Светът е голям, колкото майчино око

| от | |

books-text

Петя Тодорова Цанева

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата…”

(Георги Гроздев)

Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù  бяха изблизани като от дъжд.

Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени  цветята, които никнеха над главата на покойната. Бързаше да заличи следата   на първото си майчинство. Тревожеше я малкото, което бе избутала  в сянката на растящия наблизо люляков храст. И най-малката следа би заплашила живота на новороденото. Че то не бе се наживяло, за да бъде простреляно. Чу стъпки и писна. Повя ветрец. Разсипа се писъкът ù. Сърцето ù заблъска като птиче  в цялото ù същество. Долепи муцуна до главата на малкото и замижа. Притихна. Покри тъжните си очи в синевата на люляка. А земята пукаше под гумените ботуши на Халид. С тежка стъпка идеше  към гроба на Анисе. В коравата си шепа стискаше две бели лалета. Нанизаха се  като  синци дните, в които  не чуваше смеха ù. В такива  тежки мигове мъката му преливаше в бяло. Покапваше и в земята… А после никнеха цветя, някак тъжни и бели… Обезцветени  като  разсеяни мисли.

Сърната видя как мъжът коленичи на мястото, където до преди малко бе лежала. Халид се огледа. Земята  под коленете  му бе оголена. Камбанките на  зюмбюлите  бяха омачкани, сякаш заболели. Жилна го ярост срещу кощунствената ръка, която  се подиграваше с паметта на жена му. Сви юмрук. Дигна пред очите си, заканително. После  утихна, безпомощно.  Предбуреносно закънтя душата му.

– Ная! – с уморен глас настоя Анисе, докато  бабата  му  подаваше дишащото вързопче – Малка сърна ще рече…

Буря зарони тухлите на стаята, в която се деляха родилката и новороденото. Сякаш лоша сила задебна  от хоросанената смазка. Засипа Анисе. Остана  белият чадър – прегръдката на майката над главичката на Ная. След бурята  оцеля само бебето. Крехките му костици зараснаха зле. Осакатя невинността му. Крачетата и ръчичките   му се обезформиха. И когато  съседските дечица  забъбриха  първите си думички, Ная  с мъка  мърдаше устенца,  като ожадняло пиленце. Не говореше. Само от време на време писукаше като животинче. Халид взе да мисли, че  е сторил грях. Приемаше Ная като наказание от  бог. Докато  редеше вечерния намаз,  детето допълзяваше до него  и вреше личице  у гърдите  му, Халид го сгълчаваше. Гневеше го мисълта, че Аллах няма да чуе молитвата му заради това окривяло  същество. Що за живот щеше да има малката? Присмех и упрек спрямо това, че е различна… Заболяваше го до бяло. Дигаше ръка да помилва главицата му, но някак  без топлината на бащината обич. Ставаше и излизаше от стаята. Ная тихо  писукаше след него. После забравяше, че е крива на света и заспиваше на молитвеното килимче…  Очаквайки благоволението на бога.

Халид изтупа пръстта от  коленете си. Стана да си върви. Сърната го изпрати с очи. Олекна ù. Малкото спеше. Сънуваше своя полянка, обсипана с къпинови храсти. Близна го по челцето. Усети къпинов привкус. Родилната умора я залюля. Заспа.

С първите изникнали рогчета сърнето  се усети по-сигурно.  Затропа с копитца. Припкаше след сърната, докато  търсеха храна. Следваше я. Струваше му се, че целият свят е голям колкото майчино око. Чист и топъл. И толкова сладък, като къпина.  Простодушно като малко дете, сърнето  се отдели  от  майка си, докато тя спеше. Науми си да ù донесе жълъди и свежа тревица. Усети се пораснало и безстрашливо. Трябваше да покаже това и на сърната. Но нощно време  пътеките бяха съвсем еднакви, че  очертанията им стават неразпознаеми дори за  животни със силен нюх. Загуби се. Не помнеше  кога се намери  далеч от гората. На среща му  се извиси  дървеното туловище на  простата барака, където живееха Халид и  Ная. Достраша го и заблея жално. Ная се събуди и допълзя до рамката на прозореца. Ококори оченца. Ухили се.

– Сърна…  сърна –  устничките ù се отвориха и от там излезе първата ù думичка.

Халид  се сепна.  Стана от молитвеното килимче и докосна  главицата на Ная.

– Какво каза, дете? – разчустван попита мъжът.

Знаеше от полуслепия ходжа, че когато езикът на детето се развърже, трябва да  принесе  жертва, за да благодари на бога, за да не предизвика гнева му. И той отново да накаже момиченцето. Сипа купичка с козе мляко и я изнесе на двора. Сърнето  трепереше и блееше жално. Малката се промуши  между краката на баща си и допълзя до животинчето.

– Сърне… – дигна показалче детето към животното, за да посочи на баща си малката си радост.

Халид протегна ръката с купата мляко към  сърнето. Животинчето  усети познат вкус на майчината кърма и близна. От нощната разходка  бе огладняло и залочи жадно. Малката се смееше. Халид за първи път  я погали по ръчичката с топлина, въпреки  че утре сърнето щеше да стане курбан за нейно здраве.

По първи петли Халид  заточи ножа си. Бодеше го мъка. В  душата му бе изникнало бяло безумие. Тежка, мъжка сълза се изхлузи от очите му, докато  забиваше острието в  гърдичките на блеещото  животинче. Свлякоха се зидовете  в него. Разтрепери се до бяло. С човешка  тъга  потъмняха очите на сърнето.  Стана облачно. После  дъжда, бащата раздаде курбан за здравето на Ная. А малката  всяка нощ се будеше  от блеене…

– Сърне…  сърне… –  докато в съня ù обезумяла  тичаше черна, болна сърна.

Търсеше малкото, за да го защити от идващата буря.  Земята опустява като  гробище след дъжд. А калта полепва  по изранените копита и виновната душа… В люляково се оцветява мъката. Лалета оклюмват… Става им студено.

 
 

Няколко неща, по които звездите се отличават от нас

| от chronicle.bg |

Да, и звездите са хора… но понякога правят нечовешки неща. За някои от тях ние можем само да си мечтаем.

От това да харчат невероятни суми за привидно дребни предмети до какви ли не други екстравагантности – звездите никак не са като нас. В галерията ни днес сме събрали няколко момента, в които най-малко можем да се идентифицираме с познатите ни до такава сладка болка лица.

Моменти като този, в който Дуейн Джонсън Скалата подари на човек чисто нова кола. Човекът е негова фенка, а колата е Форд Мустанг! Той също така я покани на премиерата на последния му филм „Baywatch“.

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.