Спокойно! Лъвове в гората няма

| от |

Бисер Манолов

Представете си, че с вас сме заедно в гората. Изведнъж се чува лъвски рев. Каква реакция от наша страна ще последва? Ще побегнем панически, ще се покачим на най-близкото дърво или ще се изсмеем, защото знаем, че в България лъвове няма. Има и трети вариант – аз бягам панически, а вие крещите след мен да спра, защото в България лъвове няма.

bnb

Нарочно започвам коментара по този начин, тъй като в момента има известно напрежение сред вложителите в една банка (КТБ). Ще се опитам да бъда максимално полезен за повече от читателите, тъй като не е никак лесно да бъде поднесена толкова комплексна материя на хората, които не се занимават професионално с финанси. Веднага искам да изразя категоричното си становище, че под никаква форма не може да се прави аналог на сегашната ситуация с тази през 1996-1997 г.

Над 60% от банковия сектор в момента е в ръцете на кредитни институции, които са с безспорна репутация на международната сцена. Абсолютно по същия начин стоят и нещата с банките с български капитал. Няма да анализирам причината, поради която се стига до труса в момента. Атаката срещу въпросната кредитна институция обаче безспорно бе подготвена изключително прецизно.

Точно в този момент най-важното е да се запази спокойствие и да има отговорно политическо говорене.

Институциите и правителството задължително трябва да действат съвместно. Спомням си, че преди година фалира една от най-големите ипотечни банки в Англия „Нортън Рок“. В последвалите анализи бе споменато, че една от причините за настъпилия хаос е несъгласуваните действия между Bank of England (централната банка на страната) и министерството на финансите. При кризисни ситуации от такъв характер трябва да се действа с цялата мощ на държавата с цел минимизиране последствията за обществото. По време на казуса „Нортън Рок“ бе доказано, че гуверньорът на централната банка и финансовият министър изобщо не са комуникирали, та камо ли да са направили нещо за създаването на единен информационен център.

Когато говорим за банковия сектор в България от гледна точка на сегашната ситуация, мнозина си задават въпроса доколко стабилен е той. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че в момента нещата са нормални и единственият проблем е паниката, която бе изключително умело провокирана.

Банковата система на България е от възможно най-консервативен тип. Това до голяма степен я предпази през последните години от финансовите катаклизми, обхванали целия свят. За да подкрепя това мое твърдение, ще ви дам следния пример. Основният ресурс, с който работят търговските банки в страната, е почти изцяло привлечен ресурс от местни физически и юридически лица плюс собствения им капитал. В банковия бизнес тази конструкция се счита като възможно най-безрисковата. Произходът на средствата в банковото дело се нарича пасив. Тоест средствата, с които оперират търговските банки, са предимно средства на вложителите. Английската банка „Нортън Рок“ финансираше дейността си предимно чрез емитиране на краткосрочни облигации. Казано с други думи, тя изцяло зависеше от състоянието на капиталовите пазари и инвестиционните намерения на малък брой участници. Банките в България имат собствен капитал над десет милиарда лева. По смисъла на банкирането собственият капитал играе ролята на финансов буфер при неблагоприятна стопанска конюнктура и съответната обезценка на вложенията. От тази гледна точка искам дебело да подчертая, че банковата система на България надвишава многократно изискванията за размера на собствения капитал по смисъла на европейските стандарти. В основата на всяка банкова система извън количествените характеристики обаче от изключителна важност е и доверието на вложителите.

Няма банка в света, която може да издържи на паническо теглене на депозити в рамките на няколко дни. Няма! Точно поради тази причина надзорните органи в цял свят разработват превантивни правила, за да се намали стресът за вложителите при наличие на кризисна ситуация. Повечето от вас са чували за термина „капиталова адекватност“. Банките инвестират набраните средства в различни активи. Към тези активи спадат и кредитите. Капиталовата адекватност показва дали на база риска на инвестираните средства банката има достатъчно собствен капитал, за да поеме тези евентуални финансови трусове.

Точно поради тази причина специалистите говорят, че банките в България са добре капитализирани, имайки предвид високата им степен на капиталова адекватност. Ще го кажа още по-кратко: банките в България са възможно най-безрисковите кредитни институции в Европа. Няма абсолютно никакво основание за паника. Да не забравяме още две важни неща и те са: първо, че финансовата ни система е регулирана от валутен борд, и второ, че паричният пазар на страната е от затворен тип. Казано с други думи, това означава, че нямаме фундаментална причина за обезценка на лева поради естеството на валутния борд. Нивото на валутните резерви на БНБ се намира исторически на едно от най-високите си равнища в размер на 28 млрд. лева.

Към настоя­щия момент практически е невъзможно да има атака на валутния борд от външни спекуланти поради споменатата специфика на паричния пазар. Отново казвам, спокойствието е решение на текущата ситуация, както и активното и синхронизирано участие на абсолютно всички държавни субекти. Точно в този момент ми се струва, че ще бъде актуално и повдигане на темата за членството на България в еврозоната. Разбира се, че това е един дълъг процес, който започва с подаване на апликационна форма за включване на страната в „чакалнята за еврозоната“, известна под наименованието EРM2. При членство на страната в еврозоната ще се отвори достъп до ликвидност на българските банки от ресурса на Европейската централна банка. Разбирате ли колко неиздържана е тезата, че такова членство щяло да ни струва пари. Когато правите пълно каско на автомобила си, това безплатно ли е? В този случай говорим за финансова застраховка на цялата ни финансова система. Това е тема, която незабавно трябва да бъде сложена на масата за дебати между всички политически партии и съответните държавни органи. „Застраховката“ означава плащане, за да прехвърлиш риска. Нали така?

Банковата система в страната категорично може да бъде определена като стабилна в този момент. „Лъв в гората няма.“ Дайте да не тичаме панически, че ще ни се пръсне сърцето, без някой да ни гони. Разбирам, че този, който ръководи държавата, трябва да ни покаже как става това. Не, имам по-добра идея, нека ние да му покажем.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.