Тежък пловдивски балотаж

| от Владимир Дончев |

Тежък балотаж предстои в Пловдив. Кметът на ГЕРБ Тотев има солидна на пръв поглед преднина от около 18 % пред бившия кмет и кандидат на ВМРО и ПФ Славчо Атанасов.

Това обаче е твърде измамно като се има предвид кои са потенциалните донори на проценти за съперника на Тотев. Олигархът Гергов /дори не го наричам кандидат на БСП, защото по-скоро е нещо друго/ и независимата Дани Каназирева, които са с определени бизнесинтереси, не биха имали нищо против да осребрят процентите си срещу съответно влияние в бъдещия общински съвет и администрация. Това общо надхвърля 20 % и определено изравнява резултата.

От Тотев и щаба му зависи как ще задържат разликата, за да си осигурят победата. Много са факторите за този разочароващ за ГЕРБ резултат и най-важния от тях е ниската избирателна активност, която пропорционално удари най-голямата партия. А избирателите не гласуваха поради това, че самата предизборна кампания беше тривиална и успиваща, проведена така, че да блокира или омаловажи вота за референдума за електронно гласуване.

ГЕРБ не направи изключение от другите партии и неглижира повече или по-малко референдума, а оттам намали и избирателната активност. Водещата партия проведе почти идентична кампания във всички големи градове, основана на тезата за резултатите, които са постигнати и са лесно видими за избирателя.

Защо обаче в столицата, Бургас и Стара Загора това сработи, а в Пловдив не успя? В посочените успешни за ГЕРБ градове кметовете бяха преизбрани със зашеметяваща разлика, защото успяха да убедят масово гражданите, че са полезни на 100 % за избирателите си.

В Пловдив, водената повсеместно от ГЕРБ кампания на „видимите” резултати се оказа не така успешна. Да, резултати в Пловдив има, немалко са и са видими, но признанието за кмета не е така ентусиазирано и категорично. Следователно има и други фактори, които са предизвикали отлив на гласове и то не към другите кандидати, а по-скоро към близките Родопи, които предлагат изобилие на гъби и билки.

Пловдивските граждани са особен род избиратели, които изискват специално ухажване. Те очакват повече лични срещи с кмета си, повече усещане, че се прави нещо конкретно за самите тях, а не за фирмите – изпълнители на европейски проекти, консултантите и тъй наречените „културни оператори”, особено когато са от София.

Положителните промени в града, строителството, туристическото оживление и щедрия културен календар се свързваха в съзнанието на пловдивчани с повече „външни” изпълнители. И пловдивският бизнес и пловдивското гражданство таят в себе си една специфична ревност към всичко извън Пловдив, която ако се канализира по подходящ начин срещу кметския екип се превръща в сериозна опасност.

От една страна ударът срещу Тотев дойде „отвътре”, чрез бившия областен управител и координатор на ГЕРБ Здравко Димитров /Зико/, който като кандидат на Реформаторския блок успя да конструира доста разнородна листа, с подкрепата и на част от местните бизнесмени, недоволни от липсата на място за тях в обществените поръчки.

Тази конструкция, с подкрепата и на традиционните симпатизанти на „реформаторите” донесе над 10 % на опонента на сегашния кмет. Безспорно отцепването на бившият областен лидер на ГЕРБ е отнело подкрепа за Тотев и е разколебало част от симпатизантите на голямата партия. Вероятно това се дължи и на предизборната тактика на Цветанов, който минава за ментор на кмета. Известно е, че методите му са не винаги особено деликатни, та дори и срещу собствените му партийни членове.

От друга страна самият отцепник Здравко Димитров се ползваше дълго време от личното приятелство на Борисов, който подкрепи кмета, но не се отрече от приятеля си. Това така типично поведение на Борисов вероятно е внесло допълнителен смут в душите на избирателите на управляващата партия.

На трето място част от местния пловдивски културен елит – галеристи, хора на изкуството, архитекти и др., се консолидира срещу управлението на Тотев по повод разходването на средствата за култура и опазването на културните паметници. Стремежът на кметския екип да привлече много съвременни и модерни творци в града, който е предстояща столица на европейската култура, доведе до изразходване на значителни общински и грантови средства от културни оператори извън Пловдив. Това определено подразни част от местните културни оператори и творци, които организираха мощна кампания срещу финансовата част на тези по принцип добри и впечатляващи културни събития – фестивалите на модерния танц и архитектура, събитията за река Марица, обновяването на квартал „Капана”.

Опитите пък от вън да се наложи схемата за „творческо обновяване ” на най-древните археологически находки на Небет тепе, подкрепяна пак от „външните” Божидар Димитров и арх. Фърков срещна очаквано активен местен отпор. Всички тези дребни на пръв поглед и не генерални, но съществени за пловдивчани конфликти натрупаха напрежение и естествено предизвикаха отлив от подкрепата за кмета.

Това беше засилено и от доста успиващата и еднообразна кампания – дневник на успехите, в която успешно отсъстваше конкретния образ на кмета Тотев. Това беше по-скоро кампания за успехите на ГЕРБ и Борисов, а не на кмета. Имаше всички елементи на една успешна кампания – външна, медийна и интернет реклама, но липсваше образа на успешния кмет, нещо, което до голяма степен зависи и от активността и креативността на Тотев и екипа му. Пловдивчани изискват да виждат кмета си не само от екрана на телевизорите, от страниците на вестниците и от билбордите, а и на живо – по Главната улица, на представленията на театъра и концертите, на изложбите и пърформансите.

За съжаление пловдивчани могат да видят Тотев на живо обикновено, когато развежда из града важни гости и на общински мероприятия, но тогава той е отделен и отчужден от тях. Да, усилието да бъдеш редовно сред избирателите и те да те виждат на живо всеки ден е голямо и натоварващо, но за млад кмет като Тотев това не е непосилно. Прочее съперниците му, включително Славчо Атанасов не се възползваха и те от възможностите си да общуват редовно на живо с избирателите, освен чрез предизборните сергии на Главната улица, които не им носят никаква допълнителна стойност.

Важно е да се знае, че Тотев не получи категорична подкрепа заради успешно артикулираните от опонентите му съмнения за преразход на обществени средства за големите инфраструктурни проекти в града и особено за прословутата зала „Колодрума”, която глътна 60 милиона. Дори и да се направят задълбочени изчисления и сметки на допълнителните разходи сумата е огромна за мащабите на града и стряска и озадачава гражданите. Същите аргументи използваха опонентите на Тотев и за цената на строителството на зоологическата градина и други обекти, както и за няколкото фирми, които ги строят. Прочее това си е общ проблем в строителната политика на ГЕРБ за цялата страна, но в Пловдив той доби особена важност поради натрупването и на гореописаните по-горе проблеми. В Пловдив избирателите са по-внимателни към всеки милион, изхарчен от кмета, отколкото тези в София или Бургас, където явно се изсипаха доста повече средства през изминалите години. В Пловдив ГЕРБ имаше само един мандат за усвояване на средства, за разлика от София и Бургас.

И не на последно място пловдивчани са особено чувствителни към семейните връзки и бизнеси. Наличието на успешен и бурно развиващ се по време на мандата хотелиерски бизнес на семейството на кмета се оказа още един аргумент на опонентите му. Те като цяло проведоха една силна негативна кампания, разчитаща на потенциално заложената в избирателя подозрителност към всеки властимащ. Екипът на кмета отговори с класически похват – активна защита и не по- малко черна контраатака от трети лица – журналисти и наблюдатели, което като цяло обаче не му донесе кой знае каква полза. Просто по-принцип в условията на негативна кампания обикновено губещи са управляващите, а и в нея Тотев в стремежа си да не участва лично, а чрез посредници се дистанцира и естествено от това образа му загуби. Неговият лидер Борисов никога не се крие от пряк сблъсък в такъв момент и обикновено това е печелившо за него.

Какво ще се случи до следващата неделя? Потенциалът за увеличение на процентите на претендента Славчо Атанасов за балотажа е известен и предвидим. Потенциалът за растеж на Тотев е по-неопределим, но за сметка на това има доста възможности. Чисто политически той може да се опита да присъедини подкрепа от коалиционните партньори на национално ниво, а именно Реформаторския блок, както и от практически близката до ГЕРБ „Кауза Пловдив” на кмета на Район Централен Георги Тютюков. Потенциал за него има и от подкрепата на друго изборно формирование „Пловдив утре”, с чиито бизнеслидери – Румен Кривицки, Борис Николов, Радослав Бозуков вероятно може да се споразумее. ДПС също е евентуален извор на подкрепа, особено в циганските махали, като се има предвид способността на кандидата им, бизнесмена Венцислав Каймакамов да прави успешни сделки. Всичко това може да компенсира подкрепата от другите партии за съперника на Тотев, но не и да я преодолее. Именно затова пред него стои тежкото предизвикателство и риск да проведе през оставащите 5-6 дни една по-активна, открита и персонализирана кампания, в която лично да артикулира конкретните си виждания и планове за развитие на града, да ги подкрепи с факти и преди всичко да се покаже и контактува лично с хората. В процеса на кампанията това е трудно и натоварващо, но за балотажа е задължително, още повече, че има и възможностите на социалните мрежи.

Трябва да обясни ясно откъде и колко средства ще дойдат в града през следващите четири години, за какво ще се похарчат и каква ще е ползата на пловдивчани. На всеки нормален гражданин му пределно ясно, че при кмет на ГЕРБ парите за града ще са много повече, но не му е ясно дали лично на него това е изгодно. Тотев има шанс да получи решаваща подкрепа от негласувалите пловдивчани, ако в оставащите няколко дни успее да ги убеди само в едно – че кметуването му ще донесе на града значителни изгоди и средства и то значително повече на гражданите, отколкото на партията и на семейството му! Това не е лесна задача!

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!