Спомен и реaлност

| от | |

Ширин Рамадан Мустафа

Седя и си задавам въпросите: „Кога пораснах толкова?”, „Къде е онова малко момиченце, неразбиращо какво се случва наоколо, нямащо новина от нищо?”

Да, доста интересен и натъжаващ душата ми момент..

Тъжно ми е, защото колкото повече раста, толкова повече усещам липсата на онези мои детински дни. Дните, в които копнеех да отида в парка, в които с нетърпение чаках на първи юни мама да ме закара в градската градина и да грабна тебешира.. да се втурна между всички дечица, за да направя и аз някоя рисунка.

Умеех ли, успявах ли?

Не точно, но фантазията в мен живееше и всяка моя драскотинка я оприличавах на нещо.. Детството е толкова красиво и мога да кажа, че това е най-голямото богатство, което всеки един от нас притежава и преживява. Но, животът е така устроен, че всяко нещо намира своя край..

Идва момент в който детските игри в парка ги няма, играенето с кукли със съседското дете вече липсват. Тичането по уличките, криеницата, първото обучение за писане на буквички и на най-вълшебните думички, като „мама”, „тате” остават назад във времето. Всички тези игри, които почти всеки един от нас е играл.. Да, те, точно тези, за които се сетихте – вече ги няма..  По-точно- има ги, но детето, което ще подхожда на тези игри вече не е същото… Помните ли карането на колело и честото падане, защото не бяхме толкова обучени, колкото сега..? Болките и сълзите от рани, причинени от невнимание и прекалено много шаване? Мисля, че не съм била единствена.. И не само това са случките и нещата, има още безброй други. Хубавото, което са ни оставили са спомените.

А, какво става сега?

Сега всичко е много различно, не прилича и на детските игрички.., нито пък на забавното учене, за да успеем да напишем някоя буквичка. Сега съм в една голяма реалност, в която всички живеем. Живеем и живеейки осъзнаваме много неща. И знам, че има още куп, които ще осъзнаем с течение на времето.

То.. светът бил голям, както и аз пораснах и все копнеех да бъда голяма. Ако можех, сега бих искала да си върна най-ценното – ДЕТСТВОТО. Онези години, в които плачех само от болките на ожулено коляно, ръце и т.н….  Дните, в които бях толкова мъничка, че ме беше страх да се кача на пързалката, дните в които аз не знаех какво е зло, не знаех какво причиняват хората едни на други, че пораждат болка в себе си. Не знаех, не разбирах и може би бях толкова мъничка, че помня само игрите, грижите на родителите ми, близките и милите, и сладки думи на хората.

Главно всичко е свързано с Човека, главната роля в живота я играе Той. Човекът, който прави първите стъпчици. Човекът, преминаващ през същия детински път, както всички останали.

След време тези стъпки стават по-големи и разбираш къде си, защо си, кое какъв смисъл има в живота.

И.. така, искам да дам малък съвет на всички, четящи написаното от мен: „Днес сте това, което утре няма да бъдете, затова ценете и се наслаждавайте на всеки миг от живота си!”. Не се задълбочавайте в проблемите, които Ви срещат, помъчете се да го избегнете. Никой не е уникален и не може да бъде, защото във всеки живот има поне едно малко камъче, което спъва човек по пътя му. Ценете днешния ден, защото утре може да бъде прекалено късно. Замислете се във въпросите: „Какво направих?”, „Какво можех да направя?”, „Защо не го направих?”.

Бъдете щастливи с хората, които Ви ценят и знаят Вашата стойност! Дарявайте обич и правете възможно най-хубавото за всеки един човек в живота си. Рано или късно, всичко се връща.

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.