„Стария Несебър загина“

| от |

Автор: Добрин Добрев

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук – „Българската история в 100 личности“.

Стария Несебър загина
в-к Дума, бр. 52, 04.03.2014 г.

България има девет обекта в списъка към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО. Отговорностите по опазването и поддържането в автентичния и непроменен вид на обектите, намиращи се на територията на всяка страна, включени в списъка на световното наследство е задължение на съответната държава. Те не могат да се прехвърлят на други обществени и общински организации.
Към ЮНЕСКО е създаден Международен комитет за мониторинг и оценка обектите на тази конвенция. У нас има Национален комитет, който наблюдава, координира, оказва помощ в управлението и стопанисването на българските обекти, включени в списъка на световното наследство.
През 1983 г. Стария Несебър бе включен към конвенцията. Съгласно разпоредбите на същата, която вече за България имаше силата на закон, държавата със своите органи се задължаваше да опазва и поддържа автентичния вид на града, който е притежавал в момента на присъединяването. За съжаление и дълбоко разочарование на всички български и чуждестранни посетители, имащи отношение към опазването на духовните и културните ценности в света в Стария Несебър през последните 20 години бяха извършени недопустими и

непоправими увреждания

С чувство на нарастваща болка много чуждестранни туристи сигнализираха в Международния комитет и в централата на ЮНЕСКО за безобразията и разрухата, които се налагат с нарастваща бързина в Стария Несебър. В отговор на тези тревожни аргументирани сигнали през 2009 г. бе изпратена експертна комисия, която да установи промените в Стария Несебър в сравнение с качествата, които е притежавал през 1983 г. Предстоеше Международният комитет да вземе решение преди обектът да премине в списъка на „Обекти в застрашено положение“ или да бъде изключен от списъка на световното наследство.

Несебър, Старата Митрополия

Несебър, Старата Митрополия

Резултатите от мониторинга бяха разгледани на заседание на Международния комитет, състояло се през 2009 г. в Бразилия. Още тогава се очертаваше решение на Световната организация за отписване на Стария Несебър от списъка на световното културно наследство. Международният комитет препоръча на българската страна разработването на план-програма, с редица мероприятия, изпълнението на които може да осигурят запазването на Стария Несебър в списъка на културното наследство. Тази програма бе възложена на екип от експерти, ръководен от проф. арх. Тодор Кръстев. Работата на тази експертна група, изразходването на двеста хиляди лева, както и усилията на редица патриоти, са напразни! Ценностните качества на Стария Несебър, поради които бе включен в световното наследство, са безвъзвратно унищожени!

Несебър, Църквата "Св.Йоан Кръстител", подпряна от модерен хотел

Несебър, Църквата „Св.Йоан Кръстител“, подпряна от модерен хотел

Кои са най-съществените непоправими и недопустими промени върху Стария град?
Първото, което се набива в очите и на най-непредубедения посетител, са непоправимите

промени в ландшафта

на този уникален полуостровен град. В мотивите за включването на Стария Несебър в списъка на културното наследство е посочено: „Един уникален град със специфична конфигурация на този полуостров, с тънък почти незабележим провлак. Стръмно спускащите се, почти отвесни скалисти и каменливи брегове са оформяли платформата, върху която е разположен градът.“ Сега от това няма и помен! Средната ширина на някогашния провлак е 70 м., която на места е много повече. Така Старият Несебър се превърна в неделима част от материка. По бреговете му никога не е имало пясъчни ивици и плажове. Полуостровът бе опасан от широка асфалтирана алея, по която нерядко профучават моторни превозни средства. Над нея се издигнаха многоетажни тежки бетонни хотели и ресторанти.
Към полуостровния пейзаж бяха добавени огромни буни с дължина от сто до двеста метра. На югоизточния бряг бяха докарани десетки хиляди тона скална маса, израстна буна с дължина стотина метра. Върху нея кацна голямо търговско заведение с наименование „Яхт клуб“. До него води шосейна алея. „Розата на вълните“ изгребва пясъка от северната страна на буната и я насипва от южната й страна и сега там непрекъснато се увеличава голяма плажна територия. Плажове около Стария град по рано никога не е имало. На северозападния бряг от бетон и желязо израсна още по-голяма буна с дължина около двеста метра. Източно от него през последните години се построи най-големият паркинг за автобуси и леки коли.
Пространството пред вратите на Стария град необяснимо и грозно се разширяваше. Вдясно от входа, та чак до вълнолома се докарваха огромни количества скална маса и върху тях, по времето на кмета Николай Трифонов,

изникнаха десетина къщи

с търговско предназначение. Тяхната архитектура не прилича на никоя друга из България. Местните хора нарекоха района „Трифоново село“. Всички тези тежки и непоправими увреждания върху ландшафта на Стария град са извършвани в разрез с териториално-устройствения план на града.
Немаловажен компонент, определящ ценностните качества на Стария град, бе самобитната уникална архитектура на несебърските къщи. Тя не е била дело на архитекти и видни строители, а има напълно фолклорен характер. Те обаче са различни от къщите в другите черноморски градове. В мотивите, поради които Стария град се вписва в световното наследство, се говори за „ансамбли от народна архитектура с кратка градска тъкан“, в случая под кратка трябва да се разбира ниска етажност, един до два етажа.
След 90-та година с разрешението на видни архитекти бяха разрушени до основи около 50% от старите несебърски къщи. На тяхно място изникнаха модерни, многоетажни хотели и други туристически заведения. Какво се случи с несебърските къщи най-добре се вижда от изявлението на проф. Божидар Димитров „В Стария Несебър върху 132 къщи са направени недопустими и непоправими преустройства“. Една от недопустимите промени в битовата градска архитектура е издълбаването калдаръма от уличките и полагането на дебела асфалтова настилка.
Друга изключителна ценност са несебърските църкви. Тяхната поява датира от втората половина на V век и завършва до края на XIX век. Понастоящем личат по-малки или по-големи останки от петнадесет църкви. Повечето от тях продължават постепенно да се рушат. Така например църквата, известна като „Алиторгетос“, се руши, останките от стените се пропукват и каменни отломки падат и застрашават живота на посетителите. Несебърските църкви в най-общия смисъл са запазили своята ценност като обекти на културно наследство. В тях е наложително да се извършат сериозни реставрационни работи и да се поддържат като паметници на културата.
Развихрилата се

амбулантна търговия

е едно от най-уродливите явления в Стария град. Тя предизвиква възмущение у многобройните български и чуждестранни туристи. Анархията в организацията на търговията в Стария Несебър бе видяна и отчетена и в доклада на експертите на Международния комитет. От ранно лято до късна есен посетителите на старината са гонени от непрестанния поток на мотоциклети и автомобили, които притесняват туристите и тровят въздуха. Независимо от символично обявения пропускателен режим, движението в тази старина е хаотично! Впрочем то е такова и в целия Несебър.
В оценката на качеството на живота и на околната среда като цяло е един от най-важните компоненти на качеството на околната среда – шумът. През летния сезон от дискотеката на открито на Слънчев бряг, известна като „Какао бийч“, се излъчва насочена към град Несебър музика. От нейните неимоверно високи децибели сградите се тресат. Това продължава цяла нощ. На 15 август 2012 г. кореспондентката на БНР Даниела Костадинова сутринта направи голямо интервю с кмета на Несебър Николай Димитров по този проблем. Той заяви „Аз съм безпомощен и повече не мога нищо да направя“.
Качеството на културната среда в Стария Несебър в сравнение с 1983 г. е недопустимо и непоправимо преобразена. Впрочем несебърци организираха протестни митинги, затваряне на пътища, горяха автомобилни гуми върху крепостните стени с цел да се отмени статутът му като обект на световното културно наследство. Кметът Н. Димитров беше между протестиращите, в тяхна подкрепа. За това малко по-късно се оказа абсурдно намерението им да търсят подкрепата на ЮНЕСКО срещу концесията за срок от 35 г. на пристанището в Стария град. На концесионера се предоставя правото да изгради хотел, ресторанти, магазини и т.н.
На 28 септември 2013 г. кметът на Несебър на среща с обществеността отправи молба стопаните на амбулантната търговия в Стария град сами да приберат част от атрибутите на тази дейност. Той уведоми, че ще бъде въведен пропускателен режим за влизане на МПС в Стария град целогодишно. Това са камуфлажни намерения, които надали ще заблудят някого и най-малко експертите от Международния комитет.
Хвалбата, че през 2013 г. градът е посетен от 55 круизни кораба, е незаслужена. Чуждестранните туристи са водени от туристически агенции поради старата слава на града и все още съществуващата му реклама като обект на световното наследство. Друг е въпросът, че тези туристи веднага с автобуси биват отвеждани на други места, където все още има какво да ги впечатли.
Най-достойно е държавните институции и преди всичко водещият експерт проф. арх. Тодор Кръстев да признаят, че Стария Несебър загуби безвъзвратно качествата си на световно културно наследство.

 

Статията е от онзи тип, който е често срещан в българските медии – коментира актуални обществени и политически проблеми и отправя ясна критика към нашите управляващи. Прави ми впечатление смелият тон на изразяване – вписва се отлично в разглежданета тема и увеличава шанса повече хора да се замислят върху написаното. И има защо. Темата за опазването на културното ни наследство, кой знае защо, е често пренeбрегвана и като че ли не се гледа на нея като на нещо толкова важно, в сравнение с другите ни държавни проблеми. Това е едно от нещата в тази насока, които трябва да се променят в държавата ни и то е с по-висок приоритет, отколкото повечето хора си мислят. Опазването на културата и историческите ни ценности трябва да е от първостепенна важност. Малко са страните по света, които могат да се похвалят с потенциал като нашия – България винаги е била кръстопът и върху земите ни е оставен отпечатък от древни култури – праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, османската. Само този факт би бил достатъчен за да може някоя стабилна държава да развива интелигентен туризъм за милиони. Например – Щатите със своята 300 годишна история успяват да привличат милиони туристи от цял свят. Защо ние със 1300-годишната си история да не можем? Дори някои историци днес смятат за обидно честването на едва 1300 г. от създаването на държава ни, поради все повечето алтернативни източници на информация за произхода на българския народ.

Примера с Несебър в настоящата статия е един от многото, но със сигурност е най-яркия. В някога античния град, днес има запазени архитектурни образци от римската цивилизация, Средновековието и най-важния за историята ни период – Възраждането. Но тук е основният проблем – българщината. Наличието на някакви хилядолетни постройки не могат да надделеят над нуждата от лична изгода на предприемчивия българин. Историята на такова място е безсилна пред това, ЮНЕСКО и другите международни проекти за опазване на културно-историческото наследство, работили върху него – също. Защо няма контрол? Защо трябва да се взимат мерки чак когато е прекалено късно? Защо трябва да е „прекалено късно“? Защо българина не осъзнава какво е страната му да има 9 обекта (7 материални и 2 нематериални) и 2 парка, част от програмата за световно наследство на ЮНЕСКО? В проблем от такова естество има много виновници, като е трудно да се определи кой е най-виновен – дали управляващите, дали самото общество и неговото мислене. Едно е сигурно – трябва да има възмездие за тези хора. Или може би последното щеше да е възможно ако и съдебната ни система функционираше адекватно.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.