Терористи ли са мигрантите

| от chronicle.bg. по Reuters със съкращения |

„Те са бежанци, не терористи“, пише някой във Facebook в края на лятото заради мигрантската криза в Европа.

Въпреки това именно като бежанец се вмъква в Европа Ахмед Алмохамед – един от мъжете, отговорни за терористичните атаки в Париж на 13 ноември.

От южните граници на Унгария към бежанските лагери в Кале се движат вълни от мигранти, с помощта на хуманна Европа, докато крайнодестните политици надуват гайдата на анти-ислямската риторика.

Европа беше хваната неподготвена за бързите темпове на събитията – над 700 000-те молби за убежище през 2015 година са само върхът на айсберга.

Сцените, които ни бомбардираха от екрана, с лагери по границите, трагедии в Средиземноморието и протести, разделиха обществото на две – ентусиазирани филантропи и страховити консерватори. Това лишава Европа от възможността да намери ефективно решение, което може да се случи единствено, ако се приеме, че и в двете тези има по капка истина.

Безмилостната политическа коректност е нож с две остриета – от една страна пази хората от престъпления, но от друга – не позволява развитието на важни дискусии.

В Европа при сблъсъка между либерали и десни се загуби ясното усещане, че мигрантската криза има нужда да бъде разгледана от две гледни точки. Да се помогне на стотици хиляди, които пристигат на бреговете на Европа, нуждаещи се от закрила, е основен принцип на континента, който процъфтява благодарение на свободното движение на хора от различен произход.

Ако бъде спрян потокът от бежанци в Европа, се създава риск от изграждане на маргинализирани и обеднели групи по границите. Създава се риск от от избухване на буре с барут на Балканите – нещо, което изграждането на огради благоприятства.

От друга страна, допускането на твърде много бежанци в ЕС, създава риск от нестабилност в сърцето на Европа, в която десницата се възражда на фона на бавен икономически растеж.

За съжаление, политиците също се оказват заклещени между гласовете „за“ и „против“ бежанците, затова и политиката започва да изглежда шизофренична. Докато някои европейски държави се съгласяват да подслонят бежанци, други (като Великобритания и Холандия) се заиграват с идеята да направят страните си „по-непривлекателни“ за бежанци, чрез промени в социалната си политика.

За да бъдат приети хиляди бежанци, е необходима дългосрочна политика, свързана с финансовите и социалните им нужди. В противен случай Европа създава плодотворна почва за раждането на обезверени млади индивиди, податливи на екстремистки влияния. Дори и Европа да не „внася“ терористи днес, неспособността да интегрира новите общности може да доведе до огнище на екстремизъм в бъдеще.

Това означава, че трябва да се намери баланс в приема на бежанци и да се „филтрира“ по-ефективно потокът на мигранти в Европа. Към момента усилията изглеждат напълно неадекватни.

Когато Ед Томас и Гейбриъл Гейтхаус от BBC пътуват до Гърция, за да говорят със сирийски мигранти, идващи в Европа, един сириец казва: „Проверете ме както трябва, питайте ме правилните въпроси…вие трябва да проверявате за моя безопасност и за своя безопасност“.

Мигрантската криза хвана Европа неподготвена и разкъсана между жесток страх и непрактично разтворени обятия. Липсата на рационален подход към проблема, води до риск континентът да потъне още повече в страхове и опасности.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.