Тайната на „Класика”

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Пладне е. Жаркото слънце напича калдъръмените павета. Тежка мараня се носи из въздуха. Сякаш дрогирани от грижи, хората по улиците са помръкнали. Всеки замислено крачи по пътя си. Жегата е непоносима, а времето като че е спряло от задух. Нищо не вещае раждането на една мечта, която ще донесе своите плодове десетилетия по-късно.

Сред тълпата от уморени лица се промъква снажно момче с буден поглед. То крачи забързано, влизайки от дюкян в дюкян, сякаш търси нещо. Никой не му обръща внимание.

Градът е Кайро, а годината 1965. Момчето е на 12, дошло тук с майка си от далечна България, за да учи. Тя е лекарка, което дава възможност на двамата да пътуват много.

В този ден погледът на момчето е привлечен от изящна картина в антикварен магазин, сякаш нарочно скрита между старинни шкафове и канапе. Платното изобразява нощни облаци над двама лодкари. Сигнатурата сочи: Ернесто Спациани, 1917. Каква е магията, с която италианският художник е запленил детското съзнание, може само да се гадае. Но заглавието се ражда веднага: „Босфорът нощем”. Срещу няколко банкноти, грижливо скътани в малкото джобче (разбира се, помага и майката), картината става лично притежание. Това е първата покупка на момчето Жожо, която и до ден-днешен краси галерия-музей „Класика”.

Тя ще сложи началото на една страст, превърнала неосъзнатите детски мечти в хоби, а по-късно ще я съчетае с професионализма на историк – перфекционист до педантизъм в своите научни изследвания…

Така започва приказката за галерия-музей „Класика”, която, преди да се превърне във внушителна колекция от творби на стари майстори, минава през перипетиите на събирателството в ония години, когато имената на едни от най-големите български художници се произнасяха тихо и „на уше”, защото бяха, ако не забранени, то поне етикетирани като „упадъчни”. Един от тях е например Юлий Пинкас – Паскин, чието име и днес произнасяме с шепот, но не за друго, а от преклонение пред гения му… И от гордост. Защото „Класика” е единствената частна галерия у нас, притежаваща негови оригинали.

А защо музей ли? Защото тук има музейни експонати, наречени на езика на днешните търговци „непродаваеми”. От пръв поглед личи, че когато са били купувани, целта не е била печалба. Отново някой с буден ум и вещо познаване на българската история и живопис грижливо е съхранил: портрет на генерал Генов от Македоно-Одринското опълчение на художника Никола Ганушев; портрет на мъж с калпак от проф. Антон Митов; историческата картина на Никола Кожухаров „Три синджира роби”; портрет на пловдивчанка от Златю Бояджиев; Априлското въстание от Наум Хаджимладенов; „Ница, 1943” от Бенчо Обрешков; неповторими платна на Иван Табаков, Атанас Михов, Борис Денев, Стоян Венев, дори на Георги Данчов-Зографина – портрет на Димитър Матевски, съратник на Васил Левски; творби на Вера Лукова, Марио Жеков, Александър Мутафов, Васил Стоилов, проф. Стефан Иванов, Борис Стефчев, Александър Петров – Лавандулата, Димитър Казаков – Нерон, Атанас Яранов, Иван Пенков, Иван Соларов, Илия Петров, Борис Колев, Иван Ненов; шаржове от Александър Добринов; цариградски акварели на Владимир Димитров – Майстора; рисунки от затвора на Александър Божинов, Никола Танев…

Тук намират място и т. нар. живи класици, като Дора Кънчева и Петко Абаджиев, както и на Преслав Кършовски. Сред тях е и скулптурна глава на Христо Ботев от Йордан Кръчмаров, бронзова глава на Николай Райнов от Иван Минеков, гипсова фигура на Кирил Шиваров. Адрей Николов и Иван Лазаров са сред любимите скулптори на галерията…

Приказката не свършва тук. Днес галерия-музей „Класика” е с 21-годишна история и като дружество с ограничена отговорност има свои съветници: богати дами от Израел, Щатите, Западна Европа. Неподвластни на времето, по стените й греят истински бижута на родното изобразително изкуство, събирани от три поколения български интелектуалци. Някои от картините се продават, разбира се. В това отношение галеристите работят гъвкаво: на разсрочено плащане, с отстъпка при покупка на повече от две картини наведнъж, отдаване на творби под наем. Развиваме изследователска, консултантска и издателска дейност. Работим с експерти от Националната художествена галерия, Историческия музей, сътрудничим си с колеги от частни и държавни институции, приемащи термина „конкуренция” за градивен.

Наред с възхитата, която буди, колекцията на галерия-музей „Класика” за мнозина е обвита в тайна. Кой, кога и как е съхранил това богатство? Перачница на пари? Износ на антики? Черен трафик на картини? Ще чуете подобни приказки, дори ще ги срещнете в медиите. Ние ги отхвърляме с лека ръка и чиста съвест. Забравяме ги, заставайки на висотата, която ни подобава, за да кажем на всички, обичащи българското изкуство: „Заповядайте при нас! Вратите ни са широко отворени!” Защото амбицията ни е да превърнем галерията в средище на културен живот, където да се събират няколко поколения художници. В празнични дни да покажем видеофилми за известни творци. И вече го правим…

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Новата Zafira – санбернарът сред автомобилите

| от |

Опознаването на нова кола е като опознаването на човек. Първоначално съдиш по външния вид и си изграждаш мнение въз основа на него. След това влизаш вътре и хвърляш поглед на интериора: той може да кореспондира с екстериора или да е в разрез с него, но мнението ти все още не може да е меродавно, докато не се запознаеш и с поведението: пътно или човешко, то е онова, което те запознава с почти истинската същност на колата/човека срещу теб. След тестдрайва вече (който при хората може да се измери с повече прекарано време и по-дълбок разговор), мнението е почти завършено. Оттам нататък следват малките неща, на които в началото не си обърнал внимание, но с времето започваш да обикваш или ненавиждаш.

Ще опиша фейслифта на третото поколение на германския флагман по реда на опознаването.

Първият поглед беше приятно визуално изживяване: от предната до задната броня Zafira може да се гордее с красива външност.

кола, автомобил, opel zafira

Погледната отвън, обновената Zafira се отличава с по-динамичен дизайн на фаровете, които преливат в по-спортна радиаторна решетка. Така колата изглежда по-широка, а стилът на оформление следва зададения от Astra дизайнерски език, който едновременно се вписва в модерния автодизайн и се отличава от много други марки. Новите LED стоп светлини, които са свързани с хромирана лайсна и завършекът на петата врата със спойлер придават един леко издължен и съответно по-фин и стилен вид на Zafira.

Когато се качвам в колата, доброто впечатление се затвърждава. Zafira може да бъде синоним на просторен интериор – усещането е за пространство почти като в малка всекидневна.

Имате чувството, че може да сложите вътре саксия с фикус, 55-инчов телевизор и средно голям диван и да живеете като богати номади. Благодарение на страничните малки предни стъкла и наклона на предното стъкло, предната част около таблото създава респектиращо чувство за простор. Разстоянието между предните седалки също допринася за комфорта на водача и пътника.

кола, автомобил, opel zafira

Предните седалки са големи и много удобни – нещо, което твърдо се превръща в запазена марка на Opel. Между тях е новата технология на Opel, FlexRail, която позволява подлакътниците и поставките за чаши да се движат, технология, която намалява шансовете за заливане на колата и пътниците с кафе с минимум 80%. И трите реда седалки са снабдени със системата Flex7, като вторият ред е изграден от три отделни седалки, които могат да се движат напред-назад независимо една от друга. Много nice.

Тестваме Zafira навръх Цветница и посоката, която задаваме на навигацията, е Черепишкият манастир. Zafira мазно се плъзга по софийските улици, маневрирането по които със сигурност не е като с полско фиатче, но благодарение на прецизния парктроник и камерата за задно виждане, трябва доста да се потрудите, за да праснете в някоя кофа за боклук.

кола, автомобил, opel zafira

Най-добре обаче Zafira се чувства след табелката на София. Там тя се превръща в голям кораб, който спокойно и уверено се носи по магистралата, без да трепне пред никакви нервни шофьори, нагли бързаци и неподходящо задминаващи тирове. Съвсем очаквано, стигаме до Черепишкия манастир безпроблемно, а там е пълно с хора, венци от жълтурчета, шарени котки, изпуснати на земята върбови клонки и миризма на люляк.

IMG_6233

След като отдаваме на манастира заслуженото и оставаме малко на терасата, на която е пишел Иван Вазов, се връщаме към Zafira с умерена доза нетърпение.

кола, автомобил, opel zafira

Управлението на тази кола носи удоволствие, факт. Не го отбелязвам с рекламна цел – просто возията е забележително мека и плавна, а в комбинация с автоматичната скоростна кутия неизбежно ви карат да направите още едно кръгче и още едно кръгче под звуците на любима музика, възпроизведена от мобилния ви телефон чрез Bluetooth свързаната инфотейнмънт система.

Единственият негатив, който трябва да се отбележи тук, е че има риск в колата да възникнат спорове за музиката.

Защото Zafira не е кола, в която да се возите сами. Можете да вземете цялата рода, деца, братовчеди, баби – с допълнителните две седалки в багажника, които предлагат достатъчно място за средностатистически на ръст човек, можете да съберете до седем роднини или приятели, с които да споделите комфортно пътуване. Автомобилът може да гарантира физическия комфорт, а защо не и психическия? Ако роднините или приятелите, които возите са досадни или скандалджии, може да ги инсталирате на третия ред седалки. Интериорът на автомобила е толкова голям, че освен ако нямате болестно остър слух, няма да ги чувате оттам.

Една от иновациите, на които няма как да не се обърне внимание и която присъства в последните модели на Opel, е комуникационната системата OnStar.

Управлението на OnStar се намира на тавана на колата, в конзола, на която има бутони за съответните нужди на шофьора и пасажерите. Системата предлага услуги като онлайн сервиз асистент, 24-часа спешна помощ при необходимост, помощ при катастрофа, помощ при кражба, дистанционно управление на заключване, светлини, клаксон, както и диагностика на автомобила.

кола, автомобил, opel zafira

Съвестта не ни позволи да тестваме OnStar за помощ при ПТП, но се допитахме до служителите на Opel за намиране на адрес. Любезни гласове на български, иначе ситуирани в Англия, след няколко минути намериха адреса, който търсехме и ни изпратиха маршрутите, които можехме да видим на тъчскрийн екрана.

Дано никога на никого не се налага да ползва услугите на системата за катастрофи, но е облекчаващо човек да знае, че не е сам в автомобила си, дори когато е сам, и че на един бутон разстояние от него има жив човек, който може да му помогне в криза от всякакъв сорт.

Що се отнася до разхода на гориво, резултатите са задоволителни. При извънградско каране, със средна скорост около 140 – 150 км/ч, постигнахме 6.8л/ 100 км., което не е никак лошо за тези размери.

кола, автомобил, opel zafira

Наясно съм, че Zafira е семеен миниван, който не предполага офроуд изпълнения, но на един завой на Искърското дефиле не издържаме на любопитството и я качваме по един леко наклонен, неасфалтиран селски път в гората.

Голямото момиче ни закара и ни върна, без да се замисли. Дори не успяхме да изцедим някакъв адреналин, защото и тук, извън пътя, Zafira се държеше като на магистралата и като на „Солунска“ – спокойно и достойно – като санбернар, чиято житейска задача е да опази своите хора на всяка цена. И той го прави, минавайки през всякакви терени и ситуации с типичното за едрите кучета невъзмутимо спокойствие.

PS: Истински санбернар би се чувствал много добре в този автомобил. Големите кучета, както разбира се и малките, са добре дошли, накуп с одеялата, купичките с вода, играчките, децата, техните играчки, басейнчета или шейни (според сезона), детски колички, огромни дамски сакове с десет тоалета за двудневно пътуване и рибарски принадлежности на мъжете.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.