Страната, която не се страхуваше от бежанцитe

| от |

 

Южна Германия посрещна хиляди бежанци с бонбони и аплодисменти. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че държавата има капацитет да приеме потока мигранти.

Политика, хитра е Меркел, ще кажат някои и ще видят конспирация. Да, политика, но в полза на хората. Всичко друго казано е чесане на езици. Какви иначе да са целите на политиката и дипломацията, освен да пазят хората от необратими конфликти?

И докато лидерът на британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж се чуди как да предотврати още ужасяващи снимки, като тази, кошмарната, на удавеното 3-годишно сирийче, Меркел е запретнала ръкави – с една или друга цел. Има ли значение какво ще спечели Германия, когато хиляди хора ще бъдат спасени, бих попитала Фараж? Защото ако няма място за мигрантите, то още камиони-ковчези може да изплуват от потопа на безхаберието вместо да се превърнат в спасителната лодка на Ной.

Сега бежанците, приютени от Германия, ще дадат най-доброто от себе си за страната-спасителка. Те ще се стабилизират и ще се превърнат в немски граждани с право на вот, право на глас, право на щастие. Нима не помните как България почиташе години наред дядо Иван и Русия –спасителката? Как години наред страната ни бе сателит за проруски настроения, политически и външнополитически решения, винаги готова да застане рамо до рамо с братушките? Радушното приемане на бежанците от Германия е висша форма на манипулация, но същевременно и единственото изгодно предложение към мигрантите в момента. След време те ще пазят в сърцето си именно спомена за великодушната Меркел и нейните отворени обятия.

Неразбираемо остава само защо хората по цял свят се страхуват от различното, от чуждото, от чужденците. Защо се налага да се видят разкъсващи сърцето снимки, грозни гледки и да се стига до трагични случаи и издевателства над деца, за да започне човекът да преосмисля възприятията си? За да разбере мирният гражданин, че да бягаш от войната е най-страшното, което може да ти се случи.

Удобно е иначе да се внушава илюзията, представена от „стресираните” правителства, че Европа е мястото, където видиш ли, идват всички мигранти. Европа, като континент дори, не влиза в класацията на Statista за страните, които приемат най-много мигранти годишно. Този топ е оглавяван от Турция, Пакистан и Ливан – страните, които приемат над милион и половина чужденци през 2014 година. Следват Йордан, Етиопия, Кения, Чад, Уганда и Китай. В класацията за 2013 година също няма нито една европейска страна, която да влиза в класацията на Statista. И докато тези страни приютяват милион, Европа се бори 300 хиляди, че гради и стени… Разбира се, това внушение е удобно за правителствата, които не искат да инвестират в интеграция на поредната вълна „пришълци” . От Хелзинския комитет обявиха, че Унгария, например, е похарчила 5 милиона от парите на данъкоплатците за ксенофобска пропаганда срещу бежанците само за година.

Цялата тази бутафорна пропаганда е сценарий в стил „Много шум за нищо” на Шекспир. Там обаче сюжетът е комедиен, а не трагичен като случая с европейските лидери и техните умозаключения, че всички искат в Европата.

Да, факт е, че Европа не бе готова да приеме бежанците. Но някои страни дори не се опитаха да го направят като Унгария, която издигна стена. Като Англия, която води несломимата си политика към имигрантите, за да консервира обществото си, насаждайки му илюзорни представи за историческо величие, икономически възход и национална принадлежност. Великобритания, с нейните закостенели разбирания не бе в състояние да разбере, че затваряйки вратите си за низвергнатите, бягащите и безпомощните поставя черно петно в историята си и плюе на морала си – с изказванията на премиера Дейвид Камерън, на който не му е за първи път да напада имигранти.

Ето и успокоението – не само в България реакциите идват постфактум. След погребението на удавения Айлян Кюрди, изхвърлен от морето на брега край турския курорт Бодрум, британската политика към бежанците се обърна на 180 градуса.

3-годишният Айлян, който показа грозното лице на политиката и войната и се превърна в символ на дипломатическото безхаберие.

В случая с мигрантите става дума и за болката на неразбрания и отхвърления – различният. Обществата винаги са имали проблем с приемането на различните. Но някак естествено, в хода на времето афро-американците получиха своите права и свободи, жените се еманципираха, хомосексуалистите започнаха да сключват бракове и подкрепата към различните бавно, но сигурно започна да пъпли сред хората – привидна или не, прокрадва се.

А що се отнася до Ангела Меркел – ореолът й на спасителка на Европа блести все по-силно, съдейки по заглавията в международната преса „Меркел спасява Европа от бежанците”, „Меркел спасява Гърция от кризата” , „Меркел спасява германските реактори”, „Меркел спаси договора на НАТО с Русия” , „Меркел спаси ЕС от политическа криза”, „Меркел спасява Украйна” .

За съжаление както една птичка пролет не прави, така и една Меркел не стига…

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.