Странен, отиващ си свят

| от |

Автор: Лин Бейли за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Стоукс за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Лин Бейли за животът в българското село през декември.

PB170022-500x375

Лин Бейли е от Съндърланд, североизточна Англия, и живее със съпруга и сина си в село близо до Бургас. Пет години след като си купуват къща в България, се установяват в страната за постоянно.

„Така правят нещата хората тук. Всеки, който отдели време да помогне, бе нахранен, напоен и отнесе част от месото вкъщи.” – Лин Бейли

Една петъчна вечер, седмица преди първата ни Коледа в България, получихме телефонно обаждане от българския ни приятел: „Ще колим прасето на свекъра ми утре сутрин.”

Преди да продължа с историята, нека ви разкажа малко повече за нашето българско село. То е голямо и, за разлика от повечето села в България, процъфтява. Има нови и стари, малки и големи къщи, с поне средно големи дворове; в повечето къщи има постоянно пребиваващи. Много от хората работят в близкия град, но има и такива, от по-старото поколение, които все още се придържат към обичаите. Повечето от съселяните ни отглеждат плодове и зеленчуци; някои си правят домашно вино и ракия, други отглеждат животни. Нормално е да видиш кокошки, магарета и крави да се разхождат по улицата. Всичко това е примесено с елементи от живота на XXI-ви век и, както изглежда, двете действителности си съжителстват доста добре.

PB170013-500x375

Селото на Лин през зимата

Ако имате прасе обикновено го отглеждате до декември и след това го колите, и консумирате месото през следващата година. Може да се каже, че повечето от тези прасета имат добър, макар и доста кратък живот. Отглеждани са в почти естествена среда, а не във фабрика, в която не виждат дневна светлина. Всеки декември прасето „се среща със създателя си”. Традиция е това да се отпразнува, като се поканят роднини и приятели, които да помагат.

Сега обратно към моята история. В уречения ден към 7:45 сутринта колите започнаха да пристигат пред къщата на съседа. Изчакахме 30 минути и отидохме в съседите.

Традиционна българска коледна питка: подарък от съседите на Лин за Коледата през 2008 г.

Традиционна българска коледна питка: подарък от съседите на Лин за Коледата през 2008 г.

Присъединих се към жените в топлата, уютна кухня. Масата бе покрита с мушама, а от печката излизаше достатъчно топлина да разтопи Атлантическия океан. Бъбрихме си, докато чакахме месото да пристигне, а когато това се случи, то бе толкова много!

Поставихме го в големи тави, поръсихме го със сол и подправки, и след това във фурната. Сервираха домашно вино и ракия, приятно охладени и много приятни на вкус. Подготвихме масата и я подредихме с туршия и зеленчуци, печено свинско, сърми с дроб, хляб, вино и ракия. Мъжете се присъединиха към нас и започна един дълъг обяд. Храната и питиетата бяха невероятни, както и компанията. След обяда ни беше казано: „Време е за почивка, елате отново в 16:00 часа за следващия етап”.

И, разбира се, в 16:00 часа всичко започна отново. Мъжете обработваха месото. Към нас се присъединиха и други роднини, които бяха свършили работа. Жените трябваше да нарежат сланината на малки парченца и да я напълнят в буркани. По-късно щяха да я използват за мас за готвене. Имаше толкова много и беше доста мазно. Сега разбирам защо всички жени имаха красиви, гладки ръце. Забравете за скъпите кремове, буркан със свинска мас върши чудеса!

Работата бе тежка, но да си част от нея бе странно удоволствие… или алкохолът ме караше да се чувствам така? Да, виното и ракията се бяха появили и отново отпивахме. Не много добра идея, когато работиш с остри ножове. Няма нужда да споменавам, че вече имах доста голяма лепенка на палеца.

Когато приключихме, трябваше да се върнем към храната. Хапнахме много вкусно и хранително свинско със зеле, подправено с червен пипер. Появи се още вино и след много наздравици, вече имах доста приповдигнато настроение. Тръгнахме си към 17:30 часа с две бутилки домашно вино, плик със свинско месо и обещание, че на другия ден ще ни донесат кокали за кучето.

На следващата сутрин обещанието бе изпълнено, което зарадва кучето. Така правят нещата хората тук. Всеки, който отдели време да помогне, бе нахранен, напоен и отнесе част от месото вкъщи.

Не мога да си представя какво биха казали службите по безопасност на храните във Великобритания за това. За нас бе едно напълно ново преживяване, което не бихме искали да изпуснем за нищо на света.

P.S. Още сме живи и не умряхме от салмонела или каквото и да е…

Странен, отиващ си свят!

Семейството на Лин

Семейството на Лин

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.