Тайната на „Класика”

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Пладне е. Жаркото слънце напича калдъръмените павета. Тежка мараня се носи из въздуха. Сякаш дрогирани от грижи, хората по улиците са помръкнали. Всеки замислено крачи по пътя си. Жегата е непоносима, а времето като че е спряло от задух. Нищо не вещае раждането на една мечта, която ще донесе своите плодове десетилетия по-късно.

Сред тълпата от уморени лица се промъква снажно момче с буден поглед. То крачи забързано, влизайки от дюкян в дюкян, сякаш търси нещо. Никой не му обръща внимание.

Градът е Кайро, а годината 1965. Момчето е на 12, дошло тук с майка си от далечна България, за да учи. Тя е лекарка, което дава възможност на двамата да пътуват много.

В този ден погледът на момчето е привлечен от изящна картина в антикварен магазин, сякаш нарочно скрита между старинни шкафове и канапе. Платното изобразява нощни облаци над двама лодкари. Сигнатурата сочи: Ернесто Спациани, 1917. Каква е магията, с която италианският художник е запленил детското съзнание, може само да се гадае. Но заглавието се ражда веднага: „Босфорът нощем”. Срещу няколко банкноти, грижливо скътани в малкото джобче (разбира се, помага и майката), картината става лично притежание. Това е първата покупка на момчето Жожо, която и до ден-днешен краси галерия-музей „Класика”.

Тя ще сложи началото на една страст, превърнала неосъзнатите детски мечти в хоби, а по-късно ще я съчетае с професионализма на историк – перфекционист до педантизъм в своите научни изследвания…

Така започва приказката за галерия-музей „Класика”, която, преди да се превърне във внушителна колекция от творби на стари майстори, минава през перипетиите на събирателството в ония години, когато имената на едни от най-големите български художници се произнасяха тихо и „на уше”, защото бяха, ако не забранени, то поне етикетирани като „упадъчни”. Един от тях е например Юлий Пинкас – Паскин, чието име и днес произнасяме с шепот, но не за друго, а от преклонение пред гения му… И от гордост. Защото „Класика” е единствената частна галерия у нас, притежаваща негови оригинали.

А защо музей ли? Защото тук има музейни експонати, наречени на езика на днешните търговци „непродаваеми”. От пръв поглед личи, че когато са били купувани, целта не е била печалба. Отново някой с буден ум и вещо познаване на българската история и живопис грижливо е съхранил: портрет на генерал Генов от Македоно-Одринското опълчение на художника Никола Ганушев; портрет на мъж с калпак от проф. Антон Митов; историческата картина на Никола Кожухаров „Три синджира роби”; портрет на пловдивчанка от Златю Бояджиев; Априлското въстание от Наум Хаджимладенов; „Ница, 1943” от Бенчо Обрешков; неповторими платна на Иван Табаков, Атанас Михов, Борис Денев, Стоян Венев, дори на Георги Данчов-Зографина – портрет на Димитър Матевски, съратник на Васил Левски; творби на Вера Лукова, Марио Жеков, Александър Мутафов, Васил Стоилов, проф. Стефан Иванов, Борис Стефчев, Александър Петров – Лавандулата, Димитър Казаков – Нерон, Атанас Яранов, Иван Пенков, Иван Соларов, Илия Петров, Борис Колев, Иван Ненов; шаржове от Александър Добринов; цариградски акварели на Владимир Димитров – Майстора; рисунки от затвора на Александър Божинов, Никола Танев…

Тук намират място и т. нар. живи класици, като Дора Кънчева и Петко Абаджиев, както и на Преслав Кършовски. Сред тях е и скулптурна глава на Христо Ботев от Йордан Кръчмаров, бронзова глава на Николай Райнов от Иван Минеков, гипсова фигура на Кирил Шиваров. Адрей Николов и Иван Лазаров са сред любимите скулптори на галерията…

Приказката не свършва тук. Днес галерия-музей „Класика” е с 21-годишна история и като дружество с ограничена отговорност има свои съветници: богати дами от Израел, Щатите, Западна Европа. Неподвластни на времето, по стените й греят истински бижута на родното изобразително изкуство, събирани от три поколения български интелектуалци. Някои от картините се продават, разбира се. В това отношение галеристите работят гъвкаво: на разсрочено плащане, с отстъпка при покупка на повече от две картини наведнъж, отдаване на творби под наем. Развиваме изследователска, консултантска и издателска дейност. Работим с експерти от Националната художествена галерия, Историческия музей, сътрудничим си с колеги от частни и държавни институции, приемащи термина „конкуренция” за градивен.

Наред с възхитата, която буди, колекцията на галерия-музей „Класика” за мнозина е обвита в тайна. Кой, кога и как е съхранил това богатство? Перачница на пари? Износ на антики? Черен трафик на картини? Ще чуете подобни приказки, дори ще ги срещнете в медиите. Ние ги отхвърляме с лека ръка и чиста съвест. Забравяме ги, заставайки на висотата, която ни подобава, за да кажем на всички, обичащи българското изкуство: „Заповядайте при нас! Вратите ни са широко отворени!” Защото амбицията ни е да превърнем галерията в средище на културен живот, където да се събират няколко поколения художници. В празнични дни да покажем видеофилми за известни творци. И вече го правим…

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.