Странен, отиващ си свят

| от |

Автор: Лин Бейли за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Стоукс за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Лин Бейли за животът в българското село през декември.

PB170022-500x375

Лин Бейли е от Съндърланд, североизточна Англия, и живее със съпруга и сина си в село близо до Бургас. Пет години след като си купуват къща в България, се установяват в страната за постоянно.

„Така правят нещата хората тук. Всеки, който отдели време да помогне, бе нахранен, напоен и отнесе част от месото вкъщи.” – Лин Бейли

Една петъчна вечер, седмица преди първата ни Коледа в България, получихме телефонно обаждане от българския ни приятел: „Ще колим прасето на свекъра ми утре сутрин.”

Преди да продължа с историята, нека ви разкажа малко повече за нашето българско село. То е голямо и, за разлика от повечето села в България, процъфтява. Има нови и стари, малки и големи къщи, с поне средно големи дворове; в повечето къщи има постоянно пребиваващи. Много от хората работят в близкия град, но има и такива, от по-старото поколение, които все още се придържат към обичаите. Повечето от съселяните ни отглеждат плодове и зеленчуци; някои си правят домашно вино и ракия, други отглеждат животни. Нормално е да видиш кокошки, магарета и крави да се разхождат по улицата. Всичко това е примесено с елементи от живота на XXI-ви век и, както изглежда, двете действителности си съжителстват доста добре.

PB170013-500x375

Селото на Лин през зимата

Ако имате прасе обикновено го отглеждате до декември и след това го колите, и консумирате месото през следващата година. Може да се каже, че повечето от тези прасета имат добър, макар и доста кратък живот. Отглеждани са в почти естествена среда, а не във фабрика, в която не виждат дневна светлина. Всеки декември прасето „се среща със създателя си”. Традиция е това да се отпразнува, като се поканят роднини и приятели, които да помагат.

Сега обратно към моята история. В уречения ден към 7:45 сутринта колите започнаха да пристигат пред къщата на съседа. Изчакахме 30 минути и отидохме в съседите.

Традиционна българска коледна питка: подарък от съседите на Лин за Коледата през 2008 г.

Традиционна българска коледна питка: подарък от съседите на Лин за Коледата през 2008 г.

Присъединих се към жените в топлата, уютна кухня. Масата бе покрита с мушама, а от печката излизаше достатъчно топлина да разтопи Атлантическия океан. Бъбрихме си, докато чакахме месото да пристигне, а когато това се случи, то бе толкова много!

Поставихме го в големи тави, поръсихме го със сол и подправки, и след това във фурната. Сервираха домашно вино и ракия, приятно охладени и много приятни на вкус. Подготвихме масата и я подредихме с туршия и зеленчуци, печено свинско, сърми с дроб, хляб, вино и ракия. Мъжете се присъединиха към нас и започна един дълъг обяд. Храната и питиетата бяха невероятни, както и компанията. След обяда ни беше казано: „Време е за почивка, елате отново в 16:00 часа за следващия етап”.

И, разбира се, в 16:00 часа всичко започна отново. Мъжете обработваха месото. Към нас се присъединиха и други роднини, които бяха свършили работа. Жените трябваше да нарежат сланината на малки парченца и да я напълнят в буркани. По-късно щяха да я използват за мас за готвене. Имаше толкова много и беше доста мазно. Сега разбирам защо всички жени имаха красиви, гладки ръце. Забравете за скъпите кремове, буркан със свинска мас върши чудеса!

Работата бе тежка, но да си част от нея бе странно удоволствие… или алкохолът ме караше да се чувствам така? Да, виното и ракията се бяха появили и отново отпивахме. Не много добра идея, когато работиш с остри ножове. Няма нужда да споменавам, че вече имах доста голяма лепенка на палеца.

Когато приключихме, трябваше да се върнем към храната. Хапнахме много вкусно и хранително свинско със зеле, подправено с червен пипер. Появи се още вино и след много наздравици, вече имах доста приповдигнато настроение. Тръгнахме си към 17:30 часа с две бутилки домашно вино, плик със свинско месо и обещание, че на другия ден ще ни донесат кокали за кучето.

На следващата сутрин обещанието бе изпълнено, което зарадва кучето. Така правят нещата хората тук. Всеки, който отдели време да помогне, бе нахранен, напоен и отнесе част от месото вкъщи.

Не мога да си представя какво биха казали службите по безопасност на храните във Великобритания за това. За нас бе едно напълно ново преживяване, което не бихме искали да изпуснем за нищо на света.

P.S. Още сме живи и не умряхме от салмонела или каквото и да е…

Странен, отиващ си свят!

Семейството на Лин

Семейството на Лин

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.