Спорт в нюанси

| от |

Николай Коев

В изминалата събота попаднах неслучайно в зала „Универсиада“. Влязох в този истински храм на баскетбола със спомените от едно красиво минало, когато най-представителната ни тогава спортна арена носеше много емоции и радост за всички, докоснали се по различен начин до великата игра между двата коша. Качих се на любимия ми девети ред, защото, откакто се помня, съм левскарче, а с този номер по зеления терен твореше един голям артист във футбола – Гунди. И като средностатистически наивник си въобразявах, че ще присъствам на хубав баскетбол между родния „Левски“ и белградския „Партизан“.

Уви, не се случи.

Не толкова заради стойностните състезатели от двата противостоящи отбора, а защото за кой ли път на трибуните се настани войнстващата простащина и безличие. То не бяха псувни и какви ли не вулгарности, блуждаещи, очевидно не случайно, погледи, примитивна агресия и опасно летящи столове. Естествено чест прави на състезателите на нашия тим и самобитния Тити Папазов, които влязоха в ролята на умиротворители и, вероятно, заедно с малко закъснялата реакция на полицията предотвратиха истинска кървава вакханалия. Но това безспорно бяха момчета, отдадени професионално на любимия си спорт, знаещи какво е тежък труд за постигане на успех, а не просмукани от алкохол и какво ли не още мозъци, които намират отдушник в обожествяването на един отбор и сатанизирането на друг, с цел да намерят някакво оправдание за обезличения си живот.

Разбирам, че тези мои разсъждения няма да се харесат на мнозина и затова веднага правя уговорката – проблемът с т.нар. фенове не трябва да се генерализира. Наистина става въпрос за ограничен, но и тревожно разрастващ се, контингент от млади хора, които драстично прекрачват правилата на нормалното общуване и се движат твърде близо до линията на престъпността. И ако тълкуваме с укор проявите на агресия, но и на верска и национална нетърпимост, то трябва да потърсим и причините за този феномен не толкова сред нашите деца, а в самите нас. Прочетох някои мисли на развълнувани от събитието в съботния ден в „мрежата“ и ми стана тъжно. За самокритичност изобщо не говорим, но затова пък имаме изобилие от неграмотност и… ксенофобия.

Затова се питам – на какво научихме през изминалия над четвърт век от промяната поколението, което ще ни „приобщава към европейските ценности“. Пък и не загърбихме ли, подтичвайки и копирайки, чужди модели, нашите изконни добродетели. Отдалечихме ли младите от стремежа към наука и усъвършенстване – да! Отгледахме ли неграмотници, за които Левски е отбор, за който си струва да се биеш до смърт, а не национален символ за честност, преданост, отдаденост на борбата за национално освобождение, но и толерантност – да! Въстанахме ли решително срещу заливащия ни масово западен пошляк и неговите „талантливи“ родни копия – не! Принизихме ли образователните критерии и унизихме ли учителите с мизерни заплати – да! Противопоставихме ли се на осигурилите си луксозен живот лоени топки в политиката, абонирани пожизнено за безпроблемно съществуване във властта – не! Прозряхме ли гигантската манипулация на отделни партии, които водят и сега държавата към сигурна гибел – не! Изолирахме ли като общество натрапчиво арогантната представа за успех единствено като функция на парите – не! Загърбихме ли духовността, традициите си и, ако щете, християнските ценности и морал – да!

Протяжно дълго мога да продължа с изброяването на нашите грехове през периода на превратно разбраната демокрация. Дали от елементарно властолюбие, кариеризъм, алчност, заблуда или просто от глупост, но през тези години объркахме много от децата. Виновни ли са феновете от агитките, че техни връстници тънат в разкош, а млади хора от софийските крайни квартали, а и не само, търкат евтини маратонки години наред и крият гнева си в качулката на суитчъра? Виновни ли са те за безработните си родители и логичните семейни скандали за… пари? Виновни ли са за липсата на перспектива или наличието на такава единствено като… обслужващ персонал у нас или далеч зад граница? Не, не са, е краткият отговор, който не изключва и тяхната вина за лекомислено погубваното прекрасно време на младостта с безсмислена конфронтация и тъпа агресия.

И тъй като уж съм на спортна вълна и разноцветните нюанси около нея, не мога да спестя удивлението си от прекрасния Кубрат Пулев. Безспорно нашето момче падна тежко от Кличко, но и с размазани скули намери сили да отправи недвусмислено послание към съотечествениците и да въздигне в култ българския дух. Ето това ни е необходимо в силна доза сега, за да имаме бъдеще като нация и държава.

Дано са чули и разбрали правилно боксьора не само хилядите българи в хамбургската зала, но и тези в отечеството, които поне в тези пет рунда бяха единни.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.