„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

Книгата, която трябва да прочетете – „Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

По принцип се старая да се въздържам от подобни заявления. Но тази книга ме накара да забравя много от обещанията, които съм си давала. Защото таи книга е… ами най-добре да го кажа така – „няма такава книга!“. Пълното й име е следното – „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“. Това е една „крайно необичайна и необичайно хубава“ книга – тук използвам думи на героя за един от дните, които преживява, но те съвсем точно се отнасят за това, което се крие между страниците на този роман.
stoletnik333_Layout 1

Авторът е бивш журналист, телевизионен продуцент и медиен консултант, който в един момент решава да продаде всичко и да се премести в Швейцария, и по-точно в Лугано, на брега на езерото. Там се отърсва от стреса и след 3 години се появява „Стогодишният старец…“. Успехът е моментален, продадени са 4 и полвина милиона, вече има шведски филм по книгата, задава се и холивудска екранизация. А, забравих да кажа името на автора – Юнас Юнасон.

Романът е точно толкова оригинален, колкото подсказва и заглавието. На мен лично ми напомня на Ерих Кестнер и „Откраднатата миниатюра“, други го сравняват с „Швейк“, трети – с филмите на Уди Алън и най-вече с „Полунощ в Париж“. Защото и тук има две паралелни истории – и двете свързани с живота на главния герой Алан Карлсон (въпросният стогодишен старец). Благодарение на уменията си да взривява какво ли не, съдбата го отвежда къде ли не, той дори пише историята с някои свои действия, среща се с Чърчил, Мао Дзедун, Сталин, Труман (уникален е моментът, в който Алан си говори с малкият Ким Чен Ир и той се обажда на „чичо Сталин“, за да потвърди самоличността на странния швед). А странният швед спасява съпруги на президенти, прекосява Хималаите, бива заточен във Владивосток… Сприятелява се с политически колоси от двете страни на желязната завеса най-вече благодарение на любовта си към водката и убеждението, че всички световни конфликти могат да бъдат решение на маса и бутилка водка…“ е, за по-големите конфликти бутилките трябва да са повече от една.

В романа има невериятна забавна трактовка на историята на света през 20 век, поднесена с такова чувтсво за хумор, че човек се смее с глас (а малко книги са способни да провокират истински смях, без да са глупави). Така че това е книга като никоя друга на света – за един мъж, който вярва, че каквото има да се случи, ще се случи и че нещата са такива, каквито са, човек, който не обича да натрапва личността си и затова пък историята го забърква в една истинска каскада… дори и след като навършва сто години, Алан се впуска в едно шеметно преследване, в което участват една хубавица, банда мафиоти, двама уникални „производители“ без „достатъчно респект към данъчните“ (историите на които сами по себе си бликат от хрумвания), куфар с няколко милиона и един слон. И, разбира се, честолюбив шеф на полицията и самотен инспектор. Клише, ще кажете?! Нищо подобно! Ще добавя само, че има персонаж, който се нарича Мао Айнщайн (няма да тръгвам да обяснявам, защото ме напушва смях), че всичко намира своето решение на екзотичен остров и ще цитирам главният герой, който се води от максимата да „няма вяра на никой, който не си сръбва, когато моментът го позволява“. Приятно четене!

Лили Големинова

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.