Светът е голям, колкото майчино око

| от | |

books-text

Петя Тодорова Цанева

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата…”

(Георги Гроздев)

Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù  бяха изблизани като от дъжд.

Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени  цветята, които никнеха над главата на покойната. Бързаше да заличи следата   на първото си майчинство. Тревожеше я малкото, което бе избутала  в сянката на растящия наблизо люляков храст. И най-малката следа би заплашила живота на новороденото. Че то не бе се наживяло, за да бъде простреляно. Чу стъпки и писна. Повя ветрец. Разсипа се писъкът ù. Сърцето ù заблъска като птиче  в цялото ù същество. Долепи муцуна до главата на малкото и замижа. Притихна. Покри тъжните си очи в синевата на люляка. А земята пукаше под гумените ботуши на Халид. С тежка стъпка идеше  към гроба на Анисе. В коравата си шепа стискаше две бели лалета. Нанизаха се  като  синци дните, в които  не чуваше смеха ù. В такива  тежки мигове мъката му преливаше в бяло. Покапваше и в земята… А после никнеха цветя, някак тъжни и бели… Обезцветени  като  разсеяни мисли.

Сърната видя как мъжът коленичи на мястото, където до преди малко бе лежала. Халид се огледа. Земята  под коленете  му бе оголена. Камбанките на  зюмбюлите  бяха омачкани, сякаш заболели. Жилна го ярост срещу кощунствената ръка, която  се подиграваше с паметта на жена му. Сви юмрук. Дигна пред очите си, заканително. После  утихна, безпомощно.  Предбуреносно закънтя душата му.

– Ная! – с уморен глас настоя Анисе, докато  бабата  му  подаваше дишащото вързопче – Малка сърна ще рече…

Буря зарони тухлите на стаята, в която се деляха родилката и новороденото. Сякаш лоша сила задебна  от хоросанената смазка. Засипа Анисе. Остана  белият чадър – прегръдката на майката над главичката на Ная. След бурята  оцеля само бебето. Крехките му костици зараснаха зле. Осакатя невинността му. Крачетата и ръчичките   му се обезформиха. И когато  съседските дечица  забъбриха  първите си думички, Ная  с мъка  мърдаше устенца,  като ожадняло пиленце. Не говореше. Само от време на време писукаше като животинче. Халид взе да мисли, че  е сторил грях. Приемаше Ная като наказание от  бог. Докато  редеше вечерния намаз,  детето допълзяваше до него  и вреше личице  у гърдите  му, Халид го сгълчаваше. Гневеше го мисълта, че Аллах няма да чуе молитвата му заради това окривяло  същество. Що за живот щеше да има малката? Присмех и упрек спрямо това, че е различна… Заболяваше го до бяло. Дигаше ръка да помилва главицата му, но някак  без топлината на бащината обич. Ставаше и излизаше от стаята. Ная тихо  писукаше след него. После забравяше, че е крива на света и заспиваше на молитвеното килимче…  Очаквайки благоволението на бога.

Халид изтупа пръстта от  коленете си. Стана да си върви. Сърната го изпрати с очи. Олекна ù. Малкото спеше. Сънуваше своя полянка, обсипана с къпинови храсти. Близна го по челцето. Усети къпинов привкус. Родилната умора я залюля. Заспа.

С първите изникнали рогчета сърнето  се усети по-сигурно.  Затропа с копитца. Припкаше след сърната, докато  търсеха храна. Следваше я. Струваше му се, че целият свят е голям колкото майчино око. Чист и топъл. И толкова сладък, като къпина.  Простодушно като малко дете, сърнето  се отдели  от  майка си, докато тя спеше. Науми си да ù донесе жълъди и свежа тревица. Усети се пораснало и безстрашливо. Трябваше да покаже това и на сърната. Но нощно време  пътеките бяха съвсем еднакви, че  очертанията им стават неразпознаеми дори за  животни със силен нюх. Загуби се. Не помнеше  кога се намери  далеч от гората. На среща му  се извиси  дървеното туловище на  простата барака, където живееха Халид и  Ная. Достраша го и заблея жално. Ная се събуди и допълзя до рамката на прозореца. Ококори оченца. Ухили се.

– Сърна…  сърна –  устничките ù се отвориха и от там излезе първата ù думичка.

Халид  се сепна.  Стана от молитвеното килимче и докосна  главицата на Ная.

– Какво каза, дете? – разчустван попита мъжът.

Знаеше от полуслепия ходжа, че когато езикът на детето се развърже, трябва да  принесе  жертва, за да благодари на бога, за да не предизвика гнева му. И той отново да накаже момиченцето. Сипа купичка с козе мляко и я изнесе на двора. Сърнето  трепереше и блееше жално. Малката се промуши  между краката на баща си и допълзя до животинчето.

– Сърне… – дигна показалче детето към животното, за да посочи на баща си малката си радост.

Халид протегна ръката с купата мляко към  сърнето. Животинчето  усети познат вкус на майчината кърма и близна. От нощната разходка  бе огладняло и залочи жадно. Малката се смееше. Халид за първи път  я погали по ръчичката с топлина, въпреки  че утре сърнето щеше да стане курбан за нейно здраве.

По първи петли Халид  заточи ножа си. Бодеше го мъка. В  душата му бе изникнало бяло безумие. Тежка, мъжка сълза се изхлузи от очите му, докато  забиваше острието в  гърдичките на блеещото  животинче. Свлякоха се зидовете  в него. Разтрепери се до бяло. С човешка  тъга  потъмняха очите на сърнето.  Стана облачно. После  дъжда, бащата раздаде курбан за здравето на Ная. А малката  всяка нощ се будеше  от блеене…

– Сърне…  сърне… –  докато в съня ù обезумяла  тичаше черна, болна сърна.

Търсеше малкото, за да го защити от идващата буря.  Земята опустява като  гробище след дъжд. А калта полепва  по изранените копита и виновната душа… В люляково се оцветява мъката. Лалета оклюмват… Става им студено.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.