Сред болката ще го намериш

| от | |

books-text

Константин Димитров

Болка. Грешки. Минало. Знаете ли колко много грешки съм допускала, колко много болка съм изритала? Питам се как стигнах до това положение? Как се озовах тук? Къде сгреших? Сгреших… сгреших още от самото начало. Никога няма да бъда като популярните момичета в гимназии – като Кристина Комнева, например, защото аз не живях като нея. Ще ви разкажа как протече моето детство и тинейджърски години: Учех, четях, бях вкъщи, сред природата, със семейството ми. По този начин протече. Не посещавах дискотеки, не бях сред компании, нямах много приятели. Точно затова аз няма да съм като Кристина Комнева. Аз ще съм като себе си. Себе си…

Името ми казва всичко. Казва каква ще бъде съдбата ми. Годините ми назад бяха много трудни. Почти невъобразими за човешкото съзнание да ги разбере. Страдах, много страдах. Страдах, защото бях отхвърлена. Нямах приятели. Съучениците ми ме мразеха и ми се подиграваха за всевъзможни неща. Загубих много. Станах по-силна, по-издържлива, по-себе си. Започнах да оценявам малките неща. Започнах да разбирам, че всъщност семейството ми е най-важно. Без тях не бих могла да се справя никога.

И днес, както тогава, в главата ми навлизат онези мисли. Да преследваш мечтата си. Ако трябва да се определя като някой герой, то това ще бъде самотният рейнджър. Такава съм и аз. С времето се научавах на това. Научавах се. И в един момент то вече е част от теб. Приел си го. Усещаш го. Боготвориш го. Защото без него не би стигнал никъде. Без него нямаше да си този, който си. Без него щеше да си някой друг. Но не и този, който си.

Така е било писано. Такава е била съдбата ми. Никой не може да избяга от съдбата си. И щом се е случило, значи е имало защо. Щом се е случило, значи е било най-доброто за мен. И само Господ знае защо Го е направил. Само Той. Аз съм прекалено малка, за да разбера Божия промисъл. Станало е, защото нещо друго, по-прекрасно и по-невероятно от всичко на света, ще произтече от него…

Постоянно сънувах един герой, един мъж, който ме спасява от ужаса. В моите сънща той стана много по-истински от всеки друг наоколо. Беше толкова истински, че се опитах да се свържа с него. От сънищата си изрязвах ленти под формата на думи и ги разпръсквах като сияние с надеждата евентуално да се появя в неговите сънищата, и тогава – в отговор да дойде да ме спаси. Той обаче никога не се появи. Никога не се появи от плът и кръв, но духът му – нима не ми го изпрати? Защо да не се окжае, че моят измислен спасител, моят тъмен принц, в действителност е отговорил на зова ми, пречупвал е думите ми, връщал ми ги е обратно и е изпълнил въображението ми със своята форма на спасение? Защото той ме пренесе през това мъчение. Защо да не може да се каже, че в края на краищата именно той ме избави от душевната болка? Моят герой беше винаги там и ме направляваше.

Трябва да оцените колко важен стана за мен. Наистина  – поостарял, но все още могъщ и все още принц. Нищо чудно да съм го търсила, без да съзнавам, а той да е очаквал моя зов…

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Седмичен хороскоп: в търсене на разнообразие

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 29.05. до 04.06.)

В понеделник Луната ще преминаваща през знака Рак, следователно този ден е подходящ за кулинарни занимания, изкарване на време с партньора или с близък до сърцето ни човек, грижа за дома или семейството.

Най-комфортно ще се чувстват през периода водните знаци Риби, Рак и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат шанса да изгладят конфликти с близки до тях хора. Ще са по-спокойни, безпристрастни и уравновесени от обикновено и няма да са чак толкова фиксирани в собствените мнения и становища, което значително ще улесни комуникацията им с другите хора.

Вторник и сряда Луната ще се намира в знака Лъв и поради тази причина бихме могли да използваме тези два дни за спортни занимания, отделяне на време за любимо хоби, ходене по различни мероприятия, като кино, театри или изложби, както и за творческа работа, демонстрация на таланти и игри с децата.

Огнените знаци Лъв, Овен и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци ще успеят да постигнат големи личностни успехи през този период и ще имат шанса да изпъкнат пред хора, на които държат.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Тези два дни няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления, както и за сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Много е вероятно земните знаци Козирог, Дева и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да положат началото на нещо значимо, което тепърва ще могат да надграждат.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи уикенда идеален за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения и подписване на договори.

Очаква се въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да обърнат сериозно внимание на половинките си през периода, като някои от тях ще затвърдят отношенията си с любимия човек.

През цялата седмица много силно ще усещаме съвпада между Венера, планетата на любовта и партньорствата и Уран, небесното тяло символизиращо независимостта и внезапните промени преминаващи през знака Овен.

Заради този аспект е възможно да търсим разнообразие в близките си връзки. Не е изключено заетите от нас да се впуснат в нестандартни приключения с любимия човек, докато свободните ще се натъкнат на нестандартни, оригинални и независими хора, с които да излязат на среща или да се позабавляват.

Най-силно ще действа аспектът на кардиналните знаци Козирог, Овен, Рак и Везни, както и на хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Много е важно заетите от тях да са внимателни със закачките с непознати, защото има риск силно да разгневят половинката си. За сметка на това е добре свободните да не прибързват с ангажиментите, които поемат към не добре познати им хора, защото не е изключено както бързо се е запалила страстта им към някого, така и бързо да угасне след преминаването на аспекта.