Стратфор: Геополитическите амбиции на Турция

| от |

Автори на материала, публикуван в сайта на аналитичната агенция Стратфор, са Робърт Д. Каплан и Рева Бала

В момент, когато Европа и други части на света са управлявани от посредствени хора, които ще бъдат забравени, министър-председателят на Турция Реджеп Ердоган в продължение на едно десетилетие кипи от амбиция.

Може би единственият лидер на голяма държава, който създава толкова динамично поле около себе си, е руският президент Владимир Путин, с когото Западът също няма особено добро отношение.

Ердоган и Путин са амбициозни, защото са мъже, които дръзко се захващат с геополитиката. Путин знае, че всеки отговорен руски лидер трябва да гарантира Русия да има буферни зони в Източна Европа и Кавказ: Ердоган знае, че Турция трябва да се превърне в истинска сила в Близкия Изток, за да му даде лост за Европа. Проблемът на Ердоган е, че местоположението на Турция между Изтока и Запада има много уязвими места, но и ползи. Това понякога кара Ердоган да мами. За неговата невъздържаност обаче има историческа и географска логика.

Историята започва след Първата световна война.

Тъй като Османска империя е на страната на губещите в тази война (заедно с Германия, Австро-Унгария и България), победителите съюзници съгласно Севърския договор от 1920 г. разделят Турция и нейните земи, като дават територии и зони на влияние на Гърция, Армения, Италия, Великобритания и Франция. Реакцията на Турция на това унижение е кемализмът, философията на Кемал Ататюрк. Ататюрк, чиято фамилия означава „Баща на турците“, е единственият османски генерал, който не е побеждаван. Той повежда военен преврат срещу новите окупационни сили и така създава суверенна турска държава в земите на Анадола. Кемализмът доброволно се отказва от неанадолските части на Османската империя, но настоява за етническа турска държава в рамките на самата Анадола. Изчезва наименованието „кюрди“, например, които по-късно ще бъдат извести като „планински турци“. Всъщност изчезва цялата мултикултурна структура на Османската империя.

Кемализмът не само отхвърля малцинствата, отхвърля арабската писменост на турския език. Ататюрк рискува да създаде огромна неграмотност като дава на турския език латинска азбука. Той унищожава мюсюлманските религиозни съдилища и не одобрява жените да носят забрадка, а мъжете фес. Ататюрк превръща турците в европейци, без да му мисли много дали европейците ще ги приемат като такива. Всичко това е с цел да преориентира Турция от покойната Османска империя в Близкия Изток към Европа.

Кемализмът е призив за оръжие: той е войнствена турска реакция на Севърския договор, също както неоцаризмът на Путин е авторитарната реакция на анархията при Борис Елцин през 90-те години в Русия. В продължение на десетилетия почитта към Ататюрк в Турция преминава отвъд култа към личността: той е по-скоро като строг, доброжелателен и защитаващ полубог, чийто портрет присъства на всички публични места.

Проблемът е, че визията на Ататюрк за ориентиране на Турция толкова решително към Запада се сблъсква с географското положение на страната, което се разпростира между Изтока и Запада. Започва нагаждане. Стартът е при Тургут Йозал, религиозен турчин със суфийска ориентация, който е избран за премиер през 1983 година.

Благодарение на политическите си умения Йозал постепенно изтръгва контрола над вътрешната и външната политика от вярната на кемализма армия. Йозал говори за една Турция, чието влияние се простира от Егейско море до Великата китайска стена. В мислите на Йозал Турция не трябва да избира между Изтока и Запада. Тя е географски облагодетелствана и от двата свята. Йозал връща в Турция публичното уважение към исляма, дори когато подкрепя американския президент Роналд Рейгън през последните етапи на Студената война. Благодарение на проамериканската си ориентация и ловкото боравене със създаденото от Ататюрк, Йозал успява да се отърве от това да бъде възприеман като твърде краен ислямист.

Йозал използва културния език на исляма, за да отвори вратата към приемането на кюрдите. Отчуждението на Турция от Европа след военния преврат през 1980 г. позволява на Йозал да създаде икономически връзки на изток. Той постепенно дава власт на религиозните мюсюлмани от вътрешната част на Анадола. Две десетилетия преди Ердоган, ислямистът Йозал вижда Турция като лидер на съвременния ислям в целия мюсюлмански свят, загърбвайки предупреждението на Ататюрк, че панислямската политика ще изпие силата на Турция и ще изложи турците на лакомите чужди сили. Терминът неоосмански всъщност се използва за първи път през последните години от управлението на Йозал.

Тургут Йозал умира внезапно през 1993 г., откривайки едно безцелно десетилетие на турската политика, белязана от нарастване на корупцията и бездействие от страна на спящия светски елит на Турция. Сцената е подготвена за ислямските последователи на Ердоган да спечелят пълно мнозинство в парламента през 2002 г. Като се има предвид, че Йозал идва от дясноцентристката Отечествена партия, Ердоган се явява като привърженик на една по-явно ислямистка Партия на справедливостта и развитието, макар че самият Ердоган и част от неговите политически съветници имат по-умерени виждания през годините. Разбира се, има много промени в ислямската политическа мисъл и политика в Турция между Йозал и Ердоган, но едно е ясно: и Йозал, и Ердоган са като двата края на един период. Ердоган има визия, близка до тази на Йозал, но по-силно отдалечена от кемализма.

За разлика от Ататюрк, който е насочвал усилията си върху армията, Ердоган, подобно на Йозал, се съсредоточава върху меката сила на културните и икономически връзки, за да пресъздаде една доброжелателна и съвременна версия на Османската империя от Северна Африка до Иранското плато и Централна Азия. Според един от най-добрите ислямоведи на Запада Маршал Дж. С. Ходжсън от Университета в Чикаго ислямската вяра първоначално е религията на един търговец, който обединява последователите си от оазис в оазис, като позволява етичната търговия. В ислямската история автентичните религиозни връзки в Близкия Изток и света около Индийския океан са водили до пълноценни търговски връзки и политическо покровителство. Така в хода на времето Средновековието се свързва със съвременния свят.

Ердоган осъзнава, че плановете за умерената мюсюлманска власт на Турция над Близкия Изток е изпълнена с трудности. Не е ясно дали Турция има политическата и военната възможност да реализира подобна амбиция. Турция може и да дава всичко от себе си, за да засили търговията с източните си съседи, но не може да се доближи до големите търговски обеми с Европа, която сега е потънала в рецесия. Турция иска да има влияние в Кавказ и Централна Азия на базата на географската и езикова близост. Русия при Путин продължава да упражнява значително влияние върху държавите от Централна Азия. В Месопотамия влиянието на Турция не може да се сравнява с това на Иран. В Сирия Ердоган и неговият външен министър Ахмет Давутоглу погрешно си помислиха, че могат ефективно да създадат една умерена ислямистка сунитска опозиция, която да замени алевитския режим на президента Башар Асад. Макар че Ердоган получи одобрението в ислямския свят заради яростната му позиция срещу Израел, той научи, че това има своята цена: затопляне на отношенията между Израел и Гърция и гръцката част на Кипър.

Корените на проблема отчасти са в географията. Турция представлява бастион от планини и плата, тя не е мостът между Близкия Изток и Балканите. Турският език вече не използва арабската писменост, която би му дала повече културни лостове в Леванта. Но най-важното е, че Турция е измъчвана от собственото си кюрдско население, което усложнява начините за влияние върху съседните близкоизточни държави.

В югоизточната част на Турция демографски преобладават етническите кюрди, които граничат с големите кюрдски региони в Сирия, Ирак и Иран. Продължаващото разпадане на Сирия може да освободи кюрдите там, те от своя страна може да се присъединят към радикалните кюрди в Анадола и да подкопаят Турция. На практика разпадането на Ирак принуди Турция да следва политика на конструктивно ограничение в кюрдската северна част на Ирак, но това засяга опитите за влияние на Турция в останалата част на Ирак. По този начин се подкопават опитите за влияние на страната и в Иран. Турция иска да има влияние върху Близкия Изток, но проблемът е, че е твърде обвързана с него, за да се дистанцира от сложната ситуация в региона.

Ердоган осъзнава, че трябва отчасти да реши кюрдския въпрос у дома, за да получи по-голямо влияние в региона. Той дори изрече на глас арабската дума „вилает“, която се свързва с Османската империя. Тази дума означава полуавтономна провинция. Тази идея вероятно съдържа ключа към успокояването на местните кюрди, но може и да предизвика неговите съперници националисти в Турция. Това е голяма стъпка, целяща да неутрализира основите на кемализма. Като се има предвид обаче начинът, по който той вече обезсили турската армия, трябва да се внимава Ердоган да не бъде подценен. Неговата чиста амбиция е нещо, което трябва да се отбележи. Макар западните елити безрезултатно да презират Путин, Ердоган си взима бележка, когато двамата се срещнат. /БГНЕС

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.