Тънка червена линия

| от | |

books-text

Йоана Малинова

Имало едно време един червен молив. Той бил съвсем обикновен. Нямал си гумичка на върха и дори по дървената му обвивка нямало картинки, а просто бил топнат в червената боя. Е, моливът всъщност никога не е бил особено суетен, обаче напоследък се чувствал ужасно нещастен – толкова бил тъжен, че ако ходеше на психиатър, то той със сигурност щеше да му изпише антидепресанти. Само че моливът си бил молив – просто предмет, а за вещите няма лекари. Като всеки друг молив и нашият трябвало да пребивава като най-обикновена вещ,  т.е. да бъде употребяван. И така, оставяйки тънка, кървавочервена диря, бил длъжен да жертва всяка своя прашинка графит в името на човечеството, докато не бъде подострен… докрай.

***

Тя пък толкова обичаше червеното. Ето, вече шареше по двойния лист, целият изписан в синьо, като че ли цял живот бе учила граматика и литература, само и само да може да покрие сините следи с червено и да се наслаждава на прекрасния цвят, който химикалката ù оставяше по хартията.

От малка харесваше футбола. Любимите ù отбори бяха ЦСКА и Манчестър Юнайтед. Иначе най-много обичаше книги за индианци, едно от хобитата ù беше да крещи по митинги на БСП и беше омъжена за военен, защото обожаваше червените му пагони. Учениците ù пък вярваха, че тя е вампир и причината да харесва толкова много червеното в комбинация с контролните им е, че мастилото ù напомня за кръвта на невинните деца, които е убила преди убийствата да станат незаконни.

Химикалката изцеди и последната си капка и прекъсна. Жосефина Великова спря насред изречението: “Не са усвоени елементарни граматически и пунктуац…” в рецензията на литературния анализ на отличничката до пети клас Милица Емилова, настояща ученичка в шести А клас, и се замисли. Това беше третата червена химикалка, свършила мастилото си в ръцете ù този ден. Може би съдбата даваше знак, че се престарава в проверките на контролни, но като човек на логиката и абсолютен реалист, г-жа Великова бързо отхвърли тази възможност и докопа червения молив, лежащ на писалището, а после с него добави към прекъснатото изречение “ионни правила.”.

***

Странно, но на молива му хареса. За пръв път се почувства значим за някого, но не по онзи начин, по който се чувстват вещите, когато ги ползват.

Учителката го беше намерила в празната класна стая след часа по литература и тъй като децата бяха избягали от кабинета колкото можаха по-бързо след биенето на звънеца, тя прибра молива при себе си, без да има възможността да го върне на притежателя му.

От първото му докосване с хартията, той почувства взаимното свързване между него и женската ръка с лакирани в червено дълги като на птица нокти. Досега с него беше писало само едно момченце, което съчиняваше вулгарни стихчета на гърба на тетрадката си. Горкият молив неизменно се отегчаваше от писанията му и изобщо не ги смяташе за забавни, но почеркът на момчето го отвращаваше най-много. Беше му втръснало до болка да бъде вечно отритван от ръката, която пишеше с него сякаш с левия си крак и това и беше причината да се претърколи под чина докато никой не гледа, надявайки се да отиде в по-добри ръце. Жосефина Великова не го разочарова и моливът се влюби в злото, което двамата заедно сътвориха само за една вечер. Шестиците се превърнаха в четворки, а двойките бяха повече от всякога. Учителката използваше молива вместо лупа, увеличавайки всяка запетайчица, която не си беше на мястото и която след това превръщаше в минус двадесет и пет стотни от оценката. Тя правеше контролни всеки понеделник, така че моливът знаеше, че скоро отново ще бъде главно действащо лице в нечий ученически живот. Той тръпнеше в очакване на следващия понеделник, когато съмишленицата му отново ще донесе огромния куп с анализи и есета и той пак щеше да ù стане съучастник в пагубното за ученическите дипломи, мечти и амбиции дело.

***

Най-сетне. Понеделник.

Моливът очакваше Жоси, както галено я наричаше в мислите си, да се прибере у дома. Тя се беше вкоренила дълбоко в графита му и той цял ден направо трепереше от вълнение. Ето, че чу отключването на вратата. Неговата просветителка се прибра и поздрави съпруга си. Червеният молив чуваше потракването на приборите, докато съпрузите вечеряха и монотонните им разговори за отминалия ден. Броеше секундите, докато двамата, той и Жоси, останат насаме. След 68 минути (4080 мъчителни секунди) вратата на стаята най-сетне се отвори и учителката постави купчината с есета на бюрото. Сетне седна на стола и с усмивка на наслада извади чисто нова червена химикалка…

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Новите сериали през 2017/ 2018 година

| от chronicle.bg |

Ето ги! Идват!

Ако и вие сте на път да си хвърлите компютъра през прозореца и да си отидете на село – недейте! Първо трябва да чуете какво ни очаква през следващия телевизионен сезон 2017/ 2018 година.

Периодът на пилотните епизоди беше тежък, но свърши. Сериалите в галерията ни го преминаха успешно. Сега единственото, което се иска от тях, е да продължават постепенно напред и нагоре, да наберат фен база – и са златни!

Със сигурност ще се влюбите поне в няколко.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.