„Стария Несебър загина“

| от |

Автор: Добрин Добрев

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук – „Българската история в 100 личности“.

Стария Несебър загина
в-к Дума, бр. 52, 04.03.2014 г.

България има девет обекта в списъка към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО. Отговорностите по опазването и поддържането в автентичния и непроменен вид на обектите, намиращи се на територията на всяка страна, включени в списъка на световното наследство е задължение на съответната държава. Те не могат да се прехвърлят на други обществени и общински организации.
Към ЮНЕСКО е създаден Международен комитет за мониторинг и оценка обектите на тази конвенция. У нас има Национален комитет, който наблюдава, координира, оказва помощ в управлението и стопанисването на българските обекти, включени в списъка на световното наследство.
През 1983 г. Стария Несебър бе включен към конвенцията. Съгласно разпоредбите на същата, която вече за България имаше силата на закон, държавата със своите органи се задължаваше да опазва и поддържа автентичния вид на града, който е притежавал в момента на присъединяването. За съжаление и дълбоко разочарование на всички български и чуждестранни посетители, имащи отношение към опазването на духовните и културните ценности в света в Стария Несебър през последните 20 години бяха извършени недопустими и

непоправими увреждания

С чувство на нарастваща болка много чуждестранни туристи сигнализираха в Международния комитет и в централата на ЮНЕСКО за безобразията и разрухата, които се налагат с нарастваща бързина в Стария Несебър. В отговор на тези тревожни аргументирани сигнали през 2009 г. бе изпратена експертна комисия, която да установи промените в Стария Несебър в сравнение с качествата, които е притежавал през 1983 г. Предстоеше Международният комитет да вземе решение преди обектът да премине в списъка на „Обекти в застрашено положение“ или да бъде изключен от списъка на световното наследство.

Несебър, Старата Митрополия

Несебър, Старата Митрополия

Резултатите от мониторинга бяха разгледани на заседание на Международния комитет, състояло се през 2009 г. в Бразилия. Още тогава се очертаваше решение на Световната организация за отписване на Стария Несебър от списъка на световното културно наследство. Международният комитет препоръча на българската страна разработването на план-програма, с редица мероприятия, изпълнението на които може да осигурят запазването на Стария Несебър в списъка на културното наследство. Тази програма бе възложена на екип от експерти, ръководен от проф. арх. Тодор Кръстев. Работата на тази експертна група, изразходването на двеста хиляди лева, както и усилията на редица патриоти, са напразни! Ценностните качества на Стария Несебър, поради които бе включен в световното наследство, са безвъзвратно унищожени!

Несебър, Църквата "Св.Йоан Кръстител", подпряна от модерен хотел

Несебър, Църквата „Св.Йоан Кръстител“, подпряна от модерен хотел

Кои са най-съществените непоправими и недопустими промени върху Стария град?
Първото, което се набива в очите и на най-непредубедения посетител, са непоправимите

промени в ландшафта

на този уникален полуостровен град. В мотивите за включването на Стария Несебър в списъка на културното наследство е посочено: „Един уникален град със специфична конфигурация на този полуостров, с тънък почти незабележим провлак. Стръмно спускащите се, почти отвесни скалисти и каменливи брегове са оформяли платформата, върху която е разположен градът.“ Сега от това няма и помен! Средната ширина на някогашния провлак е 70 м., която на места е много повече. Така Старият Несебър се превърна в неделима част от материка. По бреговете му никога не е имало пясъчни ивици и плажове. Полуостровът бе опасан от широка асфалтирана алея, по която нерядко профучават моторни превозни средства. Над нея се издигнаха многоетажни тежки бетонни хотели и ресторанти.
Към полуостровния пейзаж бяха добавени огромни буни с дължина от сто до двеста метра. На югоизточния бряг бяха докарани десетки хиляди тона скална маса, израстна буна с дължина стотина метра. Върху нея кацна голямо търговско заведение с наименование „Яхт клуб“. До него води шосейна алея. „Розата на вълните“ изгребва пясъка от северната страна на буната и я насипва от южната й страна и сега там непрекъснато се увеличава голяма плажна територия. Плажове около Стария град по рано никога не е имало. На северозападния бряг от бетон и желязо израсна още по-голяма буна с дължина около двеста метра. Източно от него през последните години се построи най-големият паркинг за автобуси и леки коли.
Пространството пред вратите на Стария град необяснимо и грозно се разширяваше. Вдясно от входа, та чак до вълнолома се докарваха огромни количества скална маса и върху тях, по времето на кмета Николай Трифонов,

изникнаха десетина къщи

с търговско предназначение. Тяхната архитектура не прилича на никоя друга из България. Местните хора нарекоха района „Трифоново село“. Всички тези тежки и непоправими увреждания върху ландшафта на Стария град са извършвани в разрез с териториално-устройствения план на града.
Немаловажен компонент, определящ ценностните качества на Стария град, бе самобитната уникална архитектура на несебърските къщи. Тя не е била дело на архитекти и видни строители, а има напълно фолклорен характер. Те обаче са различни от къщите в другите черноморски градове. В мотивите, поради които Стария град се вписва в световното наследство, се говори за „ансамбли от народна архитектура с кратка градска тъкан“, в случая под кратка трябва да се разбира ниска етажност, един до два етажа.
След 90-та година с разрешението на видни архитекти бяха разрушени до основи около 50% от старите несебърски къщи. На тяхно място изникнаха модерни, многоетажни хотели и други туристически заведения. Какво се случи с несебърските къщи най-добре се вижда от изявлението на проф. Божидар Димитров „В Стария Несебър върху 132 къщи са направени недопустими и непоправими преустройства“. Една от недопустимите промени в битовата градска архитектура е издълбаването калдаръма от уличките и полагането на дебела асфалтова настилка.
Друга изключителна ценност са несебърските църкви. Тяхната поява датира от втората половина на V век и завършва до края на XIX век. Понастоящем личат по-малки или по-големи останки от петнадесет църкви. Повечето от тях продължават постепенно да се рушат. Така например църквата, известна като „Алиторгетос“, се руши, останките от стените се пропукват и каменни отломки падат и застрашават живота на посетителите. Несебърските църкви в най-общия смисъл са запазили своята ценност като обекти на културно наследство. В тях е наложително да се извършат сериозни реставрационни работи и да се поддържат като паметници на културата.
Развихрилата се

амбулантна търговия

е едно от най-уродливите явления в Стария град. Тя предизвиква възмущение у многобройните български и чуждестранни туристи. Анархията в организацията на търговията в Стария Несебър бе видяна и отчетена и в доклада на експертите на Международния комитет. От ранно лято до късна есен посетителите на старината са гонени от непрестанния поток на мотоциклети и автомобили, които притесняват туристите и тровят въздуха. Независимо от символично обявения пропускателен режим, движението в тази старина е хаотично! Впрочем то е такова и в целия Несебър.
В оценката на качеството на живота и на околната среда като цяло е един от най-важните компоненти на качеството на околната среда – шумът. През летния сезон от дискотеката на открито на Слънчев бряг, известна като „Какао бийч“, се излъчва насочена към град Несебър музика. От нейните неимоверно високи децибели сградите се тресат. Това продължава цяла нощ. На 15 август 2012 г. кореспондентката на БНР Даниела Костадинова сутринта направи голямо интервю с кмета на Несебър Николай Димитров по този проблем. Той заяви „Аз съм безпомощен и повече не мога нищо да направя“.
Качеството на културната среда в Стария Несебър в сравнение с 1983 г. е недопустимо и непоправимо преобразена. Впрочем несебърци организираха протестни митинги, затваряне на пътища, горяха автомобилни гуми върху крепостните стени с цел да се отмени статутът му като обект на световното културно наследство. Кметът Н. Димитров беше между протестиращите, в тяхна подкрепа. За това малко по-късно се оказа абсурдно намерението им да търсят подкрепата на ЮНЕСКО срещу концесията за срок от 35 г. на пристанището в Стария град. На концесионера се предоставя правото да изгради хотел, ресторанти, магазини и т.н.
На 28 септември 2013 г. кметът на Несебър на среща с обществеността отправи молба стопаните на амбулантната търговия в Стария град сами да приберат част от атрибутите на тази дейност. Той уведоми, че ще бъде въведен пропускателен режим за влизане на МПС в Стария град целогодишно. Това са камуфлажни намерения, които надали ще заблудят някого и най-малко експертите от Международния комитет.
Хвалбата, че през 2013 г. градът е посетен от 55 круизни кораба, е незаслужена. Чуждестранните туристи са водени от туристически агенции поради старата слава на града и все още съществуващата му реклама като обект на световното наследство. Друг е въпросът, че тези туристи веднага с автобуси биват отвеждани на други места, където все още има какво да ги впечатли.
Най-достойно е държавните институции и преди всичко водещият експерт проф. арх. Тодор Кръстев да признаят, че Стария Несебър загуби безвъзвратно качествата си на световно културно наследство.

 

Статията е от онзи тип, който е често срещан в българските медии – коментира актуални обществени и политически проблеми и отправя ясна критика към нашите управляващи. Прави ми впечатление смелият тон на изразяване – вписва се отлично в разглежданета тема и увеличава шанса повече хора да се замислят върху написаното. И има защо. Темата за опазването на културното ни наследство, кой знае защо, е често пренeбрегвана и като че ли не се гледа на нея като на нещо толкова важно, в сравнение с другите ни държавни проблеми. Това е едно от нещата в тази насока, които трябва да се променят в държавата ни и то е с по-висок приоритет, отколкото повечето хора си мислят. Опазването на културата и историческите ни ценности трябва да е от първостепенна важност. Малко са страните по света, които могат да се похвалят с потенциал като нашия – България винаги е била кръстопът и върху земите ни е оставен отпечатък от древни култури – праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, османската. Само този факт би бил достатъчен за да може някоя стабилна държава да развива интелигентен туризъм за милиони. Например – Щатите със своята 300 годишна история успяват да привличат милиони туристи от цял свят. Защо ние със 1300-годишната си история да не можем? Дори някои историци днес смятат за обидно честването на едва 1300 г. от създаването на държава ни, поради все повечето алтернативни източници на информация за произхода на българския народ.

Примера с Несебър в настоящата статия е един от многото, но със сигурност е най-яркия. В някога античния град, днес има запазени архитектурни образци от римската цивилизация, Средновековието и най-важния за историята ни период – Възраждането. Но тук е основният проблем – българщината. Наличието на някакви хилядолетни постройки не могат да надделеят над нуждата от лична изгода на предприемчивия българин. Историята на такова място е безсилна пред това, ЮНЕСКО и другите международни проекти за опазване на културно-историческото наследство, работили върху него – също. Защо няма контрол? Защо трябва да се взимат мерки чак когато е прекалено късно? Защо трябва да е „прекалено късно“? Защо българина не осъзнава какво е страната му да има 9 обекта (7 материални и 2 нематериални) и 2 парка, част от програмата за световно наследство на ЮНЕСКО? В проблем от такова естество има много виновници, като е трудно да се определи кой е най-виновен – дали управляващите, дали самото общество и неговото мислене. Едно е сигурно – трябва да има възмездие за тези хора. Или може би последното щеше да е възможно ако и съдебната ни система функционираше адекватно.

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.