„Стария Несебър загина“

| от |

Автор: Добрин Добрев

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук – „Българската история в 100 личности“.

Стария Несебър загина
в-к Дума, бр. 52, 04.03.2014 г.

България има девет обекта в списъка към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО. Отговорностите по опазването и поддържането в автентичния и непроменен вид на обектите, намиращи се на територията на всяка страна, включени в списъка на световното наследство е задължение на съответната държава. Те не могат да се прехвърлят на други обществени и общински организации.
Към ЮНЕСКО е създаден Международен комитет за мониторинг и оценка обектите на тази конвенция. У нас има Национален комитет, който наблюдава, координира, оказва помощ в управлението и стопанисването на българските обекти, включени в списъка на световното наследство.
През 1983 г. Стария Несебър бе включен към конвенцията. Съгласно разпоредбите на същата, която вече за България имаше силата на закон, държавата със своите органи се задължаваше да опазва и поддържа автентичния вид на града, който е притежавал в момента на присъединяването. За съжаление и дълбоко разочарование на всички български и чуждестранни посетители, имащи отношение към опазването на духовните и културните ценности в света в Стария Несебър през последните 20 години бяха извършени недопустими и

непоправими увреждания

С чувство на нарастваща болка много чуждестранни туристи сигнализираха в Международния комитет и в централата на ЮНЕСКО за безобразията и разрухата, които се налагат с нарастваща бързина в Стария Несебър. В отговор на тези тревожни аргументирани сигнали през 2009 г. бе изпратена експертна комисия, която да установи промените в Стария Несебър в сравнение с качествата, които е притежавал през 1983 г. Предстоеше Международният комитет да вземе решение преди обектът да премине в списъка на „Обекти в застрашено положение“ или да бъде изключен от списъка на световното наследство.

Несебър, Старата Митрополия

Несебър, Старата Митрополия

Резултатите от мониторинга бяха разгледани на заседание на Международния комитет, състояло се през 2009 г. в Бразилия. Още тогава се очертаваше решение на Световната организация за отписване на Стария Несебър от списъка на световното културно наследство. Международният комитет препоръча на българската страна разработването на план-програма, с редица мероприятия, изпълнението на които може да осигурят запазването на Стария Несебър в списъка на културното наследство. Тази програма бе възложена на екип от експерти, ръководен от проф. арх. Тодор Кръстев. Работата на тази експертна група, изразходването на двеста хиляди лева, както и усилията на редица патриоти, са напразни! Ценностните качества на Стария Несебър, поради които бе включен в световното наследство, са безвъзвратно унищожени!

Несебър, Църквата "Св.Йоан Кръстител", подпряна от модерен хотел

Несебър, Църквата „Св.Йоан Кръстител“, подпряна от модерен хотел

Кои са най-съществените непоправими и недопустими промени върху Стария град?
Първото, което се набива в очите и на най-непредубедения посетител, са непоправимите

промени в ландшафта

на този уникален полуостровен град. В мотивите за включването на Стария Несебър в списъка на културното наследство е посочено: „Един уникален град със специфична конфигурация на този полуостров, с тънък почти незабележим провлак. Стръмно спускащите се, почти отвесни скалисти и каменливи брегове са оформяли платформата, върху която е разположен градът.“ Сега от това няма и помен! Средната ширина на някогашния провлак е 70 м., която на места е много повече. Така Старият Несебър се превърна в неделима част от материка. По бреговете му никога не е имало пясъчни ивици и плажове. Полуостровът бе опасан от широка асфалтирана алея, по която нерядко профучават моторни превозни средства. Над нея се издигнаха многоетажни тежки бетонни хотели и ресторанти.
Към полуостровния пейзаж бяха добавени огромни буни с дължина от сто до двеста метра. На югоизточния бряг бяха докарани десетки хиляди тона скална маса, израстна буна с дължина стотина метра. Върху нея кацна голямо търговско заведение с наименование „Яхт клуб“. До него води шосейна алея. „Розата на вълните“ изгребва пясъка от северната страна на буната и я насипва от южната й страна и сега там непрекъснато се увеличава голяма плажна територия. Плажове около Стария град по рано никога не е имало. На северозападния бряг от бетон и желязо израсна още по-голяма буна с дължина около двеста метра. Източно от него през последните години се построи най-големият паркинг за автобуси и леки коли.
Пространството пред вратите на Стария град необяснимо и грозно се разширяваше. Вдясно от входа, та чак до вълнолома се докарваха огромни количества скална маса и върху тях, по времето на кмета Николай Трифонов,

изникнаха десетина къщи

с търговско предназначение. Тяхната архитектура не прилича на никоя друга из България. Местните хора нарекоха района „Трифоново село“. Всички тези тежки и непоправими увреждания върху ландшафта на Стария град са извършвани в разрез с териториално-устройствения план на града.
Немаловажен компонент, определящ ценностните качества на Стария град, бе самобитната уникална архитектура на несебърските къщи. Тя не е била дело на архитекти и видни строители, а има напълно фолклорен характер. Те обаче са различни от къщите в другите черноморски градове. В мотивите, поради които Стария град се вписва в световното наследство, се говори за „ансамбли от народна архитектура с кратка градска тъкан“, в случая под кратка трябва да се разбира ниска етажност, един до два етажа.
След 90-та година с разрешението на видни архитекти бяха разрушени до основи около 50% от старите несебърски къщи. На тяхно място изникнаха модерни, многоетажни хотели и други туристически заведения. Какво се случи с несебърските къщи най-добре се вижда от изявлението на проф. Божидар Димитров „В Стария Несебър върху 132 къщи са направени недопустими и непоправими преустройства“. Една от недопустимите промени в битовата градска архитектура е издълбаването калдаръма от уличките и полагането на дебела асфалтова настилка.
Друга изключителна ценност са несебърските църкви. Тяхната поява датира от втората половина на V век и завършва до края на XIX век. Понастоящем личат по-малки или по-големи останки от петнадесет църкви. Повечето от тях продължават постепенно да се рушат. Така например църквата, известна като „Алиторгетос“, се руши, останките от стените се пропукват и каменни отломки падат и застрашават живота на посетителите. Несебърските църкви в най-общия смисъл са запазили своята ценност като обекти на културно наследство. В тях е наложително да се извършат сериозни реставрационни работи и да се поддържат като паметници на културата.
Развихрилата се

амбулантна търговия

е едно от най-уродливите явления в Стария град. Тя предизвиква възмущение у многобройните български и чуждестранни туристи. Анархията в организацията на търговията в Стария Несебър бе видяна и отчетена и в доклада на експертите на Международния комитет. От ранно лято до късна есен посетителите на старината са гонени от непрестанния поток на мотоциклети и автомобили, които притесняват туристите и тровят въздуха. Независимо от символично обявения пропускателен режим, движението в тази старина е хаотично! Впрочем то е такова и в целия Несебър.
В оценката на качеството на живота и на околната среда като цяло е един от най-важните компоненти на качеството на околната среда – шумът. През летния сезон от дискотеката на открито на Слънчев бряг, известна като „Какао бийч“, се излъчва насочена към град Несебър музика. От нейните неимоверно високи децибели сградите се тресат. Това продължава цяла нощ. На 15 август 2012 г. кореспондентката на БНР Даниела Костадинова сутринта направи голямо интервю с кмета на Несебър Николай Димитров по този проблем. Той заяви „Аз съм безпомощен и повече не мога нищо да направя“.
Качеството на културната среда в Стария Несебър в сравнение с 1983 г. е недопустимо и непоправимо преобразена. Впрочем несебърци организираха протестни митинги, затваряне на пътища, горяха автомобилни гуми върху крепостните стени с цел да се отмени статутът му като обект на световното културно наследство. Кметът Н. Димитров беше между протестиращите, в тяхна подкрепа. За това малко по-късно се оказа абсурдно намерението им да търсят подкрепата на ЮНЕСКО срещу концесията за срок от 35 г. на пристанището в Стария град. На концесионера се предоставя правото да изгради хотел, ресторанти, магазини и т.н.
На 28 септември 2013 г. кметът на Несебър на среща с обществеността отправи молба стопаните на амбулантната търговия в Стария град сами да приберат част от атрибутите на тази дейност. Той уведоми, че ще бъде въведен пропускателен режим за влизане на МПС в Стария град целогодишно. Това са камуфлажни намерения, които надали ще заблудят някого и най-малко експертите от Международния комитет.
Хвалбата, че през 2013 г. градът е посетен от 55 круизни кораба, е незаслужена. Чуждестранните туристи са водени от туристически агенции поради старата слава на града и все още съществуващата му реклама като обект на световното наследство. Друг е въпросът, че тези туристи веднага с автобуси биват отвеждани на други места, където все още има какво да ги впечатли.
Най-достойно е държавните институции и преди всичко водещият експерт проф. арх. Тодор Кръстев да признаят, че Стария Несебър загуби безвъзвратно качествата си на световно културно наследство.

 

Статията е от онзи тип, който е често срещан в българските медии – коментира актуални обществени и политически проблеми и отправя ясна критика към нашите управляващи. Прави ми впечатление смелият тон на изразяване – вписва се отлично в разглежданета тема и увеличава шанса повече хора да се замислят върху написаното. И има защо. Темата за опазването на културното ни наследство, кой знае защо, е често пренeбрегвана и като че ли не се гледа на нея като на нещо толкова важно, в сравнение с другите ни държавни проблеми. Това е едно от нещата в тази насока, които трябва да се променят в държавата ни и то е с по-висок приоритет, отколкото повечето хора си мислят. Опазването на културата и историческите ни ценности трябва да е от първостепенна важност. Малко са страните по света, които могат да се похвалят с потенциал като нашия – България винаги е била кръстопът и върху земите ни е оставен отпечатък от древни култури – праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, османската. Само този факт би бил достатъчен за да може някоя стабилна държава да развива интелигентен туризъм за милиони. Например – Щатите със своята 300 годишна история успяват да привличат милиони туристи от цял свят. Защо ние със 1300-годишната си история да не можем? Дори някои историци днес смятат за обидно честването на едва 1300 г. от създаването на държава ни, поради все повечето алтернативни източници на информация за произхода на българския народ.

Примера с Несебър в настоящата статия е един от многото, но със сигурност е най-яркия. В някога античния град, днес има запазени архитектурни образци от римската цивилизация, Средновековието и най-важния за историята ни период – Възраждането. Но тук е основният проблем – българщината. Наличието на някакви хилядолетни постройки не могат да надделеят над нуждата от лична изгода на предприемчивия българин. Историята на такова място е безсилна пред това, ЮНЕСКО и другите международни проекти за опазване на културно-историческото наследство, работили върху него – също. Защо няма контрол? Защо трябва да се взимат мерки чак когато е прекалено късно? Защо трябва да е „прекалено късно“? Защо българина не осъзнава какво е страната му да има 9 обекта (7 материални и 2 нематериални) и 2 парка, част от програмата за световно наследство на ЮНЕСКО? В проблем от такова естество има много виновници, като е трудно да се определи кой е най-виновен – дали управляващите, дали самото общество и неговото мислене. Едно е сигурно – трябва да има възмездие за тези хора. Или може би последното щеше да е възможно ако и съдебната ни система функционираше адекватно.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?