Списание Time и споровете, които носи изборът на американската му корица

| от |

Станислав Касчийски (http://kaschiyski.com/) специално за Chronicle.bg

Sept2009

За смях

Американското списание Time безспорно е едно от онези новинарски издания, които имат наложена репутация по цял свят и дори хората, които никога не са отваряли негов брой биха се доверили на информация от него. Червената рамка на корицата на списанието се разпознава веднага, а моделът му е копиран в различни страни по света под една или друга форма, българското списание „Тема“ е такъв един пример. Списанието обаче е твърде често обект на присмех напоследък, когато различни социални мрежи като Reddit и 9gag, а и онлайн медии като Buzzfeed започнаха редовно да публикуват сравнения между кориците на четирите издания по света и най-вече често срещания факт, когато в САЩ редакторите са сложили корица по тема различна от тази на останалите три. Така докато за света е важна революцията в Египет, американското издание предлага корица за хората с проблеми в общуването, а докато на света му е представена гледната точка на Путин, в американското издание обсъждат стипендиите за спортистите. А по социалните мрежи хората се смеят как американците са глупави и не се интересуват от събитията зад границите им.

 1101230303_400

Малко история

3 март 1923г. – излиза историята на пенсиониращия се говорител на конгреса, ликът му стои нарисуван на първата корица на списание Time, току що създадено от двама бивши колеги – репортерите Бритън Хадън и Хенри Луис, изданието е първото седмично списание в щатите. С десетилетия корицата на списанието е посветена на един единствен човек, а с годините това се възприема като признание за авторитета му. През 1928-ма става ясен и първият „Човек на годината на списание Тайм“ пилотът, прелетял Атлантика Чарлз Линдберг, а с това е поставена традиция, която до днес предизвиква международен отзвук. Носители са били хора като Ганди, Мартин Лутър Кинг,  Хари Труман, дори Зукърбърг и Стийв Джобс, а някои като Сталин, Чърчил, Рейгън, Горбачов, Джордж Буш, Обама и Никсън са били по два пъти. Последният носител – този за 2013-та – папа Франциск е третият папа получил титлата. Списанието по данни за последните 22 години не е падало от първата позиция за тираж в сегмента си, като за 2012-та то може да се похвали с почти 3,3 млн. абонати, над два пъти повече от втория в класацията – списание “Newsweek”.

Четири корици

Nov2010

И защо списание като Time ще е обект на интерес от потребителите на Reddit? Към момента изданието излиза по цял свят в четири регионални издания. Имаме американското издание, което се издава в Ню Йорк, европейското издание, което се издава в Лондон и всъщност покрива Европа, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, още централа в Хонг Конг, която покрива Азия и издание за южните части на Тихия океан, базирано в Сидни. Всяко едно от тези четири издания излиза с известни разлики в съдържанието и самостоятелно преценява с каква корица да бъде. От там идват и честите снимки как докато трите неамерикански издания излизат зад една и съща корица, оригиналът на списанието занимава своите читатели с неща с по-малка важност. Възникват естествено някои въпроси – форма на цензура ли е това, подценяват ли читателите си от американската редакция, всъщност проблем ли каква е корицата, ако и двете статии ги има в различните издания. Дори и защо трите издания по света не предлагат на абонатите си това, което е определено като важно от американците. Кой е ощетен?

Путин

lead_large

На 16-ти септември списанието излиза с Владимир Путин на първа страница. Снимката му е типичния Time стил – близък кадър на главата, широка бленда, за цялостен фокус, сериозен поглед. Всичко това на съсредоточаващ черен фон, на който е изписано „Америка е слаба и нерешителна, докато Русия е богата и отново успяваща. Но редакторите на американското издание решават да предпазят читателите си от тази картина и използват корица, на която на приятен син фон стои млад спортист, а важната тема тази седмица е неполитическа – дискусията трябва ли да се плащат стипендии за спорт. Сайтът The daily caller излиза със заглавие: „Time крие успеха на Русия от американските избиратели“ и обвинява изданието в предпазване на Обама.

putin

Кризата

Или как Джей Лено се оказа по-силен от световната криза поне що се отнася до корицата на американското издание на Time на 14 септември 2009г.

enhanced-buzz-wide-25221-1374675573-57

И отново година по-рано на 3 ноември 2008г., когато светът вижда символ на потъващата американска икономика и то със забит американски флаг, а американците четат какво може да се провали при гласуването.

time-magazine-covers-us-world-06

Близкият изток

Неведнъж според корицата на списанието темата за Близкия изток е много по-важна за света, отколкото за американската публика.

enhanced-buzz-wide-23294-1382034732-25

Да, проблемите на демокрацията в САЩ са по-значими от всичко, което се случва в Иран. 14 октомври 2013г.

time-magazine-covers-us-world-09

А „Талибанистан“ е по-неактуален от изучаването на библията в училище. 2 април 2007г.

time-magazine-covers-us-world-01

 Тук комбинираме горните две теми отново на различните корици: „Завръщането на тихото мнозинство“ срещу „Защо САЩ никога няма да спаси Афганистан“  24 октомври 2011г.

time-magazine-covers-us-world-10

Отново училището пред „отчаянието в Пакистан“. 20 септември 2010г.

enhanced-buzz-wide-23225-1382036007-23

Година и половина преди да бъде атакувано посолството на САЩ в Либия, списанието вместо със съпротивата на Кадафи излиза със заглавие “Да разберем болката“.

enhanced-buzz-wide-32641-1382034940-21

„Краят на Ал-кайда“ не трябва ли да е интересен на американската публика? – коментар на Buzfeet – 17 септември 2012 г.

Отговорът

След едно от обвиненията при подобен случаи списанието явно се чувства задължено да отговори на обвиненията, които получава публично, а и през писма към редакцията.

На 5 декември 2011г., докато в Египет хората са на улицата, европейското, азиатското и тихоокеанското издания на списанието слагат на корицата си протестиращ млад египтянин с противогаз на лицето и вдигната горе ръка със стиснаt юмрук, около който е намотано парче плат. Заглавието гласи „Възраждането на революцията“.  Американското издание от друга страна слага нарисувано човече държащо омотан червен конец, което те гледа мило пред един небесносин фон. Темата е „Защо притеснението е добро за теб“. Блоговете подхващат разликата в кориците и започват да питат защо Time спестява на читателите си в САЩ кадрите от революционен Египет. Защо някой е решил, че проблемите с прекомерното притесняване ще са по-интересни на типичната аудитория на списанието от проблемите на египетското общество?

time-anxiety-covers-sm

Е, седмица по-късно, на 12 декември, редакцията публикува този текст:

Последното ни издание също причини немалко вълнения сред блогъри и читатели, които възразиха на това, че сложихме протестите в Египет вътре в нашето списание и на кориците на международните ни издания. „Защо притеснението сред хората е най-важният проблем в САЩ, докато египетската революция  получава привилегията да е на първа страница по цял свят?“ – гласеше типичния мейл към нас. Наблюдатели от ShortFormBlog анализираха кориците на списанието за цяла година и стигнаха до извода, че всяко едно издание публикува едни и същи важни новини, плюс минус еднa-две. Радваме се, че сме обект на високите ви изисквания и още повече, че летвата е вдигната именно от другите наши издания.

 

Списанието изглежда не смее да спори с обвиненията на читатели си. Но има няколко аргумента, които се появяват и са готови да защитят редакционната политика на журналистите, базирани в Ню Йорк.

Статии бол

Jul2010

Една от основните защити срещу обвиненията за цензура е фактът, че историите от първа страница на другите издания попадат и в страниците на американското списание. Това не обяснява различното отношение на изданието към читатели му, когато става въпрос за това какво редакцията смята, че би се продавало повече. Трябва да отбележим, че горните обвинения се случват най-вече, докато списанието е под контрола на главния си редактор Ричърд Стенгъл, но е факт, че последните случаи на такива обвинения (например корицата с Путин, както и развитието с Иранската ядрена програма) са при новата главна редакторка Нанси Гибс, която пое изданието октомври миналата година.

Не сме само ние

Факт. Често и четирите издания са с еднакви корици, понякога американците са единствените, които се различават, но понякога и другите издания излизат със собствени корици.

time-magazine-covers-us-world-07

Сравнително рядък случай на четири различни корици на списание Time – 11 февруари 2008г. – “Защо на младите избиратели отново им пука“ – САЩ; Историята на успеха на мюсюлманите в Европа“ – Европа. „Големият студ в Китай“ – Азиатското издание. „Науката в любовта“ – Тихоокеанското издание.

asia

Обратен пример – докато светът се интересува от скандалите с подслушванията, азиатското издание излиза с корица на която има грейка.

И все пак ако проверим кориците от цялата 2013-та година, ще видим, че макар през половината време списанието да излиза с еднакви корици по цял свят, американското издание през останалата половина почти традиционно сменя подхода към своите читатели. Това би трябвало да отхвърли обвиненията в цензура за някои от конкретните случаи, каквито са тези с Путин и Египет, но пък поставя на коментар маркетинг стратегията на централата в Ню Йорк. От друга страна случаите, когато някое от другите издания излиза със самостоятелна корица са значително по-малко:

Другите го правят

Например конкурентът на Time – списанието Newsweek, което също поддържа няколко световни корици, също е попадало, макар много по-рядко, под обвиния, че крие новини от американската си публика.

newsweek1

2 октомври 2006г. Докато списанието излиза в Европа, Латинска Америка и Азия с корица, на която джихадист държи базука и заглавие „Губейки Афганистан“, в САЩ то се занимава с историята на фотографката Ани Лебовиц, под заглавие „Моят живот в снимки“. Контрастът е видим.

Та…?

Губи ли Time своята отговорна роля да образова американската публика? По-скоро да. Идеята, че бизнес-моделът на американското издание е да привлича публика с по-лежерни теми на корицата, докато занимава светът с войни и икономически кризи някак реално го поставя в положение готово за присмех. И въпреки това списанието е най-продавано именно в САЩ.

Цензура ли е различната първа корица? По-скоро не. Все пак дори да искаш да четеш за това как да се справиш с депресията, когато си купиш списанието ще разбереш и защо Русия се връща на световната сцена.

А третият въпрос, на който за съжаление не може да бъде даден отговор е „Подценява ли списание Time американската си публика?“

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.