Сплотяването на Запада

| от |

Автор: Александър Смилков за banitza.net

Unconscious uncoupling

Добилият популярност наскоро неологизъм “conscious uncoupling” караше много хора да повдигат вежда в недоумение. За нас, непросветените в брачните теории, фразата звучи смешно и дори леко абсурдно. До така наречената “съзнателна раздяла” се стига след добро обмисляне на една връзка, в която нещата очевидно не вървят добре. Двете страни решават да запазят добри отношения и да се разделят по взаимно съгласие. Но до съзнателната раздяла може да се стигне само ако преди това е съществувала подсъзнателна раздяла.

Image: Barack Obama, Angela Merkel

Говорейки за всичко това, няма как да не направим аналогия с взаимоотношенията между САЩ и Европа – една стара двойка, която имаше своите търкания през последното десетилетие. Тези търкания бяха най-видни в твърдото неодобрение на войната в Ирак от страна на Франция и Германия. Дори в Британия, която бе от малко страните участващи във войната още от самата инвазия през 2003 година, мнозинството не подкрепяше военните действия. Скандалът с подслушването от страна на National Security Agency (NSE) в Америка е поредната конфликтна тема, в която най-проактивна e Германия.

От своя страна САЩ негодуваше срещу нежеланието на Европа да се справи решително с дълговата криза, която застрашаваше крехкото й икономическо възстановяване. Раздразнение пораждаше и неспазването на правилото на НАТО за това 2% от БВП да отиват за отбрана – средно за ЕС военните разходи са 1.6%. Макар за повечето държави с дългови проблеми това да е оправдано, остава показателен фактът, че Германия разходва едва 1.3%.

Unconscious recoupling

Навярно без да предполага за своите скрити умения, Путин навлезе в ролята на Купидон. Както пише Charlemagne в The Economist, “Путин играе Купидон за Марс на Америка и Венера на Европа”. На фона на анексирането на Крим от страна на Русия горните дразги стават незначителни. Само за един месец Путин успя да сплоти старите партньори от двете страни на океана до нива невиждани в последните години. Броят на срещите на върха между ЕС и САЩ намаляваше постепенно, но ето че те отново бяха възобновени – в края на миналия месец Обама посети Брюксел, а през юни отново ще има среща, този пък заседание на Г7. Все по-сериозно се говори и за Трансантлатическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) – споразумението за свободна търговия през океана, още познато като икономическото НАТО.

Покрай TTIP расте и консенсусът около негативния ефект от зависимостта на Европа от руски газ. Създаването на подобно партньорство означава, че тежките рестрикции върху износа на газ от страна на САЩ биха отпаднали. Това далеч не решава проблемите на Европа – Америка тепърва строи LNG (втечнен газ) терминали за износ, които не биха могли да заработят или да имат какъвто и да било ефект в близките години. Но са част от решението на проблема.

Близо четвърт от потребявания в Европа природен газ идва от Русия и половината от него, 80 млрд. куб. метра, минава през Украйна. И докато прекъсването на доставките към Европа през Украйна през 2009 година не доведоха до никакви резултати в интегрирането на най-зависимите европейските енергийни пазари, то днес вече опасността е по-видима и ясно разпознаваема. Шистовият газ отново бива обсъждан, този път в по-позитивна светлина. В ЕС отново се говори за интерконектори и компресори за обратно изпомпване. Европейските лидери осъзнават, че прекомерното доверие на Русия може да изиграе лоша шега.

И макар САЩ засега да налага по-строги мерки срещу Путин, Европа държи в ръцете си по-силни оръжия. Европейският пазар на газ представлява една трета от приходите на Газпром, а 52% от руския бюджет се крепи на износа на петрол и газ. Също така Лондон е мястото, където Газпром, Роснефт и други руски компании набират средства и търгуват акциите си. Имуществото на руската олигархия се намира най-вече в Европа, а не в Америка.

Conscious recoupling

Въпреки това безпорен остава фактът, че от една война на санкции икономически ползи няма да има за никого. По-важното в случая обаче е, че връзката между двата поомръзнали си партньора от двете страни на океана отново бе разпалена от обединяваща ги кауза. В същото време бившите съветски републики като Украйна, Молдова и Грузия гледат все повече към Европа. За тях, а и за прибалтийските страни, е важно да виждат в лицето на ЕС и САЩ силен партньор, който е готов да действа решително и ведно.

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум.