Топ 10 от единадесет песни: любимата италианска музика на кака

| от | |

Всъщност кака трябва да се пише с главна буква, в заглавието е с малка, за да не става объркване с футболиста Кака. Защото кака е Велислава Заркова позната в Twitter като @Velkozar (или за нас просто кака) и известен любител на италианската музика. Внимание: МатрЯла върви най-добре с паста и вино. Ето го и него:

Какиното поиска (най-нахално)  да напиша  моят Топ 10 италиански песни.

Предупреждавам – Джурналист не съм. Още по-малко музиковед. И отгоре на всичко ми е адски трудно да отлича само 10 любими италиански песни.

Тръгвайки да пиша това, обаче не знам защо се сетих за Мистър Бийн и негова реплика от едноименният филм. Цитирам по памет „Аз съм този който седи в ъгъла и наблюдава картините…”

Та …..Аз съм тази, която си кара колата и слуша музика предимно там, защото само там си позволявам волюмето да е на макс. Е, и на слушалки, де…  И определям дали една песен е добра или не по това, дали ме е грабнала на първата минута и дали косъма ми е настръхнал.

Затова не смейте да критикувате нито стила ми на писане, нито предпочитанията ми. (Аз лично не бих посмял да критикувам кака. бел.ред.)

И така. Това са Моите Топ 11 италиански настръхващи песни:

Lascia Ch’io Pianga – от филма Фаринели

Un angelo disteso al sole – Eros Ramazzotti

Il tempo tra di noi – Eros

Fino All’ Estasi – Eros

That’s all I need to know – Eros & Joe Cocker

In un giorno qualunque – Marco Mengoni

Amore puro – Alessandra Amoroso

L’ Essenziale – Marco Mengoni

Un Emozione per sempre – Eros

Insieme – Toto Cotigno

Musica E – Eros

P.S. : Eдинадесет са защото не обичам четните числа.

P.S. 2: Само youtube биде използван като подсказвач в матрЯла.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Добри дуети

| от |

Кои са най-важните съставки на един добър филм? Добрата история, хубавата режисура, магията на монтажа, вярната музика във верния момент, актьорският състав и… добрата химия.

Независимо дали филмът, който ще гледате е в жанра на романтиката, комедията, трагедията, пък дори и трилъра, химията между основните персонажи е изключително важна. Хиляди филми са се проваляли с гръм и трясък именно в това дребно, за някои дори незначително, но адски трудоемко занимание.

Да намериш двама души, които да си пасват перфектно на екран, си остава майсторство. Малко хора го владеят, но пък тези които успяват, знаят как да работят със своите актьори, за да накарат момичетата да подсмърчат, а лелките да въздишат.

Ние сме избрали няколко дръзки, готини, качествени, нестандартни и вдигащи адреналина дуета от големия екран, които бихме гледали пак и пак. В галерията горе.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.