Страшна картина… Наистина ли?

| от |

Вчера ви разказахме за филма на BBC за Слънчев бряг и за прес-съобщението на управата на курортния комплекс от юли, което аз лично намирам за най-скандалното в цялата история. За пропусналите статията – тук.

Днес публикуваме други две гледни точки към въпросния филм, които намираме за интересни. Бистра Блажева живее във Великобритания. Ето как изглеждат нещата през нейните очи.

Такаааа… Отново канал на ВВС – BBC3 правят филм за България и отново в негативна светлина, но като се има предвид, че същият този канал в началото на годината размени местата на България и Румъния на картата, то сега трябва да сме благодарни, че поне са научили къде сме.

Признавам си, че гледах филма три пъти, но не защото е върха в журналистическото разследване, а за да разбера каква точно е вината на България.

Реалността, която иска да ни покаже този филм за Слънчев бряг съвсем не е уникална, същата тази реалност можете да видите във Франция, Испания, Италия, Гърция и въобще навсякъде, където има млади британски туристи. С други думи АД!

Нямам намерение да ставам адвокат на България и на туристическият ни бранш, който е под всякаква критика, но не виждам каква вина имат българите за това, че британските туристи нямат мярка в пиенето. За това, че поведението им на публични места е по-скоро присъщо на животните, отколкото на хората. И от всичко, което видях се запитах – къде отиде по дяволите доброто английско поведение. Няма го! Защото, който живее във Великобритания знае много добре за каква грозна картинка става въпрос в петък и събота вечер. Че поведението и грозните пиянски сцени по улиците на Англия са много по-ужасни от това, което виждаме в този филм.

article-2040260-0DDE545200000578-76_964x636

И накрая бих казала на уважаемата госпожа от ВВС3, че преди да тръгне из Европа да прави разследвания за това как „почиват” британските туристи, може да попита собствените си политици, какво правят за собствената си нация? Да запита британското общество кой е виновен за липсата на елементарно поведение  и лошата култура на собствените им деца? Едва след като получи отговорите от собствената си държава, едва тогава има право да търси сметка от другите!

В потвърждение на тези думи днес в Daily Mail излезе репортаж за това, което се случва в английските градове. Снимките са достатъчно красноречиви и не се нуждаят от описание.

article-2040260-0DDE4A1A00000578-340_964x625

Кирил Тодоров живее в България. Ето защо той предпочита да погледне видеото от друг ъгъл. В своя блог  поставя няколко важни въпроса. На които не е зле да намерим отговор.

Явно тази седмица ще си говорим основно за това видео.

Ето какво видях аз, след като го изгледах:

Пияни младежи, това ясно. Евтин алкохол, свинщинки, нищо ново. Разликата е, че ние ги правихме тия неща на по 14-15 години, на домашни купони, далеч от камери и родителски очи. И това е единствената разлика. Остават висящи тези въпроси:

  1. Защо е толкова евтин този алкохол? Платен ли му е акциза?
  2. Тези заведения, плащат ли си данъците, правят ли им се проверки?
  3. Как са децибелите? Има вечерни часове, след които не трябва да има определено ниво на шум, спазва ли се?
  4. Проверява ли се за този алкохол за качество? Какво правим, когато след някоя друга година, дано не се случи, излезат заглавия за ослепели десетки туристи? Това кой ще сочим с пръст и кой ще ни е виновен?

Прекрасна илюстрация на родната ни милиция, която игнорира туристите напълно, но за сметка на това прави необосновани проверки на българите, за да демонстрира активност.

“Любимият” ми небрежен расизъм, който се споменава между другото и като нещо напълно нормално – при това от всички. Циганите това, циганите онова.

Абсурдният кмет, който не пожела да отговори смилено на нито един въпрос, демонстрирайки явно желание да се прави, че проблеми не съществуват. Изобщо, представяте ли си ако повече журналисти задаваха тези, неудобните въпроси по пресконференции, вместо да кимат и да записват прилежно?

Игнориране на елементарни практики за здравни застраховки в чужбина.

Ако го изгледам още 2-3 пъти, ще открия и други интересни неща вероятно, но те пак ще се ‘камъни в нашата градина’, не в градината на пияните английски тълпи.

За справка, ето същото предаване за Магалуф (Майорка) :

 

Честно казано, същото е, минус горните проблеми, които пак казвам – са си специфични за нас и имаме нужда да ги видим най-сетне, а не да се правим че не съществуват.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.