Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)

| от |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Имало едно време една страна, в която хората страшно обичали приказки.Толкова ги обичали, че не искали да правят нищо друго, освен от сутрин до вечер да слушат сладкодумно разказани истории с юначни подвизи, чудеса и щастлив завършек.

cendrillon_grd_blu_ray

Хората в тази страна били особени – на вид изглеждали като всички останали, много от тях растели дори по-едри, по-силни и по-красиви, но по душа всички си оставали деца. Затова не знаели как да се грижат за себе си, не им споряло нищо от това, с което се захващали и красивата им страна помръкнала и обедняла.

Най-много от всичко хората в тази страна обичали вълшебните приказки. Толкова ги обичали, че чак били започнали да им вярват. И как да не вярват, като от там разбрали, че и най-големите нещастия могат да изчезнат отведнъж, ако се намери наистина могъщ вълшебник? А на хората в тази страна точно това им трябвало: да се отърват от проклятието на вечното детство.

Дошъл веднъж в тази страна красив принц от далечно царство. Бляскава била короната му и макар че не го познавали и не говорел много добре техния език, хората решили, че е вълшебник и му заръчали да ги отърве от проклятието. Мислил принцът, мислил и накрая рекъл: „Проклятието е много тежко, но аз знам как да се справя с него. Дайте ми 800 дни.“ Съгласили се хората, зачакали, но минали 800-те дни и нищо не се променило.

Пропъдили тогава лъжливия принц и повикали на помощ могъщ магьосник от далечната страна, където изгрявало слънцето. Дошъл магьосникът с многобройните си чираци, грамаден и страшен им се сторил отначало в мечите си кожи, но като ги съблякъл, се оказал дребно човече, хитро и жестоко, което обаче владеело тайнствени енергии и с тяхна помощ се опитало да зароби страната на хората-деца. Уплашили се те, завайкали се: какво да сторят?

Появил се тогава юнак, красив и силен, с яки мускули и омайна реч, който обещал да ги освободи от злия магьосник и да махне проклятието на вечното детство. Слушали го хората, гледали го и си рекли: „Този юнак, хем е воин, хем хубавец, хем толкова добре разказва приказки. Няма начин да не ни помогне!“ И го провъзгласили за цар.

Минала година, две, три. Чакали хората да падне проклятието, но сякаш нищо не се променяло. Юнакът разказвал приказки от сутрин до вечер с ненадминато сладкодумие и хората го обичали толкова много, че по цял ден седели в краката му, съзерцавали го, слушали историите му и съвсем престанали да се занимават с обичайните си дела. Ала от това животът им ставал все по-труден, а те самите – все по-нещастни. Само че никой не смеел да се оплаче, за да не разсърди юнака, понеже единственото нещо, което хората-деца все още умеели да правят, било да търсят утеха в неговите истории и да се надяват вълшебството най-сетне да споходи и тях.

Един ден обаче юнакът сам ги напуснал. Така и никой не разбрал дали му свършили историите или го призовали от друго място за нови подвизи. И настанал тогава голям раздор в страната на хората-деца. Някои от тях разбрали, че вместо да ги освободи от проклятието на вечното детство, юнакът направил магията още по-тежка. Други искали юнакът да се върне и да продължи да разказва приказки, защото само това придавало смисъл на живота им. Трети се възползвали от крамолите и повикали обратно чираците на злия вълшебник с мечите кожи, които установили невиждан терор…

Приказката спира дотук. В нея няма добри герои, освен може би донякъде онези хора-деца, които разбрали, че вместо да чакат помощ от вълшебници и юнаци, сами могат да се отърсят от проклятието. Само че те не били съвсем наясно как ставало това и трябвало много пъти да опитват, докато успеят.

По-голямата част от хората в тази страна все още имат нужда от приказки. Животът без приказки за тях е труден, защото единственият житейски урок, който са усвоили, е че трудностите се преодоляват с вълшебство, а добрите и лошите герои се разпознават от пръв поглед – особено, ако разказвачът е добър.

Как свършва тази приказка, ще ви разкажа някой друг път. Дотогава, ако искате, помислете каква е поуката дотук и, моля ви, не вярвайте на всички истории, които разни случайни юнаци ви разказват.

——————————

P.S. Разказах ви тази история, за да изпреваря предстоящата забрана на детските приказки , за която тази седмица български медии ни уведомиха. Всъщност, проверката на „новината“ показа, че ЕК никога не е приемала подобно решение, но пък сравнението на тазседмичната „новина“ с една публикация в друга българска медиа отпреди две години даде интересни резултати.

Писанието вероятно е вдъхновено от този доклад на Европейския парламент, приет след няколко етапа на обсъждания между юни 2012 г. и март 2013 г. Тук е отговорът на ЕК на предложенията в доклада. Тук може да намерите пълен преглед на инициативите на ЕК и на действащото европейско законодателство за осигуряване на равенство между половете. Ако в някой документ откриете намерение за цензуриране на традиционните детски приказки, моля, обадете ми се.

Ще изпреваря най-сръчните ползватели на търсачката на „Гугъл“ като предоставя и връзка към този  проект , осъществен с финансиране от ЕК. Ако проучите страницата, без да се фокусирате единствено върху заглавието на проекта, може да откриете доста интересни и полезни неща.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?