Спирките на Валенсия

| от | |

От местната паеля до шедьоврите на архитектурата всичко в този град блика от енергия

Филип Данауи

Отвън прилича на космически кораб, долетял от чужда галактика. Или на шлем, предпазвал главата на гигантски воин. Отвътре обаче е оперен театър и свърталище на музите. Откъдето и да го погледнеш, Дворецът на изкуствата „Кралица София” е предизвикателство към фантазията и сетивата. Както и цялата Валенсия, сред чиито символи е този комплекс. В този град, чието име означава Сила, Мощ, Енергия, нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. За да овладеете Силата на Валенсия, само три дни не стигат, но те са достатъчни, за да видите града през погледа на най-прочутия му архитект Сантяго Калатрава. Този мъж, роден във Валенсия преди близо 61 години, направи за нея онова, което стори Антонио Гауди за любимата си Барселона.

Дворецът „Кралица София”, строен в продължение на 14 години с бюджет от 120 милиона долара, е само част от колосалния комплекс Града на изкуствата и науката, проектиран от Калатрава. Архитектурният шедьовър е град в града и задължителна спирка за всеки турист. „Мястото е толкова близо до морето, а Валенсия е така суха, реших да използвам водата като основен елемент за Града на изкуствата и науката, за да я превърна в огледало на архитектурата”, обяснява замисъла си Калатрава. В това огледало отражение търсят прекрасни пейзажи с градини, плитки басейни и изцяло бели, конструктивно пищни сгради от стомана, стъкло и бетон. Освен операта „Кралица София” тук са и Hemesferic (Планетариумът), Научният музей на Фелипе Испански и Океанариумът. За планетариума дизайнерът е потърсил вдъхновение в идеята за  универсалното око, което вижда и знае всичко. Огромният купол е обграден от алуминиеви цилиндрични стълбове. „Окото”, разположено в басейн, може да „мига” – върху купола му са разположени стъклени и стоманени капаци, които се задвижват с помощта на хидравлични асансьори.

В центъра на комплекса се намира също така Музеят на науката, открит през 2000 г. Посетителите сравняват дизайна му със скелета на тиранозавър рекс, други пък намират сходство с гръбначния стълб на огромна праисторическа риба. Децата харесват музея, защото в него могат да пипнат всичко. Докосването до изложените предмети на това място е от голямо значение за т.нар. образователно развлечение, което насърчава ученето чрез пораждане на любопитство и развлечения. Близо до научния музей е Океанариумът – най-големият морски парк в Европа, който е дом на 500 вида риби и други морски създания. Всеки може да направи виртуална разходка, минавайки през тунела с акулите, и да усети морския живот. Тук можете да прекарате целия си ден неусетно. В Океанариума, проектиран от Феликс Кандела, плуват бели китове, моржове, делфини.

Попаднете ли във Валенсия, задължителна спирка е и Музеят на изящните изкуства в старата част на града. Колекцията му е сред най-богатите в Испания с платна на Ел Греко, Гоя и Велаксес.

Не си мислете, че тук само ще се разхождате и ще гледате забележителности. Валенсия е градът на паелята и ако от тук започва пътуването ви в Испания, ще усетите, че местните хранителни навици са нещо доста различно от всяка останала част на Европа. Паелята – това богато ястие, е замислено именно във Валенсия, защото край града се простират оризови полета, а морето е щедро на дарове. Ще си оближете пръстите от предложенията с черен ориз и сепия, паеля с кокошка и зелен фасул, както и обилно подправената паеля с куркума и шафран, порция миди, охлюви и кралски скариди. Стигнете ли до подобно гурме „престъпление”, със сигурност ще простите единствения грях на Валенсия. Там ресторантите отварят твърде късно за БГ вкусовете – чак в 20,30 или тридесет минути по-късно. Но ако е вярно, че любовта минава през стомаха, защо същото да не важи и за прошката?

Гмурнете се в Marina d’Or

Ваканционното селище Marina d’Or е най-големият туристически комплекс в автономната област Валенсия. Разположенo е в Оропеса дел Мар, на брега на Кастельон, на 90 км от летището. Освен с настаняването в новопостроени хотели и напълно оборудвани апартаменти тук гостите могат да открият и най-големия балнеоложки курорт с морска вода в света. В комплекса се намира и басейн, в който няма как да потънете. Това се дължи на наличието на морска сол.

 

Инфо гид

Валенсия може да се обиколи пеша и дори е за препоръчване. Центърът е компактен, забележителностите са близо една до друга. Има и туристически автобус, но с него по-скоро ще пропуснеш да попиеш атмосферата на града, от колкото да видиш нещо повече.

Площад „Аюнтамиенто“, както и улиците „Дон Хуан де Аустриа” и „Колон” са сърцето на пазарния район на Валенсия. Тези, които търсят обувки, имат късмет. Валенсия, както и много други испански градове, е рай на обувките.

El Mercado Central е най-големият закрит магазин във Валенсия. Намира се срещу копринената борса на Plaza del Mercado. Имате да разгледате 1200 стелажа. Ресторантът и тапас бар „Ла Лоня” се държат от едно и също семейство от 30 години насам и е удобна спирка за обяд.

За да похапнете вкусна морска храна, ще трябва да се преборите с местните жители за маса в Canyar (намира се на Segorbe 5) или в елегантния ресторант Civera (Lerida 11), който не работи в неделя и понеделник през август.

Валенсия е известна и със своите ултра модерни фюжън ресторанти. Три от най-добрите са El Angel Azul (Conde Altea 33), El Foro (Ballesters 3) и Ca’ Sento (Mendez Nunez).

Главните центрове за активен нощен живот са на плажа покрай Paseo de Neptuno или около Caballeros в Barrio del Carmen. Ще се забавлявате до зори в баровете Xino Xano (Alta 28), Susan Witch (Roteros 9) или Records de l’Avenir (Roteros 14).

Доста интересно е и събитието, наречено „Битката на цветята”. На него представители на различни квартали във Валенсия се включват в надпревара в ежегодното съревнование между карети, аранжирани с цветя и малки момиченца феи. Най-грандиозната печели състезанието. Plaza de la Vigren (Площадът на девиците) също е едно добро място за прекарване на вечерта. Освен уличните певци можеш да видиш и велокаскадьори и други артисти, а сред публиката освен млади хора има и доста наконтени бабки.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.