Танц в нощта

| от | |

books-text

Иван Лафчиев

Лампите угаснаха и всичко потъна в мрак.

Тишина.

Виненочервените завеси се спуснаха безшумно.

Цигулки изпълниха нощта с нежните си тонове, магични флейти запяха омайно, а сетне към тях се присъедини компания от тромпети, тромоби, перкусии, кларинети, обои, арфи и още редица инструменти, все по-изящни един от друг. Във въздуха затрептя феерия от звуци, която галеше всички сетива.

Лъч светлина прониза мрака и се впи жадно в завесите. Точно тогава в светлия ореол се появи грациозният силует на фина балерина. Позата, която бе заела, показваше многогодишен опит на сцената – тялото й бе безупречно изпънато като струна на китара.

Не помръдваше в продължение на няколко минути, а когато музиката навлезе още повече в своето Adagio, балерината бавно разгърна ръцете си. Всяко нейно движение бе точно и отмерено, а лекотата и плавността бяха несравними. Прости движения се редуваха със сложни, образуващи картини в пространството около нея. Не картини, а истински шедьоври.

Само след секунда музиката съвсем леко промени ритъма си, а силуетът, сякаш слепен с нотите, го последва плътно. Застана на десния си крак и започна да се снижава, като с всеки сантиметър левият крак се издигаше повече и повече. Ръката на балерината се повдигна и описа полукръг, след което се протегна напред, все едно да достигне някаква безумна тайна или забравени трепети на сърцето. После се завъртя, описвайки перфектно promenade en arabesque.

Черният силует на балерината лакомо поглъщаше светлината от прожектора и ставаше все по-плътен.

Цигулките ускориха темпото, перкусиите засилиха ударите и мелодията бързо премина в Allegro, а изящната балерина неистово започна да се върти зад винено червената завеса. Движения, резки и гъвкави като камшик, описваха лудешки фигури. Главата й се мяташе наляво, надясно, нагоре и надолу, а тялото й беше като необуздан звяр, излязал на свобода от дългогодишен плен.

Музиката стана още по-интензивна, но силуетът не остана по-назад и също забърза движенията си. В най-бурната част на представлението около балерината започнаха да падат тежки капки. Хиляди обвити в мрак, тъмни, плътни капчици обливаха жената, а тя все така не преставаше да танцува своя танц на живота. Сега балерината бе едно с музиката и нищо не можеше да я изкара от магията, която обхващаше самата й същност.

Черният дъжд продължаваше безмълвно да се спуска зад завесите на фона на яркия лъч светлина.

Флейтите изпяха последната си превъзбудена песен и замряха. Арфата също утихна и повече не можеха да се чуят ангелските й напеви. Един по един всички инструменти замлъкнаха и музиката спря.

Силуетът се върна в началната си поза, поклони се и повече не помръдна. В тишината на дъждовната вечер се чуха няколко пропуквания и лъчът светлина се отдръпна от винено червената завеса, вече утолил жаждата си.

Всичко отново потъна в мрак.

Тишина.

Лампите светнаха и оцветиха малка стая с нюансите на деня.

Пред спуснатите завеси на един малък стол седеше възрастна, леко пълна жена с очи, изпълнени със сълзи. Ръцете й пуснаха малката кукла-балерина на конци и тя тежко се свлече на масата. Избърса сълзите, които все още се спускаха по лицето й и прибра в близкия шкаф фенера, който лежеше до нея. Обърна се, дръпна тъмночервените завеси от прозорците и се загледа в тихото, ясно нощно небе. Стоя така дълго време, след което се обърна и бавно излезе от стаята.

Затвори тежката врата, а на закачалката до нея потрепнаха старата, избеляла пачка, балетните пантофи и бялото, вече пожълтяло и прокъсано трико, които бяха нейният живот преди повече от четиридесет години.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.