рожден ден-в ресторанта, на покрива, суматохата ще продължи до безкрай; а тишината и нирваната все така жестоко липсват…

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.