Техниката е голяма работа

| от | |

books-text

Димитрина Бояджиева

Влизай, влизай, момче. Е, гледай ти работа! Казваш, Илийчо те изпраща. Разбрах, иска дебелата фланела, две петалки от луканката и малко пари. Сядай де, сядай, ний тъкмо обядваме. Станке, момчето идва откъм Илийчова страна. Вярно ами, я сипи още в една чиния от манджата. Тъййй, значи с Илийчо сте заедно в курса по  компютрите. Хубаво, щото да ти кажа, туй, техниката, е голяма работа. Още като ми каза Илийчо за курса, му викам: гледай, струвай, техниката да овладейш, компютърен специалист да стане, де. Станке, ти недей да подкашляш и да махаш с ръка, демек все тая, ами донеси нещо за пиене, да се чукнем с момчето. Пък ти вземай, момче. Хапни си. Ааа, няма не ща. Не вярвам туй време още агнешко със спанак да си ял. Как, казваш, ти е името? Аха, Трифон. Та ти казвам, Трифончо, туй, техниката, е голяма работа.  Тя баба ти Станка знай,  нали като войник бях телефонист, като се уволних, ало и на сън виках. Колко пъти съм я стряскал с туй „ало”, пък тя сънена, кажи бе, Стефане. Търкам очи аз, докато се оборавя и, като разбера, че войниклъкът е сън, от радост сграбчвам баба ти Станка и няма какво да ти разправям. Резултатът е налице – бащата на Илийчо, де. Какво викаш, Станке? Няма я фанелата ли? Търси, търси.  Ха наздраве.

Та появи се баща му на Илийчо на белия свят, ама още ненавършил годинка и светът почерня. Пламна войната. Мобилизираха ме и хайде в свързочната рота телефонист. Бам, бам… все напред, щото българският войник назад не знай.  Хубаво, ама при едно нападение свръзката прекъсната. Ами сега? Отчая се командирът. Дожаля ми за човека, затуй се престраших: Разрешете!, козерувам аз, наредете за двама помощници и тръгвам. Чакай бе, боец, вика командирът, как тъй, снарядите хвърчат! Нека хвърчат, козерувам отново аз, пък като изпълня задачата, искам десет дни отпуск. Дадено, вика командирът, само ми дай свръзка, от мен отпуската.

Тръгнахме с момчетата. По жицата, по жицата, все по жицата. Нищо. Вървим, вървим, с километри. Пак нищо. Пък снегът навява. Момчетата викат  да се връщаме. Как тъй ще се връщаме, крещя аз във виелицата, продължавай! Минаваме веднъж и още веднъж – нищо. По едно време хващам аз жицата. Викам си: Стефане, дръж се. Мамка му и германец, като отрязал жицата и пак я съединил, ама краищата подвити, ей тъй.  Трифончо, тука гледай,  допрял ги изолир с изолир и пак ги омотал отгоре. Демек – няма нищо. Няма ама… Съединявам аз жицата, Трифончо, снемам телефона от гърба и въртя: ало, дайте ми командира.  Стефане ти ли си? – не вярва на ушите си командирът. Аз съм. За отпуската важи ли? Важи бе, Стефане, как да не важи. А за помощниците? И за тях. Какво има, Станке? А, намерила си фланелата. Остави сега таз фланела. То момчето не е тръгнало да си ходи. Наздраве, Трифончо.

Та ти казвам, Трифончо, даде човекът. Връщам се аз вкъщи, какво да видя. Баба ти Станка реве, лапито, баща му на Илийчо де, и то реве. Прасето квичи, ушите им ще изяде. Гладни. Бреее, че като взех гъдулката – и на талигата. Де сватба, де кръщене, де по гробища, напълних талигата и прасетата млъкнаха. Пък вечерта… „Абре, либе, първо либе, къде ходиш, що не дойдеш…”, че аз да ти кажа. Тъй ли беше ма, Станке? Какво, люх, Стефане, с оназ си работа приказки приказваш.  Ти не я гледай сега баба си станка, тогаз беше млада. Като я пипнеш, сякаш копринен чорап държиш в ръцете си. Ха наздраве!

Хубаво беше Трифончо, ама броените дни бързо свършват. Връщам се аз на фронта – тук рота, там рота, няма рота. Питам един войник, къдей втора рота? Пък той, каква втора рота? Как каква? Нашата рота. Ама ти не знаеш ли, няма вече втора рота. Избиха ги до един. Не думай бе! Брех, брех, брех. Та те питам аз тебе, Трифончо, ако не беше техниката, къде щеше да е сега дядо ти Стефан? Недей да вдигаш рамене, ами кажи в черната земя и туй то. Ни края на войната щях да видя, ни баща му на Илийчо, ни баба ти Станка. Тя Станка на унгарски велосипед щеше да се вози, ама не би. Много грабиха всички от Унгария. То и ний грабихме, ама по-малко. Кой огърлица, кой радио, кой кожено палто, пък аз – велосипед. Ама велосипед да ти види окото – писан, с по едно байраче от двете страни на кормилото. Много му се радвах. По цял ден си го лъсках. Ама като не е писано, Илийчо. Ха да не псувам сега и стопанка му. Спряхме в едно унгарско село на бивак. Припичаме се ний на слънцето и чакаме да дадат заповед за тръгване, пък на мен очите ми все във велосипеда. Че като се лепна една братушка, хароший велосипед, вика, красивий! Прадаьош? И вади една буца пари. Унгарски ли, български ли, руски ли, не питам. Само викам: неее, и правя с пръста тъй, демек от „нето” ако не разбира, по махането на пръста да му стане ясно.  А той продължава да ми навира буцата с пари. Пък аз, не ми е за продан, братушка. Не го давам. Ще го нося в България. И освен пръста започнах да клатя и главата, да подсиля „нето”. Хубаво, ама нашето „не”, било тяхното „да”. Пък аз откъде да знам. Хвана се отново за кормилото братушката и пак ми подава парите. Работата се влоши. Добре, че взводният се притече на помощ. Де на руски, де на български, обясни на братушката. Клюмна му главата на братушката. Прибра той парите и вика: Товарищ, давай вокруг. Взводният пак превежда. Щом е за едно завойче, викам, може. Кешки да не бях се съгласявал. Хепна се братушката и все около нас кара. Един път, още един път и все се смее. На третия път като мина, вдигна средния пръст и вика: Денги не хочиш, вот тебя!, и подкара в права линия по шосето. Как да не псуваш сега и стопанка му. Иди го гони.

Не ми било писано за колелото, Трифончо, ама ти казввам, туй, техниката, е голяма работа. Станке, дай фланелата. А тъй, и наденичка си приготвила. Чакай да видим сега какво има в портфейла.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.