Тези лоши, лоши момчета или защо жените си падат по гадняри

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Имам една приятелка, която се развежда в момента. Мъжът й е ужасно свестно момче – печели много добре, гледа я като писано яйце, не пие, не пуши, занимава се само със своята си жена, обожава дъщеря им. Защо тогава по дяволите се развежда ли? Ами именно, защото е ужасно свестен.

“Толкова е мил, че ме вбесява!”, каза ми тя. И призна – той е перфектен баща и би имала още пет деца с него. Той е страхотен събеседник и много отговорен съпруг. И хич не бил зле в леглото. Но… е ужасно скучен.

Тя: “Не иска да излиза, не иска да ходи по кръчми и купони, не е спонтанен. Не ми казва всеки ден, че ме обича. Не ме изненадва, винаги знам какво ще направи! Освен това започва леко да оплешивява?”
Аз: Моля? Заради това ли ти е скучен?
Тя: Не, но се облича скучно (да поясня веднага, че момчето иначе спортува редовно и има добра фигура).

– Добре, мила – попитах я – какъв е мъжът, който би ти бил интересен?
– Трябва да е красив, висок, атлетичен, с тъмна коса и модно облечен. И да е малко… арогантен. Да ме държи нащрек. Да ми казва всеки ден, че е щастлив, че е до мен. Обаче да не е разбирач на женските проблеми. По-скоро да е мачо. Да е харесван. Да е малко гаден, също така!

Гаден ли?

Абе защо жените все си падат по гадняри?

Какво е толкова вълнуващо в мъжете, които имат винаги поне още една връзка, успоредно с вашата? Които флиртуват дори с най-добрата ви приятелка, когато отидете за малко до тоалетната в ресторанта? Които се извиняват с висока температура затова, че няма да празнуват с вас рождения ви ден и после ги сварвате с весела компания в заведение? Които твърдят, че са в развод, а жена им дори и не подозира това? Които уж са се разделили с приятелката си, а тичат да й помогнат с колата, сменянето на крушката, поправката на пералнята, всеки път, когато тя звънне?

Мога да изброявам още много, но ще стане твърде дълго писание, а си обещах да се придържам към златните 20 реда.

Има няколко причини една жена непрекъснато да се заплесва по лоши момчета.

1. Ниско самочувствие

Страхотно е, когато един обожаван мъж (това означава мъж с поне една сериозна връзка) каже, че вие сте номер едно в живота му. Или когато един безспорен донжуан внезапно се заплесне по вас и не иска дори да види друга жена. Точно така изглеждат тези истории в очите на жените, но всъщност мъжът работи по това връзката му да не се разпадне или далеч не е ослепял за прелестите на съперничките ви. Това обяснява и защо понякога жената, на която партньорът й е поомръзнал внезапно отново се влюбва в него, разбирайки, че той има афера.

Така или иначе победата над съперничката се оказва стимул, по-силен дори от любовта. Ако успеете да преобразите желания мъж, то това ще е доказателство, че сте най-добрата на планетата. А самочувствието ви има нужда от това.

2. Грешен ролеви модел

Може би баща ви непрекъснато е изневерявал на майка ви и вие простo се плъзгате в познатата схема? От малка си знаете, че на мъжете не бива да се вярва и търпите лошото му отношение към вас, убедена, че друг вариант няма. Или се изживявате като спасителката на нещастни души? И това ви кара винаги да прощавате и да се опитвате да поправите. Може би ви допада ролята на жертва, макар и несъзнателно. В нея не се налага да поемате отговорност – за всичко е виновен само другият.

3. Страх от близостта

Може би търсите лошото момче, защото дълбоко в себе си знаете, че с него не може да имате истинска близост. А вие се боите от близостта. Не искате да допускате друг човек в живота си и да му отстъпвате контрола над част от него. Не искате да се съобразявате с чужди желания, страхове, лоши качества. Не искате да се разочаровате и затова направо скачате в обятията на сигурното лошо – така поне няма да се изненадате, когато ви заболи.

Всъщност лошите момчета са забавен начин за прекарване на времето. Но в никакъв случай не са партньори в живота. За една дълга връзка най-важното качество у партньора е добротата. Добрият човек винаги ще е до теб, дори и днес на улицата да е срещнал някоя красавица неземна. Добрият човек ще се държи с теб като с равна, ще ти помага не само с прането, но и с работата, със сложните отношения с приятели или роднини, ще те развеселява, когато ти е тъжно, ще те завива, ако е студено и ще ти прави чай, ако си болна. Пък нека е плешив и се облича скучно!

Как да се влюбя в добро момче?

– Първо разберете защо точно ви привличат лошите. Просто защото ви ласкаят самочувствието? Или защото всъщност в момента бягате от сериозна връзка, но не си го признавате?

– Когато знаете причината, анализирайте се. Всичките ли ви връзки са по тази схема? Защо тогава досега не сте си научили урока? Какво ще стане, ако се загледате и в милите колеги и забележите, че един от тях е симпатичен и ходи страшно секси?

– Напишете най-добре какво точно искате от една връзка. Мъжът до вас да е просто красив и харесван или е по-важно да ви уважава, да е верен, да е приятел?

– Опитайте се при следващия флирт да скъсате с досегашния модел и заговорете просто другият тип мъже – свестните. Експериментирайте, като се опитате да се преборите с вредни навици – спрете да се съгласявате с всичко, което прави мъжът до вас, поставяйте своите изисквания. Разсърдете се, ако ви обиди или забрави. Оставяйте се да ви глези. Не извинявайте всяко прегрешение и си избийте от главата, че можете да го промените. Недейте и да го спасявате, той е голям мъж ще се спаси сам, ако трябва. Предприемайте повече неща с него, за да се оттървете от страха си от близост. А ако се окаже, че той вече има друга връзка, прекратете познанството незабавно. Просто пак сте сбъркали типа мъж. Опитайте отново да заговорите свестен мъж.

Както казва приятелката ми, която вече цитирах в предната статия, редно е веднъж поне вие да сте свинята, дето яде хубавите ябълки. А ако не се държите свински с нея, то от това може да произлезе една хубава и мнооого дълга връзка.

Късмет, момичета!

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.