Сребрин Ватралов: Биткойн – спасение на сегашния финансов световен ред

| от |

Screenshot_6

Сребрин Ватралов, основател и изпълнителен директор на Grabo.bg, Trendo.bg, Pomagalo.com, и Gepime.com

Парите са обект на внимание от хилядолетия и без тях е трудно да си представя как щяхме да постигнем разделението на труда, което да доведе до развитието ни от обитатели на планетата до цивилизация. Като всяко нещо сътворено от човека, има своите слабости, най-вече когато за избора на платежно средство се изисква доза доверие в други хора, както е в днешната монетарна система.

Човечеството е експериментирало с всякакви форми за обмяна на стойност като миди, перли, сол, метали, хартиени и електронната ни форма днес. Металите – злато и сребро основно, са съумявали за най-дълъг период в човешката история да се ползват за монетарна стока, най-вече поради оскъдността си, трудността им да се фалшифицират, лесна делимост, не се развалят и възприемането им като красив метал за накити, изкуство и др. Златото е в основата на монетарната световна система до преди има-няма 45 години, когато през 1971 година САЩ прекъсват фиксирания курс от 34 долара за 1 тройунция злато. До към тази дата парите, ползвани в ежедневието са по-скоро разменна валута, а парите по същество са металите, които обезпечават циркулиращата валута – злато или сребро, като по-добър способ да се опази стойността им в дълги периоди от време. От прекъсването на тази връзка през 1971 година човечеството за първи път преминава изцяло на фиатна – валутна система по целия свят, при която парите в обръщение не са обезпечени с нещо оскъдно и ценно, а изцяло и единствено с доверието в дадено правителство, печатащо суверенна валута.

От тогава кризите по света, освен че зачестяват, стават по-свирепи и продължителни, като се замазват с печатане на още повече необезпечена валута наричано често „инфлация“, „монетарни политики“, „количествени улеснения“, на база очакванията на държавата, че реалното обезпечение за циркулиращата валута е трудът и животът на живеещите в нейните граници, което е самият факт.

Проблемите се задълбочават още повече с легализираното право на банките да създават пари от въздуха, с т.н. банкиране с частичен резерв. При него за всеки депозиран лев, банката реално раздава за няколко пъти повече лева кредити, разчитайки че никога голям процент от хора няма да си потърсят спестяванията наведнъж. Централните банки отговарят за далеч по-малък процент от новонапечатваните пари, за разлика парите създавани чрез кредитната експанзия на банките, които базират степента на кредитиране на макро-анализи и очаквания за потока на чужди инвестиции, политическата стабилност, производителността на труда, ликвидността си от депозити.

Общо взето днешният банков модел има не малко прилики със забранените от закона финансови пирамиди, които се разрастват само докато влизат нови инвеститори и се разпадат бързо, когато дори малък процент изтегли доверието си в тях, както се наблюдава у нас. В днешния ни свят, парите се превръщат в огромна степен в електронна форма, под формата на единици валута в банковата система. В държави като САЩ, Швеция, Англия, Франция, електронните пари са почти 90% от цялата им икономика, което улеснява разделението на труда, но за сметка на още по-голям контрол и доверие необходими на банковата система, която е като продължение на държавната власт.

В България е по средата на държавите по обема на електронната си валута, обменяна чрез кредитни карти, банкови преводи, epay и др. инструменти. За държавата електронните валути са от огромно значение, защото й дава възможност да проследи всяка транзакция и икономическа дейност, която лесно може да обложи, за да си гарантира предвидимост на бюджета, който при едно базирана на кеш икономика е далеч по-трудно и често при дефицити принуждава държавата да печата, вместо да се мъчи със събирането на лесни за укриване данъци при кешова транзакция.

От тази гледна тока, каквото и да се случи с коя да е банка, държавата има интерес на всяка цена да опази доверието в банковата система, без която е по-скоро невъзможно да има този днешен контрол над икономиката, събираемостта на данъците, конфискацията на финансови активи и др. благини за силните на деня. Вижда се през последните години, че когато банка закъса заради лоши кредити или други трудни за предвиждане събития влияещи на нейната жизнена функционалност, по-скоро държавата ще напечата парите, от колкото да позволи системен риск за цялата банкова система, каквато би била една масова психоза сред спестяващите, така както се случи март в Кипър 2013, банковата ваканция „коралито“ в Аржентина през 2001 г., банковата ваканция и силна девалвация на валутата в Исландия през 2008 г., банковата ваканция от март 2014 г. в Украйна и много други.

Моделът на банкиране с частичен резерв е сред корените на проблема за цикличните и неизбежни банкови рискове, от прекомерна експанзия с несъществуващи пари печатани от въздуха, което води и до инфлационен натиск, надуване на балони в сектори на икономиката които поглъщат първи или най-лесно раздаваните кредити, лошо разпределение на спестяванията, от които зависи финансирането на времеемки и по-скъпите инвестиционни проекти от производствен характер.

Биткойнът се появява от неизвестен човек или група от хора в началото на 2009 г., като алтернатива на сегашната финансова система и по правила и свойства, близки едновременно до златото и хартиените пари в кеш. Биткойн е протокол с отворен код в Интернет, в който са заложени основни параметри като крайния брой на единиците за размяна, степента на годишна инфлация, изключителна прозрачност на всеки един портфейл (нещо като банкова сметка) без да се знае кой точно седи зад всеки от тях, изключителна преносимост до всяка точка на планетата за секунди, изключителна делимост на един биткойн на 100 млн. единици наричани „сатошита“, невъзможни да бъдат цензурирани, блокирани, конфискувани предвид че само този, който знае даден „частен ключ“ има право да се разпорежда с парите, принадлежащи към този ключ.

До преди появата на Биткойн, Интернет ни дава лесен начин да пренасяме и копираме данни, но нямаше лесен начин да се гарантира уникалност на дадена информация. Биткойн е децентрализирана база данни, съдържаща се на десетки хиляди компютри по целия свят, в която се пази информация за размера на всяка сметка. Името на базата данни се нарича „блокчейн“ – „верига от блокове“, което е най-голямата иновация на целия протокол – да има споделена база данни, в която данните са едни и същи и гарантира уникалност от дублиране на информацията чрез процес наречен „миниране“.

Биткойн е свободен протокол, и като такъв не е собственост на никоя държава, банка или изобщо институция.

Горната граница на биткойните ще бъде 21 млн. през далечната 2140 година според заложеното в протокола, като в момента са малко над 13 млн. биткойна, като един биткойн е равен на 100 млн. стотинки (сатошита). Биткойн добавя към интернет това, което кеша ни дава за размяна на стоки и услуги извън интернет. Биткойн не изисква доверие в трета страна, като банка или правителство, защото правилата, на които са базирани производството на биткойни, са прозрачни и базирани на криптография и математика. До преди появата на биткойн липсваше лесен и цензуриран от никого начин за размяна на стойност онлайн, без да е нужно да има посредник по веригата гарантиращ, че разменяните единици не се ползват многократно за покупка на стоки и услуги. Биткойн не изисква изричното одобрение от никоя държава, за да има стойност, защото сам по себе си и свойствата които притежава го правят ценен сред все повече потребители, превръщащи своята валута в биткойни през места наречени крипто-борси. При появата на биткойн през 2009 г. са стрували 0, като година по-късно се е появила първата пазарна цена от няколко стотин биткойна за един доларцент, като към днешна дата 1 биткойн е около $630 с всички предпоставки за още предстоящ огромен растеж.

България е сред Топ 30 държавите по проникване на биткойн мрежата по глава на населението, така че сравнително добре се представяме във възприемането на нещо толкова радикално и революционно, като криптовалутите.В България има вече десетки сайтове и нарастващ брой бизнеси извън интернет, приемащи за своите стоки и услуги биткойни.

В българския Интернет управляваният от нас проект – grabo.bg, е сред най-големите търговци приемащи разплащания с биткойни. Биткойн може да предложиш спасение на сегашния финансов световен ред, който изисква експоненциално нарастване на доверието в себе си след всяка неизбежна криза. Биткойн е това, което може да спре дори войните по света, защото тяхното финансиране с печатане дългосрочно е обречено, когато биткойн поставя горна граница на единиците за размяна на стойност, за да не може лесно веднъж придобит биткойн да бъде експлоатиран чрез невидимия пряко ефект на инфлацията. Бъдещето за биткойн, без значение какво решение ще вземат отделните държави, е по-скоро силно положително и предлага една алтернатива за спестяване, търговия и др. на сегашната банкова система.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.