Спокойно! Лъвове в гората няма

| от |

Бисер Манолов

Представете си, че с вас сме заедно в гората. Изведнъж се чува лъвски рев. Каква реакция от наша страна ще последва? Ще побегнем панически, ще се покачим на най-близкото дърво или ще се изсмеем, защото знаем, че в България лъвове няма. Има и трети вариант – аз бягам панически, а вие крещите след мен да спра, защото в България лъвове няма.

bnb

Нарочно започвам коментара по този начин, тъй като в момента има известно напрежение сред вложителите в една банка (КТБ). Ще се опитам да бъда максимално полезен за повече от читателите, тъй като не е никак лесно да бъде поднесена толкова комплексна материя на хората, които не се занимават професионално с финанси. Веднага искам да изразя категоричното си становище, че под никаква форма не може да се прави аналог на сегашната ситуация с тази през 1996-1997 г.

Над 60% от банковия сектор в момента е в ръцете на кредитни институции, които са с безспорна репутация на международната сцена. Абсолютно по същия начин стоят и нещата с банките с български капитал. Няма да анализирам причината, поради която се стига до труса в момента. Атаката срещу въпросната кредитна институция обаче безспорно бе подготвена изключително прецизно.

Точно в този момент най-важното е да се запази спокойствие и да има отговорно политическо говорене.

Институциите и правителството задължително трябва да действат съвместно. Спомням си, че преди година фалира една от най-големите ипотечни банки в Англия „Нортън Рок“. В последвалите анализи бе споменато, че една от причините за настъпилия хаос е несъгласуваните действия между Bank of England (централната банка на страната) и министерството на финансите. При кризисни ситуации от такъв характер трябва да се действа с цялата мощ на държавата с цел минимизиране последствията за обществото. По време на казуса „Нортън Рок“ бе доказано, че гуверньорът на централната банка и финансовият министър изобщо не са комуникирали, та камо ли да са направили нещо за създаването на единен информационен център.

Когато говорим за банковия сектор в България от гледна точка на сегашната ситуация, мнозина си задават въпроса доколко стабилен е той. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че в момента нещата са нормални и единственият проблем е паниката, която бе изключително умело провокирана.

Банковата система на България е от възможно най-консервативен тип. Това до голяма степен я предпази през последните години от финансовите катаклизми, обхванали целия свят. За да подкрепя това мое твърдение, ще ви дам следния пример. Основният ресурс, с който работят търговските банки в страната, е почти изцяло привлечен ресурс от местни физически и юридически лица плюс собствения им капитал. В банковия бизнес тази конструкция се счита като възможно най-безрисковата. Произходът на средствата в банковото дело се нарича пасив. Тоест средствата, с които оперират търговските банки, са предимно средства на вложителите. Английската банка „Нортън Рок“ финансираше дейността си предимно чрез емитиране на краткосрочни облигации. Казано с други думи, тя изцяло зависеше от състоянието на капиталовите пазари и инвестиционните намерения на малък брой участници. Банките в България имат собствен капитал над десет милиарда лева. По смисъла на банкирането собственият капитал играе ролята на финансов буфер при неблагоприятна стопанска конюнктура и съответната обезценка на вложенията. От тази гледна точка искам дебело да подчертая, че банковата система на България надвишава многократно изискванията за размера на собствения капитал по смисъла на европейските стандарти. В основата на всяка банкова система извън количествените характеристики обаче от изключителна важност е и доверието на вложителите.

Няма банка в света, която може да издържи на паническо теглене на депозити в рамките на няколко дни. Няма! Точно поради тази причина надзорните органи в цял свят разработват превантивни правила, за да се намали стресът за вложителите при наличие на кризисна ситуация. Повечето от вас са чували за термина „капиталова адекватност“. Банките инвестират набраните средства в различни активи. Към тези активи спадат и кредитите. Капиталовата адекватност показва дали на база риска на инвестираните средства банката има достатъчно собствен капитал, за да поеме тези евентуални финансови трусове.

Точно поради тази причина специалистите говорят, че банките в България са добре капитализирани, имайки предвид високата им степен на капиталова адекватност. Ще го кажа още по-кратко: банките в България са възможно най-безрисковите кредитни институции в Европа. Няма абсолютно никакво основание за паника. Да не забравяме още две важни неща и те са: първо, че финансовата ни система е регулирана от валутен борд, и второ, че паричният пазар на страната е от затворен тип. Казано с други думи, това означава, че нямаме фундаментална причина за обезценка на лева поради естеството на валутния борд. Нивото на валутните резерви на БНБ се намира исторически на едно от най-високите си равнища в размер на 28 млрд. лева.

Към настоя­щия момент практически е невъзможно да има атака на валутния борд от външни спекуланти поради споменатата специфика на паричния пазар. Отново казвам, спокойствието е решение на текущата ситуация, както и активното и синхронизирано участие на абсолютно всички държавни субекти. Точно в този момент ми се струва, че ще бъде актуално и повдигане на темата за членството на България в еврозоната. Разбира се, че това е един дълъг процес, който започва с подаване на апликационна форма за включване на страната в „чакалнята за еврозоната“, известна под наименованието EРM2. При членство на страната в еврозоната ще се отвори достъп до ликвидност на българските банки от ресурса на Европейската централна банка. Разбирате ли колко неиздържана е тезата, че такова членство щяло да ни струва пари. Когато правите пълно каско на автомобила си, това безплатно ли е? В този случай говорим за финансова застраховка на цялата ни финансова система. Това е тема, която незабавно трябва да бъде сложена на масата за дебати между всички политически партии и съответните държавни органи. „Застраховката“ означава плащане, за да прехвърлиш риска. Нали така?

Банковата система в страната категорично може да бъде определена като стабилна в този момент. „Лъв в гората няма.“ Дайте да не тичаме панически, че ще ни се пръсне сърцето, без някой да ни гони. Разбирам, че този, който ръководи държавата, трябва да ни покаже как става това. Не, имам по-добра идея, нека ние да му покажем.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.